
В Европа, разтърсвана от геополитически и индустриални кризи, Средиземноморието и европейските морета се върнаха в центъра на политическия дебат благодарение на консервативната визия за развитие, сигурност и растеж. Това беше основното послание на панела „Средиземноморието и трите морета„, проведен в петък, 11 юли, в Неапол по време на Конференцията на европейските консерватори.
Сред ораторите бяха бившият полски министър-председател и настоящ председател на Европейските консерватори Матеуш Моравецки, италианският министър Нело Мусумечи, евродепутатът Алберто Гамбино, представителят на ALIS Марчело Ди Катерина и испанският евродепутат Нора Нунес Кунка Гарсия. В центъра на вниманието? Морето като икономическа, геополитическа и културна граница. Ресурс, който трябва да се защитава и укрепва с прагматизъм и без идеологическа наивност.
Моравецки: „Морето е оста на новия глобален ред“
При откриването на панела Матеуш Моравецки подчерта централната роля на синята икономика в бързо променящия се геополитически контекст: „Светът се променя: нови търговски пътища, протекционистки политики и намаляващо влияние на Китай. В този контекст инициативата „Три морета“ – от Балтийско до Черно и Адриатическо море – придобива стратегическо значение.“ Моравецки предложи икономически коридор, свързващ Индия, Близкия изток и Европа (ИМЕК), с Триест като ключов център, свързващ Италия с Централна и Северна Европа. „Трябва да инвестираме в инфраструктурата север-юг. Европа е изградена по оста изток-запад, но днес Средиземноморието може да се превърне в икономическия гръбнак на континента.“ Той отправи и остра критика към индустриалната политика на Европа: „Използвахме средства от ЕС за финансиране на китайската промишленост. Това е сериозна грешка. Нуждаем се от индустриална политика, основана на здрав разум.“
Мусумечи: „Италия трябва да преоткрие морското си призвание. Морето не е само романтизъм“
Министърът на морската политика Нело Мусумечи изрази ясен и прагматичен глас: „Средиземноморието беше забравено от ЕС, който се съсредоточи повече върху балтийските и сухоземните икономики. Въпреки това днес морската икономика е на стойност 180 млрд. евро, с 1 млн. работници и 240 000 предприятия.“
Той представи новия италиански закон за подводните дейности, който има за цел устойчиво да регулира използването на морското дъно и да разкрие икономическия му потенциал – от редкоземни метали до морска геология – като същевременно се спазва гражданската и екологичната безопасност:
„Морето остава непозната вселена. За да го защитим, трябва първо да го опознаем. И реализмът, а не радикалният екологизъм, трябва да ни води.“ Мусумечи отправя и културно предизвикателство: „64% от италианците не гледат на Италия като на морска страна. Морето се възприема като място за отдих само от май до септември. Но морето е усилие, труд и предприемчивост. Нуждаем се от културна революция, която да започне с морско образование в началните училища.“
Ди Катерина: „Обучение и цифровизация: това е синята икономика, която създава реални работни места“
Марчело Ди Катерина, вицепрезидент на ALIS (Асоциация за устойчива интермодална логистика), обърна внимание на заетостта и обучението: „На морския пазар на труда има огромна разлика между търсенето и предлагането. Нашите младежи не са наясно с възможностите. И все пак един член на екипаж, който за първи път се занимава с плаване, може да печели 2700 евро на месец.“ Той обясни как ALIS, в партньорство с професионални институти и университети, работи, за да направи тези професии привлекателни за младежите от южните страни: „Устойчивостта трябва да бъде социална и икономическа, а не само екологична. Нуждаем се от по-малко бюрокрация и повече стимули.“
По отношение на инфраструктурата Ди Катерина подчерта значението на дигитализацията на пристанищата: „На Италия се падат 63% от морския трафик на камиони в Европа. Това е конкурентно предимство, което трябва да защитим срещу недалновидни политики като СТЕ на ЕС, която рискува да накаже италианското корабоплаване и да повиши потребителските разходи.“
Гамбино: „Без младите хора морето няма бъдеще. Европа трябва да инвестира“
Алберто Гамбино, член на ЕП, подчерта стратегическата роля на Италия:
„Със своите 8000 км брегова линия Италия играе ключова роля за сигурността и развитието на Европа. Но се нуждаем от обща стратегия, която да зачита спецификата на всяка държава членка.“ Той похвали правителството на Джорджия Мелони за това, че дава приоритет на морската инфраструктура в разходите на ЕС: „Осигурихме си правото да използваме средствата на ЕС за отбрана за пристанищна инфраструктура с двойно предназначение – както гражданска, така и военна.“ Гамбино призова за реформа на закостенелите морски разпоредби на ЕС: „Без промени рискуваме да отстъпим позиции на пристанищата в Северна Африка и Азия. Италианските пристанища като Джоя Тауро трябва да бъдат защитени и укрепени.“
Нуньес Гарсия: „Без рибари, без младежи европейското море ще загине“
От Европейския парламент испанският евродепутат Нора Нуньес Гарсия говори от името на традиционните рибари:
„Синята икономика е свързана с работата, културата и идентичността. Но идеологическият екологизъм и свръхрегулирането унищожават обновяването на поколенията.“
Тя предложи европейски план за обновяване на синьото поколение, включващ данъчни стимули, микрокредити и практическо обучение: „Правилата трябва да отразяват местните реалности. Ако единственият критерий е екологичният, ще имаме устойчиви пристанища, но не и лодки. Защитата на морето означава и защита на тези, които живеят от него.“
Консервативна програма за морето
Участниците в дискусията отправиха единно послание: морето не е бреме, управлявано чрез идеологически догми, а конкретен двигател за развитие, идентичност и свобода. Необходими са инфраструктура, обучение, инвестиции, гъвкави правила и морска култура, която да започне още в училищата и да се превърне в реални възможности за младите хора.
Консервативният подход – прагматичен и неидеологичен – предвижда Европа да бъде „континентална по култура, но морска по призвание“. Средиземноморието вече не трябва да бъде периферия на Европа, а сърцето на нейното обновление.