Subscribe
Докладът „Индекс на международните търговски бариери 2025“ (TBI 2025) на фондация „Толос“ представя подробна картина на търговските бариери в 122 държави. На тези 122 анализирани държави се падат невероятните 97 % от световния БВП и 80 % от световното население. Разработен от международни експерти в областта на икономиката и търговската политика, индексът анализира преките и косвените търговски бариери, като ги разделя на четири основни стълба: Тарифи, нетарифни бариери (НТБ), ограничения върху услугите и улесняване на търговията. Индексът BIT 2025, публикуван в началото на май, представлява значително разширение в сравнение с предишното издание, изготвено през 2023 г. BIT отразява нарастващата сложност и динамика на международните търговски политики, цифровите трансформации и нарастващия протекционизъм в контекста на днешното геополитическо напрежение.
Четирите стълба на индекса TBI на разбираем език
Първият стълб на индекса на ДИД са тарифите. Тарифите остават най-видимата традиционна търговска бариера. Средно в световен мащаб ставката за НОН (най-облагодетелствана нация) е 7,6 %, което е с 8,7 % повече в сравнение с изданието на ИДП за 2023 г. Тя се отличава с либерална тарифна политика, като държави като Хонконг и Сингапур прилагат нулеви тарифи, докато Индия и Египет налагат най-високите тарифи. Израел се е придвижил нагоре в класацията благодарение на по-ниските тарифи и увеличаването на дела на безмитните тарифни линии. За разлика от тях САЩ са изложени на риск от рязко понижение в класацията поради новата тарифна кампания, започната от президента Доналд Тръмп, която може да доведе до премахване на всички безмитни тарифни линии.
Вторият стълб на индекса на ДИД са нетарифните бариери (НТБ). НТБ включват регулации като квоти за внос/износ, санитарни и фитосанитарни мерки (СФС), експортни субсидии, антидъмпингови политики и специални тарифи. Въпреки че НТБ са по-малко видими от тарифите, тези мерки могат да имат голямо икономическо въздействие. Изненадващо е, че развитите страни като САЩ, Германия или Франция са най-големите ползватели на НТБ. Например САЩ са водещи по отношение на двустранните бариери (антидъмпингови мита и контрамерки). В същото време страните с ниски доходи рядко използват такива мерки поради липса на административен капацитет.
Ограничения върху услугите – третият стълб на ДИД, е все по-голяма част от международната търговия. BIT 2025 разглежда ограниченията в ключови области като телекомуникациите, финансовите, професионалните, строителните и развлекателните услуги. Развитите държави като САЩ и Канада са относително отворени, докато Индонезия, Виетнам, Китай, Руската федерация и Индия са сред най-рестриктивните поради политиките за местно съдържание и строгите ограничения в телекомуникационния и финансовия сектор.
Четвъртият стълб – улесняването на търговията – отразява икономическите основи „зад граница“, които осигуряват функционирането на търговията: права на собственост, ефективност на логистиката, споразумения за свободна търговия (ССТ) и ограничения върху цифровата търговия. Сингапур остава световен лидер в улесняването на търговията, следван от Финландия, Германия и Австрия. Въпреки това увеличаването на ограниченията за цифрова търговия (ОЦТ), особено в ЕС и Китай, оказва отрицателно въздействие върху общата оценка за улесняване на търговията.
Цифровата търговия – новата граница на протекционизма. Анализ по региони и подоходни групи
Централно място в доклада TBI 2025 заемат цифровите бариери. Чрез закони като Закона за цифровите услуги и Закона за цифровите пазари Европейският съюз налага ограничения върху потока от данни, изисквания за местно съдържание, правила за сигурност и цифрови данъци. Според експертите тези ограничения, наложени от ЕС, засягат конкуренцията и иновациите. Китай доминира, когато става въпрос за „локализиране на данни“ и „бариери пред сигурността“, докато САЩ избягват строгите федерални регулации, но налагат ограничения на щатско ниво в сферата на „гиг“ икономиката (Uber, Airbnb и др.). Държави като Сингапур и Нова Зеландия остават най-отворени в областта на цифровата търговия.
Северна Америка остава най-свободният регион за търговия благодарение на Канада и САЩ. Западноевропейските държави следват плътно северноамериканския континент, въпреки че са повлечени от нетарифни бариери и цифрови ограничения. В Източна Азия и Тихоокеанския регион се наблюдават крайности от Хонконг (позиция 1) и Сингапур (позиция 2) до Индонезия (позиция 122). Африка на юг от Сахара е постигнала напредък благодарение на държави като Мавриций, докато Южна Азия е най-рестриктивна, доминирана от Индия и Пакистан. Страните с високи доходи като цяло са по-свободни, но използват в голяма степен нетариални пречки и цифрови ограничения, докато страните с ниски и средни доходи налагат високи мита и имат лоши логистични показатели.
Съответни казуси
Политиката на Аржентина за заместване на вноса доведе до високи мита, но ограничи конкурентоспособността и увеличи инфлацията. Споразумението между Меркосур и ЕС открива нови перспективи, но изисква уеднаквяване на стандартите за интелектуална собственост. ЕС срещу Меркосур и Индонезия: регламентите на ЕС относно политиките за околната среда и законите за цифровата индустрия оказват значително влияние върху достъпа до пазара на южноамериканските и азиатските партньори. Спорът за палмовото масло с Индонезия подчертава тази динамика. След Brexit на британския регулатор в областта на цифровите технологии CMA (органът за защита на конкуренцията) бяха предоставени нови правомощия. По този начин бяха наложени ограничения на цифровите гиганти, по-специално на американските, и това рискува да обезкуражи вътрешните иновации. В Азия например изискванията за местно съдържание, наложени от Индонезия, доведоха до забрана на iPhone 16, което повдига въпроси относно ефективността на тези политики за стимулиране на местната индустрия.
Динамика на търговските бариери в доклада TBI 2025
За да се придобие по-дълбоко разбиране за динамиката на търговските бариери, в доклада за ТБИ 2025 са включени редица графики и диаграми, които дават на всеки визуална представа за тенденциите, регионалните различия и развитието във времето. Картината, показваща световната класация на BIT 2025, представя подреждането на 122-те анализирани държави според общия резултат на BIT. Държавите с най-малко търговски бариери са Хонконг (1), Сингапур (2), Израел (3), следвани от Канада, Япония и Нова Зеландия. На дъното са Индонезия (122), Русия (121), Индия (120) и Венецуела (119). Държавите с отворени, ориентирани към износ и услуги икономики като Сингапур и Хонконг обикновено имат ниски резултати по TBI, докато големите, протекционистки ориентирани икономики като Индия и Руската федерация са на противоположния полюс.
Ако разгледаме развитието на показателя TBI между 2023 и 2025 г., ще видим средно 7% увеличение на търговските бариери в световен мащаб между 2023 г. (3,95) и 2025 г. (4,22). Най-голямото увеличение е в стълба „Улесняване“, следван от стълба „Нетарифни пречки“ и стълба „Услуги“. Въпреки че тарифите са останали относително стабилни, косвените ограничения, които са по-трудни за откриване и по-трудни за преодоляване, са се увеличили значително. Това говори за усъвършенстване на протекционизма, който преминава от традиционни инструменти (мита) към по-изтънчени средства (цифрови регулации, логистични бариери).
Ако разгледаме промените в стълбовете „Тарифи“ и „Улеснения“, ще забележим значителна промяна в класацията на страните с най-благоприятни тарифни политики. На първо място, поради малкия брой тарифни линии и високия дял на безмитните линии, е Мавриций. В стълба „Улесняване“ Сингапур остава лидер, но се вижда, че Дания и Япония се придвижват нагоре в класацията благодарение на подобрените права на собственост и логистика. Следователно държавите с добра инфраструктура и зачитане на интелектуалната собственост успяват да създадат ефективна търговска среда, дори и да нямат най-ниските мита.
Ако сравним индекса на ТБИ по географски региони и групи по доход, като използваме средните резултати на ТБИ за ориентир, ще видим, че Северна Америка и Западна Европа имат най-ниски резултати, докато Южна Азия и Африка на юг от Сахара имат най-високи нива на търговски бариери. Следователно можем да заключим, че в регионите с ниски доходи преобладават митата и ограничените услуги. За разлика от тях развитите региони използват в по-голяма степен нетарифни пречки и сложни цифрови бариери.
По отношение на промените в периода 2023-2025 г. Африка на юг от Сахара е единственият регион, който отбелязва забележимо подобрение в областта на улесняването с 0,2 точки по-малко, докато в Западна Европа и Източна Азия и Тихоокеанския регион бариерите са се увеличили значително, главно поради цифровите ограничения. При тарифите най-голямо увеличение се наблюдава в Южна Азия, което отразява протекционистките политики на Индия и Бангладеш. Най-безмитните държави са Мавриций, Хонконг, Израел и Норвегия – всички с много ниски ставки на НОН и голям дял на безмитните тарифни линии. Тези държави показват, че политиката на отворена търговия може да се провежда независимо от размера на икономиката, стига инфраструктурата и политическата стабилност да позволяват това. Развитите държави (с високи доходи) имат среден резултат от едва 2,96 точки в областта на услугите, докато държавите с ниски доходи получават над 6 точки. Най-засегнатите сектори са строителството, телекомуникациите и професионалните услуги. Ето защо правителствата в бедните страни ограничават достъпа до чуждестранни услуги, за да защитят местните индустрии, но това намалява качеството и конкурентоспособността на услугите.
Петте най-рестриктивни държави в сферата на услугите са Индонезия, Виетнам, Китай, Русия и Тайланд. Тези страни налагат изисквания за локализация, лицензиране и съдържание, особено в цифровия сектор. Европейските държави (например Полша, Словакия, Германия) и САЩ са големи ползватели на нетарифни ограничения, особено на антидъмпингови мерки и мерки за защита на конкуренцията. Графиката показва, че НТБ са предпочитани от развитите държави, докато по-бедните държави разчитат на митата. НТБ са сложни инструменти, използвани от развитите икономики за налагане на ограничения, без да се нарушават грубо международните търговски споразумения.
Нарастването на цифровите бариери е значително в страните с високи доходи, особено в страните от Западноевропейския съюз. Ограниченията включват цифрови данъци, ограничения на потока от данни, регулации на „гиг“ икономиката и изисквания за локализация. Тези бариери се насърчават под прикритието на защитата на потребителите и националната сигурност, но те могат сериозно да попречат на иновациите и свободния обмен на информация между дружествата. Германия, Обединеното кралство, Китай, Индия, САЩ, Сингапур и Нова Зеландия. Германия и Обединеното кралство налагат най-много ограничения върху потоците от данни и модерирането на съдържанието. Китай доминира по отношение на локализацията и сигурността, докато САЩ налагат най-много ограничения върху гиг икономиката.
Трябва да се отбележи, че само 0,15 % от световното население живее в страни с резултат на TBI под 3,0, но те генерират 20 % от световния БВП. За разлика от тях над 22 % от световното население живее в държави с оценка между 5,5 и 6,0 (Индия, Руската федерация), но те генерират само 7,5 % от световния БВП. Високите търговски бариери са свързани с ниска икономическа производителност. По-свободните държави допринасят непропорционално повече за световната икономика.
Взаимовръзка между търговията и икономическата свобода
Резултатите от TBI са положително свързани с Индекса на икономическата свобода, Индекса на просперитета и Индекса на готовността за използване на изкуствен интелект. Ако трябва да направим извод от данните, представени в доклада „Индекс на международните търговски бариери 2025“, бихме могли да кажем, че съществува силна връзка между свободната търговия и условията за просперитет, иновации и лична свобода. Тези взаимовръзки подкрепят идеята, че намаляването на търговските бариери означава повече свобода, просперитет и иновации. Индексът на международните търговски бариери за 2025 г. е глобално огледало на това как икономическите политики влияят върху свободното движение на стоки, услуги и идеи. Докладът показва, че протекционизмът, макар и популярен в някои страни, намалява икономическата ефективност и ограничава достъпа на хората до възможности. Търговската отвореност, заедно с улесняването на логистиката и намаляването на цифровите бариери, изглежда са оптималната посока за устойчив икономически растеж. Въпреки че търговските ограничения могат временно да защитят местните индустрии, в дългосрочен план те ограничават икономическия растеж, намаляват конкурентоспособността и се отразяват негативно на крайните потребители.
Индексът BIT 2025 предоставя ценна платформа за политиците, инвеститорите, учените и гражданите, за да разберат дълбокото въздействие на търговските бариери не само върху икономическите потоци, но и върху възможностите и основните свободи на хората.
Снимка: PickPik.com