Subscribe
Испания нанесе значителен удар на Tren de Aragua– венецуелската престъпна мегамрежа, която тероризира общности в цяла Латинска Америка. На 7 ноември Националната полиция обяви ареста на тринадесет лица, обвинени в създаването на първата оперативна клетка на бандата в Испания – разкритие, което бележи дебюта на групата на европейска земя.
Арестите са извършени в Барселона, Мадрид, Жирона, А Коруня и Валенсия в рамките на Operación Interciti– дългосрочна разузнавателна операция, координирана от испанската Comisaría General de Información. Бяха разбити две тайни лаборатории за производство на кокаин роса – известен като туси – и следователите откриха запаси от синтетични наркотици, кокаин и закрита плантация за канабис.
Предполага се, че мрежата е ръководена от венецуелски граждани на около 30 години, които живеят дискретно в градски райони като El Cañaveral в Мадрид и El Raval в Барселона. Според полицейски източници те са се подготвяли „за война с конкурентни банди“, за да завземат контрола над територията и дистрибуторските мрежи. Това е втората голяма операция срещу Tren de Aragua в Испания. Първата се състоя през март 2024 г., когато полицията арестува Герсо Гереро, брат на известния лидер на групировката Ектор Рустерфорд „Ниньо“ Гереро Флорес. По-късно Герсо е екстрадиран във Венецуела по обвинения в тероризъм, трафик на хора, трафик на оръжие и пране на пари.
Възходът на една защитена от държавата престъпна империя
Tren de Aragua не е просто поредният картел. Той е рожба на една провалена социалистическа държава. Той е роден и отгледан в затворническата система на Венецуела – страна, в която разликата между държавата и организираната престъпност отдавна е престанала да съществува. Затворът „Токорон“, в който някога е управлявал лидерът на бандата, не е толкова поправителен дом, колкото микрокосмос на Венецуела на Николас Мадуро: място, където безнаказаността, корупцията и политическото съучастие заместват върховенството на закона.
В продължение на две десетилетия наркокомунистическият режим в Каракас третира престъпността като инструмент за контрол. Въпреки че режимът се представя за антиимпериалистически, той позволява и дори улеснява разрастването на престъпни структури, които изнасят насилие и наркотици в чужбина. Tren de Aragua е един от най-ярките изразители на този съюз между диктатура и престъпност.
Когато венецуелската държава се разпада, на нейно място идва престъпната държава. Същият апарат, който вкарва в затвора политическите опоненти и цензурира журналистите, защитава и трафикантите, милициите и паравоенните групи. Това, което Испания е разрушила на собствената си територия, е не само престъпна клетка, но и преден пост на това по-дълбоко извращение: сливането на политическа тирания и организирана престъпност.
Интеграционният модел на Испания – предимства и недостатъци
Отношенията на Испания с Латинска Америка винаги са били уникални. Както изследвах в неотдавнашния си доклад Империята отвръща на удара: Защо цивилизационните аспекти са важни за миграционната политика (Дунавски институт, 2024 г.), испанският миграционен модел като цяло е бил успешен. Културната близост, общият език и религиозната приемственост са позволили на страната да интегрира милиони латиноамерикански мигранти със сравнително малко напрежение, което е измъчвало Великобритания или Франция.
Но дори и този успешен модел има граници. Пристигането на
Предизвикателството пред Испания е да защити щедростта на своята система, без да позволи тя да бъде използвана срещу самата нея. Интеграцията изисква бдителност. Състраданието трябва да върви ръка за ръка с прилагането.
Наказателен модел за износ
Tren de Aragua се разширява в международен план, като възпроизвежда своята вътрешна формула: съчетава производство на наркотици, трафик на хора и контрол над мигрантските общности. В Испания, както и в Латинска Америка, тя разчита на производството на туси– синтетичен наркотик, продаван на млади потребители. Използването на малки градски лаборатории показва как бандата бързо се адаптира към средата, като се вписва в местните икономики и същевременно поддържа връзки с командната си структура в чужбина.
Методите му са модерни. Разследващите са открили доказателства за транзакции с криптовалута и криптирани комуникации. С други думи, това не е реликва на латиноамериканското насилие, пренесена в Европа, а хибридна мрежа – отчасти цифрова, отчасти териториална – която разбира как да използва както анонимността на интернет, така и моралното объркване на отворените общества.
Връзката с Венецуела
Глобалният обхват на Tren de Araguaби бил невъзможен без либерализма на режима на Мадуро. Каракас остава център за пране на пари, трафик на оръжие и рекет за защита, свързан както с политическия елит, така и с военните. Зависимостта на режима от незаконното финансиране превърна Венецуела в ядро на полукълбото на престъпната икономика, което се простира от Карибите до Южна Европа.
В продължение на години Съединените щати и няколко латиноамерикански правителства документираха как висши венецуелски служители – включително близки до Мадуро – си сътрудничат с наркокартели, партизански движения и паравоенни сили. Tren de Aragua действа в тази сива зона: толерирана, понякога управлявана и винаги полезна за режима като клапан за натиск върху миграцията и инструмент за регионална дестабилизация.
Ето защо появата на тази мрежа в Испания не е случайна. Тя е симптом за умишления износ на безредици от Венецуела – политика, която използва миграцията и престъпността, за да разпространява влиянието си в чужбина.
Уроци за Европа
За европейските консерватори посланието не може да бъде по-ясно. Законът и редът не са само вътрешнополитически проблеми, те са първата линия на националната сигурност. Когато суверенитетът се размива, когато прилагането на закона отслабва и когато идеологията замества авторитета, вакуумът ще бъде запълнен от участници, които не зачитат нито закона, нито границите.
Испанската полиция заслужава похвала за ликвидирането на тази клетка, но сега политиците трябва да гарантират, че репресиите ще бъдат придружени от превенция. Процедурите за пребиваване, хуманитарната закрила и пътищата за предоставяне на убежище трябва да бъдат защитени от проникване на престъпни групи. Международното сътрудничество, особено с латиноамериканските демокрации като Колумбия и Чили, трябва да се задълбочи, а всеки контакт с венецуелския режим трябва да бъде обвързан със сътрудничеството му в борбата срещу транснационалната престъпност, което в момента не съществува.
Преди всичко Европа трябва да признае моралното измерение на тази заплаха. Tren de Aragua не е просто банда, а сянката на един режим, който е превърнал престъпността в управление. Да се толерира Мадуро означава да се толерират условията, които пораждат такива организации.
Заключение: Утвърждаване на върховенството на закона
Разбиването на първата испанска клетка на Tren de Araguaе победа за правоприлагащите органи и предупреждение към Европа. Навсякъде, където престъпността се разраства безконтролно – в Каракас, Барселона или Брюксел – причината за това е ерозията на властта.
Отговорът на Испания сега трябва да се превърне в европейски стандарт: недвусмислено утвърждаване на законността и реда. Защото зад всяка банда, всеки маршрут за трафик и всяка синтетична лаборатория стои не само алчност, но и политическа идеология, която презира самото правосъдие.
Tren de Aragua е въоръженото крило на един провален социалистически експеримент. Разпространението му е симптом на наркокомунистическата болест, която унищожи Венецуела и сега се опитва да зарази свободния свят. Ето защо операцията на Испания трябва да се разглежда не само като полицейски успех, но и като морално заявление: Европа няма да позволи на тиранията, корупцията и престъпността – колкото и далечен да е техният произход – да пуснат корени на нейна територия.