Тръмп или Платон трябва да управлява нашите нации?

Защо толкова много хора казват, че новата консервативна десница е враждебна към знанието? Че се противопоставя на фактите. Нима десницата греши за всичко, а левицата е права? Дали прогресивните имат знанието на своя страна, докато на консерваторите им е позволено да живеят в невежество?

Вечна дилема е да се реши каква роля трябва да имат експертите в едно демократично общество. Каква функция трябва да изпълняват научните изследвания и науката в демократичните политически процеси?

Думата „демокрация“ означава управление от народа. Народът трябва да управлява чрез общи и свободни избори, на които той избира своите представители, които след това може да отхвърли. Но какво става, ако експертите, специалистите, не споделят мнението на народа? Какво ще се случи тогава? Трябва ли народът и неговите представители, политиците, да отстъпят пред експертите?

Проблемът с връзката, която искаме да видим между политическата власт и институционализираното знание, е вечен. В известната си книга „Републиката“ Платон пише, че философите са най-подходящите за управлението на една държава. Само философите знаят кое е вярно, правилно и добро. Истината и справедливостта ще възтържествуват, ако хората, които най-добре разбират какво е истинно и справедливо, получат достъп до властта. Платон използва аналогия с капитан, който е обучен да управлява кораб. Той имал предвид, че трябва да гледаме на държавата като на кораб: за правилното управление на кораба са необходими знания и мъдрост.

Често се казва, че мислите на Платон трябва да се разбират като реакция на атинската демокрация, където мнозинството от народа по принцип имало власт да прави всичко. Непостоянството на властта също е било проблем: красноречивите съблазнители са можели да заблудят народа, а той трудно е можел да прозре какво е най-добро за страната в дългосрочен план.

В съвременния свят внимателно правим разлика между експертно знание и политическа власт. Експертите са необходими и управляващите трябва да се допитват до тях. Те трябва да предоставят знания и прозрения. Те трябва да поставят експертните си познания в услуга на властта. Но експертите не трябва да имат политическа власт. Политическата власт винаги трябва да бъде под въпрос. Тя трябва да може да бъде отхвърлена и да може да бъде държана отговорна за своите решения.

Важен момент тук е, че политическата власт по принцип трябва да има право да греши. Политическите решения трябва да бъдат подлагани на съмнение. Ето защо е важно те в крайна сметка да се вземат заради идеологически оценки. В противен случай как може да се постави под въпрос и да се отхвърли властта? Ако властта за вземане на решения принадлежи на този, който знае най-добре, тези решения по принцип няма да могат да бъдат поставени под въпрос. Ако властта не може да греши, ние ще живеем в диктатура на знанието. В такава ситуация на експертите ще се приписва неограничена власт. Защото те знаят. Тогава те са тези, които трябва да вземат всички решения, нали?

Но ние не искаме да е така. Не искаме да живеем под тиранията на знанието. Нито пък под тиранията на доброто или под тиранията на справедливостта. Но защо не искаме да се осъществят идеите на Платон за мъдрото и благотворно политическо управление на философите? Защо не искаме да живеем под тиранията на истината и справедливостта? Защото искаме да можем да избираме властта? Да, вероятно. Но също така, защото по някакъв начин разбираме, че няма философи, които да имат достъп и до истината, и до справедливостта. Ние просто не вярваме на философите. Не се доверяваме на науката; не се доверяваме на знанието. Искаме сами да решаваме живота си. Искаме сами да решаваме как ще живеем и какви решения ще вземаме. Всяка власт развращава и управлението на експертите неизбежно се превръща в диктатура на експертите, а ние не искаме да живеем под тази диктатура.

Това са някои от проблемите, свързани с вярата в необходимото влияние на науката и експертизата върху политическите решения. Макар да вярваме, че мъдрите политици трябва да се вслушват в експертите, ние също така осъзнаваме, че тези експерти до известна степен се ръководят от идеологически предпочитания и съображения. Разбираме, че експертите също се стремят към власт. Разбираме, че техните знания също са погрешни. И може би разбираме, че решенията, които експертите предлагат, не са в наша полза. Ние като индивиди може да нямаме никаква полза от това, че нещо, за което се твърди, че е обективно вярно и правилно, се превръща в политическа реалност. И затова не искаме експертно управление, искаме да слушаме какво казват експертите, но искаме да можем да действаме политически против съветите на експертите, ако сметнем това за желателно.

Защо тази тема е важна за обсъждане точно сега? Защо точно сега се говори толкова много за знанието, за презрението към него, за лъжите и фалшивите новини? Вероятно защото през последното десетилетие преживяваме сериозна политическа промяна, при която старата мисловна парадигма се оспорва от нова.

Политическата левица доминира в нашите академични институции от 1968 г. насам. Първо чрез интелектуалното влияние на няколко радикални, водещи интелектуалци и техните поддръжници сред студентите. По-късно чрез радикални леви интелектуалци, които превзеха образователните ни институции. Те до голяма степен академизираха своите идеологически убеждения и създадоха нови академични области като постколониалните изследвания и изследванията на пола. Природните науки също бяха идеологизирани и в няколко държави изследователите, фокусирани върху възобновяемата енергия и зеления преход, успяха да направят кариера в университетите по-лесно, отколкото техните идеологически опоненти. Подготовката на учители в много страни също се характеризира с лява идеологическа индоктринация.

Когато имаме нова десница, която не само оспорва господстващата парадигма, но и завзема властта (САЩ, Италия, Швеция), естествено е всички хора, които са били формирани от лявата академия, да описват тази нова десница като враждебна на знанието. Също така е естествено те да се противопоставят в институциите, в които в момента доминират. Става въпрос за университетите, но често и за властите. И медиите естествено са въвлечени в този процес. Всички форми на консервативна или националистическа съпротива срещу ляво-либералната парадигма на мислене се описват като движени от презрение към знанието и фалшиви новини.

Когато Тръмп в САЩ, Мелони в Италия или може би Шведските демократи в Швеция действат политически в съответствие с обещанията, които са дали по време на предизборните кампании, политиците от левицата и някои изследователи ще твърдят, че те действат срещу знанието и науката. Може да става въпрос за това как едно общество най-добре да се справи с престъпността или незаконната имиграция. Може да става дума за инвестиции в ядрената енергетика или за политиката в областта на климата. Това, че имаме този конфликт, не е никак забележително или изненадващо. Много от тези експерти, които сега действат по различни начини срещу консервативното възстановяване на политическото развитие в западния свят, са не само експерти, но и идеолози.

Това не означава, че всички знания са идеологически или че всички изследвания, провеждани в нашите университети, са леви. Разбира се, новата политическа десница трябва да се вслушва и в експертите. Разбира се, тя трябва да се вслушва във възраженията и в мъдрите съвети. Тя трябва да се вслушва и в собствените си експерти, защото такива има. Но преди всичко трябва да действа в съответствие с народната воля, която им е дала властта. Не бива да имаме правителство на експертите. Не трябва да имаме никакви философи, които да управляват нашите държави. По-добре е народът да управлява.

Демокрацията не е безупречна. Но би било много по-лошо да живеем под тиранията на знанието. Защото какво ще стане, ако всички джендър учени и професори по неомарксистка литература са именно философите, които според Платон трябва да управляват нашите държави? Каква неприятна мисъл! Добре, че философът Платон не е допуснат да управлява нашата демокрация.