Subscribe
Дъждовете през май предлагат временно прекъсване на сушата, но експертите предупреждават, че горещата вълна и структурните проблеми с водата могат отново да предизвикат кризисни условия
Рим – 17 юни 2025 г. – Докато светът отбелязва Световния ден на ООН за борба с опустиняването и сушата, Италия се намира на климатичен кръстопът. През последния месец в страната паднаха приятни валежи, които облекчиха продължилия с месеци воден стрес и дадоха краткотрайна отсрочка от сушата. Но този период на облекчение е засенчен от сурова реалност: повишаването на летните температури и дългогодишната уязвимост заплашват да унищожат последните постижения. Благодарение на необичайно влажния май – особено в северните райони – водните запаси на Италия се възстановиха. Метеорологичната суша, обхванала голяма част от страната, в по-голямата си част е отминала. „Вече можем да кажем, че метеорологичната суша – по същество липсата на валежи – е отшумяла на по-голямата част от територията на Италия“, обяви Fondazione CIMA, един от основните органи за мониторинг на климата в страната. Данните са резултат от десетгодишен мониторинг, извършен от Lab24 в партньорство с Fondazione CIMA, който проследява влажността на почвата, нивото на снежната покривка и температурните тенденции. Последните им доклади сочат по-здравословен хидрологичен пейзаж в началото на критичния летен сезон в Италия. По-специално в северните провинции се наблюдава подобряване на почвената наситеност и речните нива.
От хладна пролет до горещо лято
Това крехко равновесие обаче може би вече се променя. След по-хладния от средното май – особено в северната част на страната – Италия преживява първата си голяма гореща вълна през лятото на 2025 г. „Захлаждането беше временно“, обяснява Франческо Аванци, хидролог и експерт по снега в CIMA. „Сега наблюдаваме значителен скок на температурите и без нови валежи рискуваме да загубим голяма част от почвената влага, която наскоро възстановихме.“ Прогнозите сочат, че тази гореща вълна може да продължи до края на юни. Очаква се въздействието да бъде особено силно в земеделските райони, които все още се възстановяват от стреса на сушите през 2023 и 2024 г. Системите за отглеждане на култури и плитките водни запаси са сред първите, които страдат при рязко повишаване на температурите без съпътстващи валежи.
Постоянни предизвикателства в южната част на страната
Въпреки подобрението в национален мащаб, условията в Юга остават несигурни. Данните за влажността на почвата показват, че в някои части на Сицилия и южната част на континентална Италия условията на суша се запазват. Според ISPRA (Италианския институт за опазване и изследване на околната среда) тези критични зони отразяват „остатъчните ефекти“ от екстремната суша, преживяна през предходните години. Снеготопенето, друг жизненоважен източник на вода за реките и резервоарите, възобнови типичния си темп през юни след кратко забавяне през май. Но тъй като снежната покривка се оттегля на по-голяма височина, нейният принос за водния баланс на Италия ще намалява. Това увеличава натиска върху други източници – по-специално подземни води и изкуствени резервоари – точно когато търсенето достига своя връх.
Отвъд времето: Системни слабости
Експертите подчертават, че това е нещо повече от метеорологична история. Макар че валежите през май помогнаха да се облекчат непосредствените опасения, дългосрочното излагане на Италия на суша има дълбоки корени. „Рискът не е свързан само с дъжд или липса на дъжд“, отбелязва Аванци. „Става въпрос за това как системата като цяло – водохранилища, инфраструктура, управление – може да поеме и да реагира на климатичните сътресения.“ Водната инфраструктура на Италия, която в голямата си част е остаряла и недостатъчно финансирана, се оказа уязвима при продължителни периоди на засушаване. Селскостопанският сектор, който потребява над половината от националните сладководни ресурси, се бори да адаптира напоителните практики към екстремните климатични условия. Градовете са изложени на внезапен недостиг, особено в южната част на страната, където кражбите и течовете на вода изострят проблема.
Европейски приоритет?
Тъй като Дания се подготвя да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС през юли, сигурността на водите може би най-накрая ще получи заслуженото внимание. Средиземноморският регион все повече се разглежда като фронтова линия в борбата на Европа с климатичната нестабилност. Опитът на Италия, която се колебае между наводнения и суши, служи като предупреждение за другите южни държави. Затова Световният ден за борба с опустиняването и засушаването не е само символичен – той е призив за действие. Временното облекчение на Италия от водния стрес подчертава както спешността, така и възможността да се изгради по-устойчиво бъдеще. С настъпването на лятото на 2025 г. страната остава в деликатно равновесие. Без продължителни валежи и значителна политическа реформа напредъкът от последните седмици може да се окаже мимолетен като преминаваща буря.
Алесандро Фиорентино