Subscribe
Франция е съвсем близо до това да стане първата страна в Европа – и втората в света след Австралия – която законно ще забрани на деца под 15-годишна възраст да имат акаунти или да използват социални медии. След като преди няколко дни Националното събрание, долната камара на френския парламент, гласува с огромно мнозинство и 116 депутати подкрепиха това изменение, общественото мнение очаква резултата от гласуването в Сената, което ще се проведе през февруари. Според правителството и президента Макрон, които са сред най-големите поддръжници на този законопроект, целта е забраната да започне да действа до началото на следващата учебна година, а процесът на проверка на възрастта на потребителите да приключи до края на 2026 г. Що се отнася до правилата, по които ще се прилага законът, все още не е обявено нищо конкретно, което означава, че опасенията за засилен държавен контрол върху личния живот далеч не са неоснователни.
Дали забраната на достъпа до социалните медии е мярка, която трябва да върне децата в правия път във време, когато пристрастяването към технологиите и постоянното „общуване“ е все по-очевидна и плашеща реалност? Значителен брой хора са съгласни с тази идея.
Със сигурност почти всички родители са убедени, че това е единственият начин децата им да спрат да пропиляват детството си, седейки с часове пред екрани, които поробват съзнанието им и водят до изолация и тревожност. Никое дете не може да се развие емоционално и когнитивно, ако замени реалните преживявания с онлайн взаимодействия. Това може да е тавтология, но е не по-малко ужасяваща.
От една страна, сме изправени пред един от най-сериозните проблеми на нашето време – прекомерното и саморазрушително използване на социалните медии от децата, а от друга – пред намесата на законодателите за регулиране на ситуация, която би трябвало да остане отговорност на родителите. Не по-малко вярно е, че родителите като че ли не разполагат с достатъчно инструменти или аргументи, за да убедят собствените си деца да използват социалните медии разумно. Накратко, родителите не си вършат работата като родители и в този случай държавата (в случая френската държава) се намесва и налага почти пълна забрана. Няма съмнение, че нещата са отишли твърде далеч по отношение на виртуалното взаимодействие чрез тези „социални мрежи“. Също така е основателна загрижеността, че държавата изглежда се възползва от ситуация, която изисква спешно решение, за да разшири контрола си върху обществото.
Докато техническите подробности по прилагането на закона не са известни на широката общественост, страхът на част от обществото от засилен контрол върху онлайн комуникациите и налагането на по-строга цензура е оправдан. Има гласове, които твърдят, че проверката на възрастта ще се извършва от трета страна, различна от държавните институции или социалните мрежи. Този трети „играч“ ще потвърждава възрастта на потребителя или чрез разпознаване на лицето, или чрез анализ на данните от личната карта, след което ще изтрива напълно цялата лична информация. Дотук добре, нали? Ако това е така, няма от какво да се страхуваме, нали?
Но как наистина можем да знаем? Как можем да бъдем сигурни, че под прикритието на тази неотложна нужда цялото това начинание не е само началото на друга, много по-опасна форма на квазитоталитарен контрол? Откъде да знаем, че правителството няма да е това, което ще играе водеща роля, наблюдавайки целия процес на проверка на самоличността на потребителите, като по този начин подхранва опасенията за скритите мотиви зад този законопроект?
От друга страна, откъде знаем, че тази забрана няма да накара засегнатите от нея да намерят други начини да продължат да ползват социалните медии? Това е вероятен сценарий, който вече се е случвал в близката история.
Вероятно Франция ще бъде последвана от други европейски държави, които искат да ограничат сериозно достъпа на децата до социалните медии. Отворена ли е нова кутия на Пандора на европейско равнище?