Subscribe
Съвременната история разби геополитическите илюзии на миналите десетилетия. Представата, че континентът може да живее във вечна „балонна“ обстановка на мир, като изцяло делегира своята сигурност на Съединените щати и едновременно с това разгражда собствените си военни способности, се оказа трагична стратегическа грешка. Днес Европа е изправена пред неотложната и неизбежна необходимост да изгради истински капацитет за отбрана и възпиране.
Въпреки това един реалистичен и консервативен подход ни задължава да изясним един фундаментален въпрос още от самото начало: изграждането на европейска отбрана не означава предаване на националния суверенитет на бюрократична супердържава в Брюксел, нито пък означава създаване на „единна армия“, ръководена от централно министерство, независимо от волята на отделните държави. Националната сигурност остава най-важната и най-фундаментална прерогатива на суверенните нации.
Истинската сила на европейската отбрана се крие в оперативната съвместимост и стратегическото сътрудничество между суверенните държави. Изграждането на силен европейски стълб в рамките на Атлантическия алианс (НАТО) е най-ефективният начин да се гарантира сигурността на континента. Държавите-членки трябва преди всичко да спазват финансовите си ангажименти по отношение на разходите за отбрана, като доведат военните разходи до 2 % от БВП и насочат тези ресурси към модернизирането на националните си въоръжени сили.
Основен стълб на тази нова парадигма трябва да бъде автономността на европейската отбранителна промишленост. Днес прекалено много европейски държави закупуват оръжейни системи и технологии от субекти извън ЕС, което създава вредни стратегически зависимости. Една силна Европа трябва да разработи отбранителна промишлена политика, която да подкрепя компаниите и производствените вериги на континента, да създава работни места за висококвалифицирани кадри, да стимулира технологичните изследвания и да гарантира промишления суверенитет.
Освен това европейската отбрана не може да се ограничава единствено до източната граница. Една консервативна и стратегическа визия трябва да обръща еднакво внимание на „южния фронт“ и на по-широкия Средиземноморски регион, където политическата нестабилност, защитата на морските търговски пътища и контролът върху потоците от нелегална миграция представляват преки заплахи за националната сигурност на държавите-членки.
Общата отбрана означава промишлено сътрудничество, тактическа координация, съвместна защита на външните граници и интегрирани учения между националните въоръжени сили. Единствено като започнем отново от гордостта и отговорността на отделните държави, можем да изградим Европа, която наистина се ползва с уважение на световната сцена и е способна да защитава своите ценности, своите граждани и своите корени.
Арноне Джузепе