Subscribe
През първата седмица на септември Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови знаково решение, което има пряко въздействие върху Румъния и други държави – членки на ЕС. Европейският съд постанови, че европейската заповед за арест (ЕЗА) не може да бъде пренебрегвана или превръщана в обикновена формалност и че държавите, в които бегълците намират убежище, вече не могат да поемат изпълнението на присъдата без изричното съгласие на държавата, издала наказанието лишаване от свобода. С други думи, Испания, Италия, Гърция или Франция вече няма да могат да предлагат „подслон и безопасност“ на румънски осъдени под претекст за тяхната социална реинтеграция или различия в условията в затворите.
Това решение на Съда на Европейския съюз идва в труден момент за Румъния, където през последното десетилетие броят на осъдените бегълци се е увеличил. Известни личности от политиката, съдебната система и бизнес средите са предпочели да напуснат страната малко преди или веднага след окончателната си присъда, разчитайки на нежеланието на някои европейски съдилища да ги върнат обратно в Румъния, за да излежат присъдите си. Най-известните случаи са тези на Сорин Опреску (бивш кмет на румънската столица, избягал в Гърция), Алина Бика (бивш главен прокурор на DIICOT, избягала в Коста Рика, а по-късно в Италия), Йонел Арсен (бивш председател на окръжния съвет на Неамц, (осъден за търговия с влияние, избягал в Италия) и Драгош Савулеску (бизнесмен, също бежанец в Италия) от месеци са на първите страници на румънската преса, подсилвайки мнението, че Румъния не може да върне престъпниците си у дома, за да излежат присъдите си.
Откъде започва спорът: от случая на румънски престъпник, заловен в Италия?
Решението на Съда на ЕС, постановено на 4 септември 2025 г., се основава на дело, което е слабо отразено в медиите. Румънски гражданин, който през ноември 2020 г. е осъден на повече от четири години затвор за измама, бяга в Италия. За извършителя е издадена европейска заповед за арест и в края на същата година той е заловен и арестуван на италианска територия. За съжаление на румънската правосъдна система италианските съдилища отказаха да го екстрадират с аргумента, че той пребивава законно в Италия и че за него ще бъде по-добре да изтърпи присъдата си там, под домашен арест. На практика италианската съдебна система решава да признае присъдата, произнесена в Румъния, но я адаптира към собствените си стандарти: намалява срока на задържане, като зачита дните, които вече са прекарани в ареста, и разпорежда остатъкът от присъдата да бъде изтърпян при много по-леки условия (домашен арест). Румънските съдебни органи протестират, като считат, че европейската заповед за арест остава в сила и че извършителят трябва да бъде върнат в страната, за да изтърпи наказанието си. Конфликтът в правното тълкуване между Румъния и Италия достига до Съда на ЕС чрез сезиране от Апелативния съд в Букурещ.
Какво каза Съдът на Европейския съюз в отговор на сезирането от страна на Румъния? Отговорът, даден от Люксембург, е недвусмислен: държава членка може да поеме изпълнението на присъда само ако има изричното съгласие на държавата, издала заповедта за арест. Всяко друго решение би подкопало основните принципи на европейското съдебно сътрудничество. Наред с другото, СЕС подчертава, че европейската заповед за арест не е обикновен бюрократичен инструмент, а съдебна процедура, предназначена да осигури бързото предаване на лица, които са осъдени или са обект на наказателно разследване. Тази процедура се основава на взаимното доверие и признаване между държавите членки, а отказът да се изпълни такава заповед е изключение, което трябва да бъде строго обосновано.
По-конкретно, европейските съдии са постановили, че: властите на държавата, в която се намира беглецът, трябва да предадат осъденото лице, освен в случаите, които са ясно регламентирани от европейското право; ако присъдата трябва да бъде приведена в изпълнение в държавата на убежище, това е възможно само с изричното съгласие на държавата, издала присъдата; без предаване на присъдата и съответното удостоверение изпълнението на присъдата в друга държава е незаконно; принципът на социална реинтеграция, на който често се позовават чуждестранните съдилища, не може да има предимство пред задължението за спазване на ЕЗА. По този начин решението от 4 септември има ретроактивно действие и пряко засяга случаите, в които държави като Гърция и Италия досега са отказвали да върнат известни бегълци.
„Законът за бегълците“ и усилията на Румъния за борба с това явление. Това не е маловажен въпрос за румънската държава. Според представители на румънската полиция в момента над 4000 души се укриват от присъди за лишаване от свобода. От висши корумпирани служители до гангстери и противоречиви бизнесмени, много от тях са намерили удобно убежище в европейски държави с по-меко законодателство.
За да се ограничи това явление, през март 2023 г. влиза в сила така нареченият „Закон за бегълците“, който предвижда допълнителни наказания до три години за престъпници, които отказват да се явят в затвора след произнасяне на присъда. Въпреки че законът беше оспорен пред румънския Конституционен съд с мотива, че нарушава основни права, КСР отхвърли жалбата и обяви закона за съответстващ на румънската конституция. Освен това през май 2024 г. парламентът одобри друга законодателна разпоредба: от бегълците, върнати за сметка на румънската държава, се изисква да поемат разходите по производството за екстрадиция. Разходите за производството по екстрадиция в никакъв случай не са незначителни. По данни на Министерството на правосъдието връщането на осъдено лице от чужбина може да струва от няколко хиляди до 25 000 евро. По статистически данни само през 2023 г. Румъния ще похарчи почти два милиона евро за репатриране на бегълци.
Известни примери за румънски бегълци и противоречиви решения на европейските съдилища. Има многобройни случаи с висока степен на известност, свързани с осъдени бегълци, които предизвикват недоволство сред обществеността. Бившият кмет на Букурещ Сорин Опреску избяга в Гърция, където гръцките съдилища отказаха да го екстрадират през 2022 г. на основание на неподходящи условия на задържане в Румъния. Алина Бика, бивш ръководител на DIICOT, избяга от затвора, след като италианските власти отказаха да я върнат в Румъния, позовавайки се на рискове, свързани с основните права. Йонел Арсен, бивш председател на окръжния съвет на Неамц, се възползва през 2025 г. от защитата на италианските съдилища, които окончателно отхвърлиха екстрадицията му. Dragoș Săvulescu, бизнесмен, осъден по дело за реституция, изтърпява „адаптирана“ присъда в Италия и впоследствие е задържан и освободен в Гърция. „Пол от Румъния“ (Paul Philippe) се възползва от благоприятни решения във Франция и Малта, като и двете държави отказаха да го екстрадират по делото „ферма Băneasa“. Подобни решения обтегнаха дипломатическите отношения на Румъния с други европейски столици и повдигнаха въпроси относно ефективността на европейския механизъм за съдебно сътрудничество.
Въздействие на решението на СЕС върху Румъния
Решението на Съда на Европейския съюз се разглежда като голяма победа от властите в Букурещ. Министерството на външните работи приветства решението на Съда на ЕС, като подчерта, че то потвърждава позицията на Румъния в Люксембург и проправя пътя за еднакво прилагане на заповедите за арест в целия Европейски съюз.
Според министър Oana Țoiu това е „добра новина за Румъния, но лоша новина за високопоставените престъпници, които са смятали, че могат да намерят удобно убежище в други държави членки“. Министърът на външните работи също така заяви, че решението слага край на практиката, при която чуждестранни съдилища преобразуваха присъди за лишаване от свобода, постановени от румънски съдилища, в домашен арест или прикрито отстраняване от длъжност. В дългосрочен план Румъния ще може да се позовава на тази съдебна практика във всички висящи производства по екстрадиция. Освен това решението би могло да доведе до промяна на отношението в държави като Италия, Испания и Гърция, където отказите за екстрадиция са чести.
Освен за румънското дело, решението на Съда на ЕС е прецедент за всички държави-членки на ЕС и представлява модел за засилено съдебно сътрудничество на европейско равнище. То потвърждава още веднъж основните принципи на общото пространство на правосъдие: взаимно доверие, зачитане на принципите на правовата държава и задължението за изпълнение на европейските заповеди за арест. В момент, когато някои държави поставят под въпрос функционирането на общите механизми, решението изпраща силен сигнал: Европейското правосъдие не може да бъде фрагментирано според критериите на политическата целесъобразност или симпатиите към определен обвиняем. Освен това Съдът на ЕС показа, че макар всяка държава да има свои наказателни политики и стандарти за социална реинтеграция, те не могат да се използват за заобикаляне на общите правила. Само спазването на процедурите и получаването на съгласието на издаващата държава дават възможност за изпълнение на присъдата в друга държава членка.
Свидетели ли сме на края на „съдебния туризъм“ за бегълци?
Въз основа на режима на алтернативите на задържането и съдебната практика Италия, Франция и Гърция се считат за „най-снизходителните“ страни от ЕС. Думата „разрешителен“ може да се счита за относително понятие, тъй като някои държави често прилагат алтернативи за кратки присъди, докато други не са склонни, но могат да откажат екстрадиция на основание основни права. В Италия например наскоро бяха проведени реформи и бяха изготвени широки планове за използване на алтернативни мерки за облекчаване на пренаселеността на затворите. Добре документирана е практиката за замяна или адаптиране на присъди с алтернативни мерки: домашен арест, полусвобода, пробация, възможност за преобразуване на относително кратки присъди чрез набор от съдебни механизми. Френската съдебна система разполага със значителен процент лица под надзор/пробация. Ето защо Франция използва различни алтернативни мерки и е развила пробационни служби, които създават възможности за „по-лесно“ изпълнение на наказанието в определени ситуации. Според статистическите данни Гърция има много ниско ниво на лица, поставени под пробация, в сравнение с други държави от ЕС. Това показва по-малък брой алтернативни мерки. Практическите трудности обаче произтичат от факта, че гръцките съдилища често се позовават на основните права и условията на задържане в издаващата държава, за да откажат предаване, в резултат на което се получава ефективна защита на укриващите се лица. С други думи, Гърция не е „разрешаваща“ в законодателството си относно алтернативите на изпълнението на присъдите, но може да бъде „защитна“ по отношение на лица от други държави.
Добре известно е, че съдилищата в някои държави разглеждат не само наличието на европейска заповед за арест, но и условията на задържане и рисковете от нарушаване на основните права, ако лицето бъде предадено на органите, издали заповедта за арест. Ако бъдат докладвани проблеми като пренаселеност в затворите или лоши условия, предаването може да бъде отказано или отложено от държавата, в която осъденото лице е избягало. В някои държави, като Италия и до известна степен Испания, съдилищата могат да признаят чуждестранна присъда и да решат, че наказанието ще бъде изтърпяно тук в по-лека форма, например под домашен арест или общественополезен труд.
Ето защо, както бе споменато по-горе, решението на Съда на ЕС от началото на този месец бележи повратна точка в борбата на Румъния срещу бегълците. Досега влиятелни политици и противоречиви бизнесмени успяваха да избягат от румънските затвори, като се укриваха в по-снизходителни държави, но отсега нататък това ще бъде много по-трудно. Европейските съдилища вече няма да могат да адаптират или дори да променят присъдите по свое усмотрение, нито пък да решават едностранно, че дадена присъда трябва да бъде изтърпяна „при по-меки условия“ на тяхна територия. Румъния, в качеството си на издаваща държава, ще има последната дума за начина, по който осъденото лице ще изтърпи наказанието си. Предстои да видим колко бързо това решение ще влезе в сила при вече спорните случаи и доколко държавите от ЕС, които в миналото са отказвали екстрадиции, ще бъдат склонни да се съобразят с новите правила. Това, което е сигурно, е, че за тези, които са мечтали за „удобен арест“ в чужбина, решението в Люксембург е изключително лоша новина.