Subscribe
В епоха, характеризираща се с изостряне на геополитическото съперничество и възход на хибридните конфликти, най-уязвимите места на Европа сега се намират далеч под повърхността. Подводната инфраструктура, която някога се разглеждаше като незабележим фон на глобалната свързаност, се превърна в критично бойно поле. Сигурността на тези активи вече не е нишов технически проблем, а централен стълб на устойчивостта на континента.
В заключенията на Европейския съвет от 23 октомври 2025 г. това е ясно изразено. Неговият изричен призив за засилена защита на подводната инфраструктура пред лицето на руската хибридна агресия не беше риторичен сигнал, а признание, че цифровите и енергийните артерии на Европа сега са мишени в бавно разгарящ се конфликт. За групата ECR тези събития подчертават един траен принцип: сътрудничеството между държавите членки е от съществено значение, но то трябва да се основава на принципа на субсидиарност, а не да бъде привличано от гравитацията на централизиращите тенденции на Брюксел.
Ирландия илюстрира това напрежение с необичайна яснота. Като най-западен аванпост на ЕС и основна точка за кацане на трансатлантическите потоци от данни, страната е олицетворение както на стратегическите рискове, така и на възможностите, присъщи на децентрализираните, ръководени от държавата подходи към сигурността. Нейните подводни кабели пренасят преобладаващата част от трафика на данни в Европа, което ги превръща не просто в национална инфраструктура, а в основа на икономическия живот на континента.
Неотдавнашните парламентарни разговори и национални консултации разкриха мащаба на тази зависимост. Те също така подчертават ограниченията на определянето на политиката отгоре надолу. Справянето с уязвимостите изисква да се даде на държавите членки свобода на действие, за да могат да ръководят, да обменят контролирано разузнавателна информация и да изграждат способности, съобразени с техните географски особености.
Стратегическата тежест на ирландската подводна мрежа е трудно да бъде надценена. Разположена на ръба на Европа, Ирландия е домакин на основните точки за кацане на около 75 % от подводните оптични кабели в Северното полукълбо. Тези линии предават повече от 95 % от световния интернет трафик, като поддържат всичко – от финансова търговия в реално време до здравни системи, координация при спешни случаи и комуникации в областта на отбраната. Понастоящем четиринадесет активни кабела се намират в Ирландия, включително четири преки връзки със Северна Америка. Разширяването продължава, като през 2027 г. се очаква да бъде пуснат в експлоатация Келтският интерконектор до Франция, а през 2026 г. – Далечният северен оптичен кабел, свързващ Аляска, Япония и Норвегия.
Тази инфраструктура е в основата на ирландската икономика с много центрове за данни, доминирана от Google, Meta, Amazon и Microsoft, и утвърждава ролята на Ирландия като „цифрова врата“ на Европа към Съединените щати. За ЕС тези кабели са нервната система на цифровата икономика на единния пазар. Те дават възможност за разработване на изкуствен интелект, интегриране на офшорни възобновяеми източници и функциониране на сложни вериги за доставки. Едно-единствено прекъсване би се отразило на пазарите; едновременни пробиви могат да причинят щети за милиарди и седмици на оперативна парализа.
В геополитическа обстановка, оформена от войната на Русия срещу Украйна и задълбочаващата се конкуренция между САЩ и Китай, подводните активи представляват „мека част“. В това пространство процъфтява хибридната война, която съчетава кибернетично проникване с физически саботаж, като избягва праговете, които биха предизвикали открит конфликт.
ЕКР последователно предупреждава, че надеждната устойчивост се основава на целенасочени инвестиции и стратегии, ръководени от държавите, а не на широки федерални мандати, които размиват националната отговорност. Повечето повреди на кабели в света са резултат от случайни причини – риболовни съоръжения, закотвяне, сеизмични събития – но умишлените заплахи се увеличават. Руски военни кораби, включително наблюдателният кораб “ Янтар“, многократно са се приближавали до ирландските маршрути, документирано през 2021 г., ноември 2024 г. и март 2025 г. Разполагането на подводни апарати от кораба предполага разузнаване или предварително позициониране за разрези.
Тези наблюдения следват модела, наблюдаван в Балтийско море, включително прекъсването на линията Финландия-Естония през 2023 г. и повредата на кабелите Финландия-Германия и Швеция-Литва през ноември 2024 г. – инциденти, които се приписват на руски пълномощници. Китай представлява различна форма на риск: почти монополно положение в производството и ремонта на кабели, което дава възможност за влияние върху морските вериги за доставки и поражда опасения за вградени технологии и стратегическо отричане.
Географското положение на Ирландия усложнява предизвикателството. Нейната изключителна икономическа зона се простира на 450 000 квадратни километра – десет пъти повече от сушата ѝ. Въпреки това военноморската служба, натоварена с патрулирането ѝ, изпитва хроничен недостиг на персонал и работи с разходи за отбрана, които са далеч под нормите на ЕС. Неутралитетът е запазил дипломатическата автономия, но е довел до известно самодоволство в морската област: липсва флот от подводници, обхватът на сонарите е ограничен, а отговорностите са нелепо разпределени между различните ведомства.
Кибернетичните сондажи, насочени към ирландските системи, вече са ежедневие. Физическото прекъсване на кабела, съчетано със закъснения, причинени от глобалния недостиг на ремонтни кораби, би довело до превръщането на една постоянна заплаха в пълномащабна криза. В националната оценка на риска на Ирландия за 2023 г. повредите на подводната инфраструктура са определени като заплаха от първостепенно значение, като „най-лошият възможен сценарий“ включва координирани удари по газовите междусистемни връзки с Обединеното кралство.
За анализаторите на ЕКР тези събития показват защо сигурността трябва да остане предимно национална. Наднационалните отбранителни структури се адаптират бавно, разсейват отговорността и могат да създадат фалшиви гаранции. Ефективната устойчивост идва от държавите членки, които укрепват собствените си сили, като същевременно споделят най-добрите практики.
Дебатите в Ирландия отразяват тази промяна. Дейността на Ойреахтата през 2025 г. сигнализира за нарастващо признаване на морската уязвимост. На 8 май по време на въпросите за отбраната заместник-председателят Дънкан Смит упражни натиск върху танаиста и министъра на отбраната Саймън Харис относно опазването на подводната инфраструктура. Харис призна за „фундаментална промяна“ в средата за сигурност на Ирландия и потвърди, че морската област се е превърнала в основен приоритет на правителството.
Той изтъкна ролята на Министерството на отбраната в разработването на първата Национална стратегия за морска сигурност на Ирландия (NMSS), в която подводните кабели са определени като „критична морска инфраструктура“, изискваща повишена бдителност. Оценките на риска от Службата за планиране на извънредни ситуации бяха категорични: координирана атака срещу междусистемните газови връзки се считаше за най-лошия възможен сценарий на фона на нарастващите физически и кибернетични заплахи.
Ирландия е предприела ограничени стъпки в рамките на структурите на ЕС. Тя наблюдава проекта ПЕСКО за защита на критичната инфраструктура на морското дъно, за да получи информация без обвързващи ангажименти, и одобри участието на силите за отбрана в Общата среда за обмен на информация на ЕС (CISE), която позволява сигурен обмен на данни с други морски органи. Стрес тестовете на енергийната инфраструктура бяха предадени на Европейската комисия, което е част от по-широк одит на устойчивостта на ЕС.
Харис подчерта, че участието в PESCO „е едно от средствата, които позволяват на Ирландия да се справи с рисковете, свързани с подводната архитектура, и да ги намали“, докато CISE „ще играе решаваща роля за повишаване на осведомеността за морските дейности и за подобряване на отговорите на нарастващите заплахи в морето, включително физически и кибератаки срещу критичната инфраструктура“.
На 11 юни 2025 г. Танаистът даде старт на обществена консултация относно НМСС. Стратегията, обхващаща петгодишен период, беше формулирана като съществена за справяне с възникващите рискове и за защита на подводните активи. Подаването на предложения приключи на 11 юли, като интересът към нея беше голям от страна на енергийни фирми, морски агенции и специалисти в областта на отбраната. Харис подчерта залозите: като островна държава с една от най-големите морски зони в Европа, Ирландия се нуждае от стабилна и последователна рамка за морска сигурност.
Очаква се стратегията да интегрира предстоящите модернизации на военноморските сили – включително 80 милиона евро за усъвършенстване на сонарите, планирани за 2027 г. – с нови двустранни споразумения, като например преговорите между Обединеното кралство и Ирландия за технологиите за наблюдение, проведени през октомври 2025 г. За ЕКР това е субсидиарност, която функционира по предназначение: държава членка изгражда капацитет, съобразен с нейната собствена ИИЗ, като същевременно използва избирателно механизмите на ЕС.
Междувременно дебатите на ниво ЕС продължават да се ускоряват. Изслушването в SEDE на Парламента на 18 февруари 2025 г., озаглавено „Хибридна война: защита на подводните кабели в Балтийско море“, послужи като катализатор. Експертите описаха подводната мрежа на Европа като „глобална нервна система“, уязвима към техники за тайни атаки, предназначени да избегнат приписване. Предупрежденията им бяха включени директно в Плана за действие на ЕС за кабелна сигурност до 2025 г. на Комисията, изпълняван чрез Препоръка (ЕС) 2024/779, която Парламентът насочи към лидерство на държавите-членки, а не към доминиране на Комисията.
През октомври тази тенденция беше затвърдена с доклада за напредъка на Комисията от 23 октомври, представен в Рига от изпълнителния заместник-председател Хена Вирккунен. Докладът съдържаше първото цялостно картографиране на подводните кабели на ЕС, извършено от експертната група по кабелите, което е важна стъпка в диагностицирането на експозицията на цялата система.
И все пак се очертава следващото предизвикателство. Нараства натискът за създаване на архитектура за морска сигурност на равнище ЕС, която да централизира наблюдението, докладването на инциденти и оперативното реагиране. Поддръжниците твърдят, че това ще рационализира колективната отбрана. На практика това ще измести оперативните правомощия от националните правителства и ще ги съсредоточи в Брюксел – ход, който рискува да размие командните структури в момент, когато яснотата е крайно необходима.
За ЕКР това е точно тази грешна посока. Сигурността изисква отговорност, а тя не може да се прехвърля на външни изпълнители. Държавите-членки трябва да запазят контрола върху морските си области, за да гарантират бързи и отговорни действия.
Подводната инфраструктура на Ирландия на практика е цифровата крепост на Европа. Нейната защита изисква бдителност, инвестиции и сътрудничество – но сътрудничество, което укрепва националните възможности, а не ги замества. Неотдавнашните действия на Ирландия – от контрола на Ойреахтата до процеса на NMSS – допълват инициативите на равнище ЕС, без да се отказват от суверенитета си. Не е сигурно дали това равновесие може да оцелее при инстинктивните импулси за централизация в ЕС.