Subscribe
В неделя, 27 септември, в Швейцария – централноевропейската държава, известна със своята система на пряка демокрация и гражданско участие в важни решения – се проведоха още два референдума. По-голямата част от заглавията в медиите бяха насочени към засилването на швейцарската политика на неутралитет, което беше отхвърлено от преобладаващото мнозинство от гражданите. Но на същия ден се проведе и друг референдум по тема, която привлече по-малко обществен интерес извън Швейцарската конфедерация. Става дума за инициатива, озаглавена „За продоволствена сигурност – чрез увеличаване на устойчивото местно производство, повече растителна храна и чиста питейна вода“, подкрепена от някои екологични активисти. Едно категорично и запомнящо се заглавие, което под прикритието на легитимна цел всъщност криеше радикална идеологическа програма.
Всъщност „Инициативата за храните“, както обикновено я наричаха – предметът на втория референдум – призоваваше за закрепване в Конституцията на една изключително амбициозна цел: увеличаване на нетния коефициент на продоволствена самодостатъчност от 42–46 % до поне 70 % през следващите десет години. По този начин, според инициаторите, Швейцария би могла да гарантира своя продоволствен суверенитет и да не разчита повече на внос, за да изхранва населението си. Какво благородно начинание, на пръв поглед! Според левите й поддръжници в случай на сериозна криза продоволствената сигурност за цялото население не може да бъде гарантирана; поради тази причина е наложително селското стопанство да спре да разчита на месото и да „еволюира“ от продукти на животинска основа към такива на растителна основа. По същество това беше „климатично съобразена“ селскостопанска политика, която наблягаше на значително намаляване на употребата на пестициди и торове, както и на по-строги регулации, които биха защитили водите, почвата и биоразнообразието. Колкото и добре да звучеше на теория, реакцията на швейцарското общество беше също толкова бурна, тъй като хората го сметнаха за утопия. На референдума на 27 септември 72,5 % от швейцарските избиратели гласуваха с „не“, в сравнение с едва 27,5 %, които гласуваха с „да“, при избирателна активност от приблизително 47 %.
Нито един от 26-те кантона на Швейцария не подкрепи тази „Инициатива за храните“. Това предложение в подкрепа на вегетарианството беше отхвърлено както от Федералния съвет, така и от парламента, като всички членове на парламента гласуваха „против“. Въпреки че швейцарското правителство разглеждаше положително увеличаването на самодостатъчността в областта на храните, то счете, че предложените мерки за постигане на тази цел са погрешни и че десетгодишният срок е напълно нереалистичен.
Резултатът от гласуването беше съвсем ясен. Швейцарското общество категорично отхвърли инициативата. Не защото швейцарските граждани не искат по-безопасна и по-качествена храна, а защото избраният метод – насилственото налагане на определен начин на действие – беше счетен за неподходящ. С изключение на някои леви групи, никой друг не пожела да свърже името си с подкрепата на такава неразумна и безразсъдна инициатива. Може би най-точното описание дойде от Швейцарския съюз на земеделските производители, който, заедно с представители на месната и млечната промишленост, определи тази инициатива като „вегански диктат“. Ако беше станала реалност, такава мярка би представлявала ужасна заплаха за животновъдните стопанства, както и за потребителските навици и, всъщност, за самата свобода на избор на хората. Вместо да се фокусира върху увеличаването на местното производство чрез реалистични механизми, такава инициатива би довела до сериозна държавна намеса както в производството, така и в потреблението, с цел постигането, в прекалено кратък срок, на такава абсурдна цел.
Защо една инициатива, която обещаваше продоволствена сигурност и продоволствена независимост, претърпя толкова голям провал? Главната причина е, че обществото се страхуваше – и с право – че правителството в крайна сметка ще започне да диктува какво да се произвежда и какво да се консумира. Кой би искал да му се казва какво има право да яде и какво не? Отговорът е съвсем очевиден. Не е случайно, че лозунгът на кампанията беше „Не пипайте чиниите ни!“ Отхвърляйки такава инициатива, швейцарските граждани показаха, че продоволствената сигурност не може да бъде постигната чрез държавен контрол и налагане на това, което им е позволено и не им е позволено да произвеждат и ядат, а по-скоро чрез реална подкрепа за съществуващото селскостопанско производство.