Subscribe
Клаузата за увеличаване на военните разходи е активирана
Брюксел – Дванадесет държави от Европейския съюз официално поискаха от Европейската комисия да активира националната предпазна клауза за увеличаване на разходите за отбрана, като по този начин временно се заобиколят ограниченията на Пакта за стабилност. Това са Белгия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Полша, Португалия, Словакия и Словения. Мярката, която е неразделна част от плана „Готовност 2030“ (известен преди като „ReArm Europe“), предвижда възможността държавите членки да получат допълнително фискално пространство в размер до 1,5 % от БВП годишно за инвестиции в отбраната, без това да се отразява на изчисляването на структурния дефицит. Целта е ясна: да се укрепи военният капацитет на Съюза в светлината на нарастващото геополитическо напрежение, като се започне с войната в Украйна.
Искането за дерогации трябваше да бъде изпратено до края на април, но Комисията остави възможност за толерантност от няколко дни. Изпълнителният орган на ЕС планира да оцени получените искания до пролетта на 2025 г., когато ще публикува европейския шестмесечен пакет. Официалното гласуване от Съвета на ЕС може да се състои до юли, като по този начин клаузите ще могат да бъдат ефективно активирани още през годината. Европейският комисар по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис приветства исканията: „ЕС прави решителна крачка напред за увеличаване на разходите за отбрана и стратегическа готовност. Клаузата ще осигури значително бюджетно пространство за инвестиране в националните отбранителни способности и в европейската промишленост в сектора“. Дерогацията обаче не е автоматична или неограничена: допълнителният марж на разходите ще бъде разрешен само за инвестиции във функция „Отбрана“, както е посочено в класификацията на Cofog (правителствени функции), и може да се прилага за максимум четири години. Сред големите страни основателки на ЕС Италия, Франция и Испания все още не са официализирали искането. От Рим съобщават, че според източници от Министерството на икономиката и финансите решение ще бъде взето след срещата на върха на НАТО през юни. Испания, чрез министър Карлос Куерпо, ще вземе решение „през следващите месеци“. Париж е по-предпазлив: министърът на финансите Ерик Ломбард изрази съмнения относно устойчивостта на френския дълг, което предполага, че Франция може да не се присъедини.
Някои северноевропейски страни са по-силно настроени против. Холандия вече е изключила възможността за активиране на клаузата, докато Швеция, както се съобщава, обмисля увеличаване на разходите за отбрана дори при дефицит, но без да прибягва до освобождаване от данъци. Според Комисията стремежът за увеличаване на военните разходи представлява извънреден отговор на изключителен исторически етап. „Агресивната война на Русия срещу Украйна представлява пряка заплаха за европейската сигурност“, се казва в изявлението, публикувано от Брюксел, „и създава значителен натиск върху публичните бюджети на държавите членки, които трябва спешно да укрепят отбранителните си способности.“ Планът „Готовност 2030“ включва, в допълнение към клаузата, финансиране в размер на 150 млрд. евро чрез инструмента SURE, предназначен за ускоряване на големи поръчки и подкрепа на европейската военна промишленост. Общият потенциал за разходи, който може да бъде освободен благодарение на новата регулаторна рамка, ще бъде близо 650 млрд. евро през следващите години.
Въпреки обхвата на плана, действителното мобилизиране на ресурси ще отнеме време. Инвестициите в отбраната са свързани със сложни и продължителни процедури, с многогодишни договори и сложни обществени поръчки. Първите сигурни данни за действителното използване на ресурсите могат да бъдат получени едва през 2026 г., когато държавите ще представят докладите за напредъка по съответните си структурни фискални планове. Междувременно Брюксел подготвя следващата стъпка: на 16 май ще бъдат публикувани пролетните икономически прогнози, които вече биха могли да включват предварителна оценка на обема на ресурсите, които могат да бъдат активирани през 2025 г. Следователно в условията на все по-несигурен глобален сценарий ЕС се опитва да постигне труден баланс между нуждите на сигурността и бюджетната дисциплина. Ако предпазната клауза бъде добре управлявана, тя може да представлява повратна точка към една по-автономна, координирана и надеждна европейска отбрана.
Алесандро Фиорентино