Subscribe
Дебатът за конкурентоспособността на Европа често се фокусира върху цените на енергията, изкуствения интелект, търговията и индустриалната политика. Въпреки това един по-незабележим проблем придобива все по-голямо значение: компаниите в целия континент изпитват затруднения при намирането на кадри с необходимите им умения.
Инициативата „Union of Skills“ на Европейската комисия очертава проблема в цялата му острота. Един на всеки пет възрастни в ЕС изпитва затруднения с четенето и писането, един на всеки четирима 15-годишни постига резултати под базовото ниво по четене, математика и природни науки, а почти четири на всеки пет малки и средни предприятия заявяват, че не могат да намерят необходимите им кадри.
За една икономика, която иска да бъде лидер в областта на високотехнологичното производство, цифровите технологии и прехода към зелена икономика, това не е просто проблем, свързан с образованието. Това е проблем, свързан с конкурентоспособността.
Европа има проблем с квалификацията, а не само с недостига на работна ръка
Застаряващото население на Европа често се посочва като основната причина, поради която работодателите не могат да наемат персонал. Демографията има значение, но недостигът се дължи и на несъответствието между работниците и работните места.
Евростат съобщи, че през 2024 г. непълната заетост на пазара на труда е съставлявала 11,7 % от разширената работна сила, което се равнява на 26,7 милиона души, които са били безработни, непълно заето или по друг начин на разположение за работа, но не са участвали пълноценно в пазара на труда.
Това сочи, че предизвикателството пред Европа не се състои просто в намирането на повече работници. То се състои и в това да се гарантира, че хората, които вече са в Европа, притежават квалификациите и практическите умения, изисквани от променящите се отрасли.
Това несъответствие е особено очевидно в сектори като инженерството, строителството, здравеопазването, информационните технологии и високотехнологичното производство. Възможно е работодателите да имат свободни работни места, докато работниците в същия регион се сблъскват с трудности при търсенето на стабилна работа. За да се преодолее тази пропаст, образователните системи трябва да реагират по-бързо на икономическите промени.
Професионалното образование заслужава да бъде преосмислено
От твърде дълго време професионалното образование понякога се разглежда като втори избор в сравнение с университета. Това разграничение става все по-трудно да се обоснове.
Съвременната промишленост се нуждае от електротехници, техници, заварчици, механици, оператори на машини, специалисти по софтуер и квалифицирани строителни работници. Много от тези професии изискват задълбочени технически познания и непрекъснато обучение. Те не са професии от миналото; те са от съществено значение за индустриите, които Европа иска да изгради.
Според Комисията повече от половината от учениците в горните класове на средното образование в ЕС вече избират професионални програми. Въпреки това участието остава твърде ниско в някои сектори, където се наблюдава най-силно търсене, особено в тези, свързани с цифровия и зеления преход.
Ето защо Брюксел подготвя нова европейска стратегия за професионално образование и обучение. Целта е професионалното образование и обучение да отговаря по-добре на нуждите на пазара на труда и да стане по-привлекателно за учащите от всички възрасти. Именно поради това професионалната мобилност в Европа следва да се разглежда като икономически актив, а не просто като образователен опит.
Дебатът започва да се променя. Професионалното образование все по-често се представя не като алтернатива за онези, които не посещават университет, а като стратегическа част от икономическата инфраструктура на Европа.
МСП плащат цената
Недостигът на квалифицирани кадри засяга особено тежко по-малките предприятия.
Големите компании могат да набират кадри от чужбина, да създават вътрешни програми за обучение и да предлагат по-високи заплати, за да привлекат специализирани кадри. Семейната производствена фирма или местната инженерна компания разполагат с много по-малко възможности за действие.
Когато малък бизнес не може да намери квалифициран техник, последствията не са просто теоретични. Възможно е поръчката да се забави, нова машина да остане неизползвана, инвестиция да бъде отложена или план за разширяване да бъде изоставен.
Ето защо политиката в областта на квалификациите не бива да се разработва единствено от гледна точка на министерствата на образованието. Работодателите, търговските камари, центровете за обучение и местните власти трябва да играят по-важна роля при определянето на това кои квалификации са действително необходими за регионалните икономики.
През юли Европейският съвет на високо равнище по въпросите на квалификациите предприе стъпки в тази посока, като призова за по-тесни връзки между бизнеса и образователните институции, както и за създаване на регионални екосистеми за квалификации, които да обединяват компании, доставчици на обучение и публични органи. Принципът е разумен: обучението трябва да се провежда по-близо до местата, където действително има работни места.
Умения, технологии и европейска конкурентоспособност
Дебатът относно уменията става все по-належащ, тъй като технологиите променят работната среда.
Изкуственият интелект, автоматизацията и цифровите инструменти ще премахнат някои задачи, ще трансформират други и ще създадат нови роли. Но технологиите не премахват нуждата от квалифицирани работници. В много случаи тя дори се увеличава.
В доклада на Комисията „Цифровото десетилетие 2026“ се посочва, че над 60 процента от европейците вече притежават поне основни цифрови умения, но недостигът на специалисти в областта на ИКТ остава значителен. В същото време много МСП продължават да се сблъскват с пречки при внедряването на съвременни цифрови технологии.
Инвестициите в технологии носят ограничени ползи, ако фирмите не разполагат със служители, способни да ги използват ефективно.
Една фабрика може да закупи съвременна роботика, но все пак се нуждае от техници, които да инсталират и поддържат машините. Една компания може да внедри изкуствен интелект, но работниците трябва да знаят как да интегрират тези инструменти в ежедневната си работа.
Следователно човешкият капитал и инвестициите в технологии се допълват, а не се заместват.
От дипломите до пригодността за заетост
Нищо от това не означава, че университетите губят своето значение. Европа се нуждае от отлични изследователи, учени, лекари, инженери и академични кадри. Но публичната политика не бива да измерва успеха в образованието само чрез броя на присъдените дипломи.
По-важният въпрос е дали образованието предоставя на хората полезни знания, приложими умения и реални възможности за изграждане на кариера.
Това изисква по-тесни връзки между училища, университети, професионални институти и работодатели. Професионалното обучение може да помогне на младите хора да съчетаят теоретичното обучение с практическия опит. По-кратките програми за придобиване на професионална квалификация и обучението през целия живот също могат да помогнат на възрастните да се адаптират, без да напускат пазара на труда за години наред.
Европа трябва също така да улесни трансграничното признаване на уменията и квалификациите. Един истински единен пазар на труда не може да функционира ефективно, ако работниците постоянно се сблъскват с ненужни пречки при придвижването си между държавите-членки.
В същото време мобилността не бива да се превръща в претекст за страните да пренебрегват собствените си системи за образование и обучение. Привличането на квалифицирани кадри от чужбина може да помогне за преодоляване на недостига, но развитието на местни таланти остава от съществено значение за дългосрочната устойчивост.
Инвестирането в хората е индустриална политика
ЕС все по-често говори за индустриална политика, стратегическа автономност и икономическа сигурност. Квалификацията е неразделна част от този дебат.
Заводите за полупроводници, отбранителното производство, енергийната инфраструктура, изкуственият интелект и съвременното производство – всички те разчитат на хора, които знаят как да проектират, изграждат, експлоатират и ремонтират сложни системи. Да се обявят инвестиционни цели е по-лесно, отколкото да се създаде необходимата работна сила за тяхното осъществяване.
Именно тук принципът на субсидиарността има значение. Брюксел може да подкрепя мобилността, общите стандарти и трансграничните програми, но системите за образование и обучение остават тясно свързани с националните и регионалните икономики. Една успешна европейска стратегия за уменията трябва да оставя място за местни решения, вместо да налага единен модел отгоре.
Целта трябва да бъде практическа: да се предоставят на работниците повече възможности за усъвършенстване на уменията им, да се даде по-голямо право на глас на предприятията в областта на обучението и да се предложат на младите хора повече от един уважаван път към успешна кариера.
Проблемът с конкурентоспособността на Европа няма да бъде решен само чрез регулации или субсидии. Той ще се реши отчасти в класните стаи, работилниците, лабораториите и работните места.
В продължение на години европейската икономическа политика се фокусираше върху капитала: колко да се инвестира, къде да се отпускат субсидии и кои отрасли да се подкрепят. В следващата фаза трябва да се обърне същото внимание и на човешкия капитал.
Един континент, който не може да осигури на хората си продуктивна работа, ще изпитва затруднения да се конкурира, независимо колко амбициозни изглеждат на хартия неговите индустриални стратегии.
В Европа не липсват таланти. Предизвикателството е да ги развиваме, да ги разпознаваме и да ги свързваме по-ефективно с икономиката. Ако ЕС успее да постигне това, политиката в областта на уменията може да се окаже една от най-важните реформи за конкурентоспособност през това десетилетие.