Subscribe
Цифровата трансформация коренно промени начина, по който европейските граждани получават достъп до информация, общуват и участват в обществения живот. В този контекст безопасността на децата в интернет се очертава като един от основните политически и социални приоритети на Европейския съюз. Резултатите от проучването на „Евробарометър“, проведено през юни 2026 г. сред извадка от 25 904 граждани от 27-те държави членки, подчертават широко разпространеното искане за по-ефективни мерки за справяне с рисковете, свързани с използването на цифрови платформи, за укрепване на демократичната устойчивост, за подобряване на европейските отбранителни способности и за подкрепа на енергийния преход. Сред тези въпроси защитата на децата и подрастващите в цифровата среда заема централно място. Проучването показва, че европейците придават все по-голямо значение на приемането на координирани политики на национално и европейско равнище, като признават, че транснационалният характер на цифровите платформи изисква общи стратегии, споделени правила и регулаторни инструменти, способни да осигурят високи стандарти за защита на децата.
ОСНОВНИТЕ РИСКОВЕ ЗА ДЕЦАТА В ЦИФРОВАТА СРЕДА
Според събраните данни почти всички европейски граждани изразяват силна загриженост относно многобройните опасности, на които децата са изложени чрез социалните медии. Явлението, което се счита за най-критично, е кибертормозът и различните форми на онлайн тормоз, посочени от 71 % от анкетираните като най-значителния риск. Веднага след това се нареждат опасностите от онлайн примамване и сексуална експлоатация на деца, които тревожат 70 % от анкетираните. Голямо внимание се обръща и на излагането на децата на вредно съдържание, включително насилие, самонараняване и екстремизъм, което 69 % от участниците посочват като повод за тревога. Същият процент изтъкна опасения относно злоупотребата с личните данни на децата, което потвърждава, че защитата на личния живот е ключов елемент от цифровата безопасност. Притесненията не се ограничават до най-непосредствено видимите аспекти на онлайн преживяването. Всъщност 64 % от анкетираните посочиха риска децата да бъдат въвлечени в незаконни дейности чрез цифрови платформи, докато 60 % изтъкнаха потенциалните отрицателни ефекти, произтичащи от моделите на дизайн на платформите, които могат да насърчават прекомерна употреба и пристрастяващо поведение.
ГРАЖДАНИТЕ ПОДКРЕПЯТ ПО-СТРОГИ ЕВРОПЕЙСКИ ПОЛИТИКИ
Проучването подчертава широкия консенсус за засилване на регулаторната намеса на ЕС в защитата на непълнолетните в интернет. По-голямата част от гражданите считат, че настоящите мерки трябва да бъдат допълнени с по-ефективни инструменти за ограничаване на излагането на децата на рискове, присъщи на социалните медии. Почти две трети от анкетираните, или 63 %, подкрепят въвеждането на европейски правила, които да ограничават достъпа на непълнолетните до платформите за социални медии въз основа на възрастта. В рамките на тази преобладаваща позиция 36 % са за забрана на ползването под определена възраст, докато 27 % са за отложен достъп, регулиран съгласно определени критерии. По-малка част от населението, равна на 15 %, счита за приоритет увеличаването на ресурсите, отпуснати на правоприлагащите органи, докато 13 % смятат, че е достатъчно надзорът да се повери предимно на семействата и училищата, без да се изисква допълнителна намеса от страна на Европейския съюз. Тези резултати подчертават как гражданите признават значението на публичните политики за изграждането на по-безопасна цифрова екосистема. Защитата на децата не може да бъде оставена единствено на индивидуалната отговорност на родителите или училищата; тя изисква обща регулаторна рамка в държавите-членки, способна да регулира цифровите платформи и да гарантира еднакви нива на защита. Националните политики играят основна роля в конкретното прилагане на мерките за защита, докато европейските политики позволяват ефективно решаване на проблеми, които надхвърлят националните граници.
Европейската отбрана и енергийният преход
Геополитическите предизвикателства също оказват значително влияние върху мненията на гражданите. 68 % от анкетираните са съгласни, че Европейският съюз трябва да укрепи своя автономен отбранителен капацитет срещу потенциални външни заплахи. В същото време нараства и нивото на доверие в способността на ЕС да гарантира безопасността и сигурността на своите граждани: 56 % от анкетираните изразяват доверие в тази област, което представлява увеличение с четири процентни пункта спрямо януари 2026 г. Накрая проучването засяга темата за енергийния преход. Повече от половината европейци, 56 %, считат разширяването на използването на възобновяеми енергийни източници за основен инструмент за намаляване на зависимостта от изкопаемите горива. Двама от всеки пет европейци придават особено значение на мерките за енергийна ефективност, докато 32 % признават ядрената енергия като потенциален принос за решаването на енергийните предизвикателства. Покачването на цените на енергията също е довело до осезаеми промени в поведението на гражданите. 31 % заявяват, че са намалили общото си потребление на електроенергия, 27 % следят по-внимателно енергопотреблението си, а 26 % са ограничили използването на системи за отопление или охлаждане. Другите приети стратегии включват пренасочване на потреблението към икономически по-изгодни часови интервали — практика, която следват 20 % от анкетираните; закупуване на по-енергийно ефективни уреди, посочено от 16 %; сравняване или смяна на доставчиците на енергия или договорите, което правят 14 %; и инсталиране или проучване на възможността за инсталиране на решения, основани на възобновяеми енергийни източници, което също е 14 %. Като цяло резултатите от „Евробарометър“ очертават европейско гражданство, което отрежда все по-важна роля на общите политики при отговарянето на днешните големи предизвикателства. По-специално цифровата безопасност на децата се очертава като област, в която сътрудничеството между европейските институции и националните правителства е от съществено значение за осигуряването на ефективна, единна и адекватна защита предвид непрекъснатото развитие на цифровите технологии.