Subscribe
Данните на Евростат за периода 2013-2024 г. показват стабилен напредък в намаляването на емисиите в повечето сектори, въпреки че мобилността и строителните дейности продължават да нарастват
Емисиите на парникови газове, генерирани от икономиката на Европейския съюз, са намалели рязко през последното десетилетие, което потвърждава, че блокът се придвижва – макар и неравномерно – към своите цели в областта на климата. Според последните данни на Евростат общите емисии от икономическите дейности и домакинствата са достигнали 3,3 млрд. тона еквивалент на CO₂ през 2024 г. Това представлява спад от 1% в сравнение с 2023 г. и много по-съществено намаление от 20% в сравнение с 2013 г., което бележи значителна структурна промяна в профила на емисиите в Европа.
Дългосрочната тенденция отразява комбинираното въздействие на политиките в областта на климата, технологичните иновации, промените в производството на енергия и до известна степен на променящите се модели на потребление. Зад основните цифри обаче се крие по-сложна картина със забележителни различия между отделните сектори. Докато енергетиката, промишлеността и услугите са постигнали значителен напредък в намаляването на емисиите, транспортът и строителството се открояват като постоянни – и нарастващи – източници на парникови газове.
За периода 2013-2024 г. енергийният сектор отбеляза най-драстичното намаление на емисиите. Евростат съобщава за 49% спад, което се равнява на 512 милиона тона избегнати емисии на CO₂. Този спад отразява постепенната декарбонизация на производството на енергия в ЕС, обусловена от разширяването на възобновяемите енергийни източници, постепенното спиране на използването на въглища в няколко държави членки и подобряването на енергийната ефективност. Трансформацията на енергийния микс е крайъгълен камък на стратегията на ЕС за климата и данните показват, че тези усилия дават осезаеми резултати.
Други сектори също имат значителен принос за общия спад. Емисиите от минното дело и кариерите са намалели с 37 % между 2013 г. и 2024 г., което съответства на намаление с 25 милиона тона еквивалент на CO₂. Преработващата промишленост, която традиционно е една от най-интензивните по отношение на емисиите части на икономиката, намали емисиите си с 18 %, или 146 млн. тона. Секторът на услугите отбеляза намаление от 14 %, което се равнява на 36 милиона тона. Заедно тези намаления показват широкообхватно преминаване към по-чисти производствени процеси, подобрена ефективност и в някои случаи структурни промени в европейската икономика.
Въпреки това не всички сектори се движат в една и съща посока. За единадесетгодишния период емисиите от транспорт и складиране са се увеличили с 14 %, което е довело до допълнителни 57 милиона тона еквивалент на CO₂. По този начин транспортът допринася най-много за увеличаването на емисиите сред всички икономически дейности. Тенденцията отразява продължаващия ръст в автомобилния товарен транспорт, авиацията и логистиката, както и бавния темп на електрификация и навлизане на алтернативни горива в тежкотоварния транспорт. Въпреки по-строгите стандарти за превозните средства и инвестициите в железопътния и обществения транспорт, общото търсене на мобилност продължава да нараства, което компенсира повишаването на ефективността.
Строителството също е в разрез с по-широката тенденция на спад. Емисиите от строителния сектор са се увеличили с 6 % между 2013 г. и 2024 г., добавяйки около 3 милиона тона еквивалент на CO₂. Това увеличение е свързано с устойчивата строителна дейност в ЕС, която се дължи на урбанизацията, инвестициите в инфраструктура и търсенето на жилища. Въпреки че стандартите за енергийна ефективност на сградите са се подобрили, секторът остава силно зависим от въглеродно интензивни материали като цимент и стомана, а напредъкът в декарбонизирането на тези суровини е по-бавен.
Освен абсолютните емисии, Евростат изтъква още един важен показател: интензивността на емисиите, която измерва производството на парникови газове спрямо икономическата дейност. От 2013 г. до 2024 г. интензивността на емисиите в ЕС е намаляла с 34 %, което показва, че икономиката е станала значително по-малко въглеродно интензивна, въпреки че продължава да расте. Това отделяне на емисиите от икономическото производство е основна цел на политиката на ЕС в областта на климата и ключов показател за оценка на дългосрочната устойчивост.
Резултатите обаче се различават значително в отделните държави членки. Естония отбеляза най-рязък спад в интензивността на емисиите – 64 %, следвана от Ирландия с 50 % намаление и Финландия с 44 %. Италия регистрира намаление от 29 %, което в общи линии съответства на средното за ЕС, но оставя възможност за по-нататъшно подобрение. Тези разлики отразяват националните енергийни миксове, промишлените структури и политическите решения, както и началната точка през 2013 г.
Като цяло данните на Евростат показват стабилен напредък, който е ограничен от структурни предизвикателства. През последните единадесет години ЕС успя да намали значително емисиите, особено в енергетиката и промишлеността. В същото време нарастващите емисии от транспорта и строителството подчертават трудностите при декарбонизацията на секторите, които са тясно свързани с ежедневието, инфраструктурата и икономическия растеж. Тъй като ЕС очаква по-амбициозни цели в областта на климата за 2030 г. и след това, справянето с тези изоставащи сектори ще бъде от съществено значение за поддържане и ускоряване на тенденцията за намаляване на емисиите.
Алесандро Фиорентино