Subscribe
Мечтата на Европейската комисия за „зелена планета“ се превърна в кошмар за земеделските стопани, предприемачите и потребителите в целия ЕС. Кошмар, който е към своя край, тъй като гласуването на 13 ноември от дясноцентристките сили в Европейския парламент е поредният пирон в ковчега на „зелената сделка“. Съвсем скоро ще се навършат шест години от стартирането на един от най-амбициозните планове, предложени от Европейската комисия. „Зелената сделка превръща ЕС в модерна, конкурентоспособна и ресурсно ефективна икономика“ – огромно обещание, което може да се прочете на уебсайта на Европейската комисия. Тази необикновена визия за значително намаляване на емисиите на парникови газове, превръщането на Европа в „първия климатично неутрален континент“, истински пример за подражание за останалата част от света. Чрез един „справедлив и устойчив“ преход за по-малко от три десетилетия щяхме да имаме „зелена планета“, на която енергията щеше да идва почти изцяло от възобновяеми и следователно „чисти“ източници. Но какъв контраст между мечтите и реалността!
Реалистичните политически сили алармираха многократно за манията по конкурентоспособността, откъсването от реалността и бюрократичните излишества. В името на един по-„конкурентен“ и „ефективен“ ЕС и на едно екологично възраждане имаме Съюз, който е все по-малко конкурентен, все по-беден и все по-отдалечен от реалните нужди на собствените си граждани.
Шест години след стартирането на „Зелената сделка“ нещата се различават от това, което поддръжниците ѝ постоянно препоръчваха.
На 13 ноември в Европейския парламент 382 евродепутати гласуваха в подкрепа на премахването на абсурдните бюрократични тежести, налагани на предприемачите, срещу само 249 гласа „против“ и 13 „въздържал се“. По този начин само дружества с повече от 1750 служители и годишен нетен оборот над 450 млн. евро ще трябва да докладват по социални и екологични въпроси, докато по-малките дружества ще бъдат освободени от тези доклади за устойчивост. Изискването за надлежна проверка ще се прилага само за много големите дружества, от които вече няма да се изисква да изготвят планове за преход към климатични промени. Omnibus I, както се нарича този пакет, ще бъде договорен с правителствата на държавите членки през следващите седмици, като надеждата е, че актуализираното законодателство ще бъде готово до края на годината.
Някои смятат, че вотът от 13 ноември е значителна победа за дясноцентристките сили в Европейския парламент, но тази позиция не може да се основава единствено на идеологическа борба. Намаляването на някои вредни правила, прилагани към малките и средните предприятия, и премахването на задължението за изготвяне на планове за преход към климатични промени и на клаузите за гражданска отговорност всъщност е успех за реалистите и тези, които подкрепят възстановяването на баланса на европейската икономика на естествена основа. Премахването на обременителните разпоредби прави невъзможно поддържането на нереалистични екологични цели.
Все по-категоричната промяна на позицията по отношение на политиките за климата, които се оказаха провал от епичен мащаб, не е нито нова, нито изненадваща. Когато през януари съпредседателите на групата ECR отговориха в писмо до ръководителя на PfE, че „оставаме ангажирани да си сътрудничим със съмишленици като Вас, за да се противопоставим на идеологическите ексцесии на „зелената сделка“ и да се застъпим за политики, които са в съответствие с икономическите и стратегическите приоритети на Европа“, нещата изглеждаха кристално ясни от тази страна на политическия спектър. Сътрудничеството се разшири и включи депутатите от ЕНП, които на 13 ноември решително наклониха везните в полза на намаляването на далечните и разрушителни регулации. Това гласуване не беше нито случайност, нито съвпадение. Той е сигнал за връщане към нормалността.
Когато стана ясно, че „зелената сделка“ не е нищо повече от огромна лъжа, пряка атака срещу благосъстоянието на европейските граждани и конкурентоспособността, която се очакваше да стимулира, една красива мечта започна да се руши. Не можеш да пренебрегваш нуждите на собствените си граждани, не можеш да налагаш непосилни разходи или абсурдни ограничения и да твърдиш, че това е напредък. Всяка визия, която не се основава на реализъм и прагматизъм, ще изчезне като всяка друга илюзия.