Под среднощния чук: ударът на САЩ по иранските ядрени обекти

Беше малко след полунощ в Италия, когато операция „Среднощен чук“ рязко промени геополитическия баланс в Близкия изток. Американското нападение над иранските ядрени съоръжения – Фордо, Натанз и Исфахан – нанесе удар в сърцето на атомната програма на Ислямската република, оставяйки след себе си следа от напрежение, стратегическа двусмисленост и заплаха от глобална ескалация. Съединените щати се върнаха към силови действия в сърцето на Иран, като се присъединиха военно към Израел, който вече беше ангажиран в безпрецедентна офанзива след години на хибридна война.

Операцията бележи най-драматичния момент в продължаващата от месеци ескалация между Иран и Израел, но също така повдига дълбоки въпроси за истинските намерения на Вашингтон, за крехкостта на режима в Техеран и за реалната възможност конфликтът да се разшири в регионален, ако не и в световен мащаб.

Американската стачка: Хирургичен, но опустошителен

„Среднощен чук“ е щателно планирана мисия, проследена на живо от президента Доналд Тръмп и най-добрите му военни съветници. Бомбардировачите „Стелт“ B-2, изстреляни от американски бази, изпълниха най-дългия боен полет след 11 септември, с презареждане във въздуха и въздушни коридори, за които се съобщава, че са били разчистени от предишни израелски удари в Югозападен Иран.

Основната цел е Фордо: на сателитни снимки се виждат големи кратери и запечатани места за достъп. Натанз и Исфахан – и двата ключови за ядрената инфраструктура на Иран – също бяха поразени с точност. Министърът на отбраната Пийт Хегсет нарече операцията „пълен успех“, като отбеляза, че целта са били само военни ядрени структури. Гражданската ядрена централа в Бушер беше умишлено пощадена, което затвърди посланието на САЩ за целенасочени действия, а не за пълномащабна война. По-късно Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) потвърди, че не е имало радиоактивно изтичане.

Но може би най-противоречивият аспект на удара е, че Техеран може да е бил предупреден предварително. Източници от САЩ твърдят, че това е бил стратегически сигнал – акт на възпиране, а не на унищожение – насочен не само към Иран, но и към Москва и Пекин: Америка има капацитета, волята и политическата дързост да нанася дълбоки удари.

Стратегическата двусмисленост на Тръмп: Диалог или смяна на режима?

Въпреки официалните изявления, в които се подчертаваше сдържаността, истинската същност на операцията стана по-ясна през следващите дни. Президентът Тръмп възкреси лозунга „МИГА – да направим Иран отново велик“, като открито лансира идеята за смяна на режима. Това беше драматична промяна в тона, която изненада дори вицепрезидента Джей Ди Ванс, който само няколко часа преди това беше заявил, че САЩ „не воюват с Иран, а само с ядрената му програма“.

Смесените послания на Белия дом подхранват дипломатическото объркване. Докато в Рим и Маскат се водеха преговори по заден канал, американските бомбардировачи вече бяха във въздуха. От гледна точка на Техеран това не е нищо друго освен „предателство на дипломацията“, заяви Есмаил Бакаи, говорител на иранското външно министерство. Изглежда, че стратегията на Вашингтон е променлив коктейл от възпиране и провокация, като използва и моркова, и тоягата – и рискува да предизвика неконтролируема ескалация.

Ролята на Израел: Съюзник, архитект и катализатор

Зад операцията на САЩ се крие безспорното влияние на Израел. През последните десет дни Тел Авив започна една от най-агресивните си кампании от десетилетия насам: убийства на ядрени учени, нападения срещу висши командири на Революционната гвардия и удари по ракетни бази и радарни системи. Израелски самолети и дронове проникнаха в иранското въздушно пространство с лекота, която навежда на мисълта за дълбоко проникване на Мосад в иранския държавен апарат.

Премиерът Бенямин Нетаняху приветства „смелото решение“ на Тръмп, заявявайки: „Америка направи това, което никоя друга страна в света не би се осмелила да направи“. Но отвъд реториката се крие пресметната стратегия: Израел е твърдо решен да разруши ядрената програма на Иран, да премахне заплахата от аятоласите и да изкове нова ера на мирни споразумения със сунитските държави от Персийския залив – засилвайки антииранската ос.

Техеран под атака: Между гордостта, отмъщението и несигурността

Първоначалният отговор на Иран беше ограничен, но зловещ. В часовете след удара на САЩ Техеран изстреля ракети към Израел, което доведе до спиране на тока и задейства сирените за въздушно нападение в Тел Авив и Йерусалим. Най-малко 10 членове на Революционната гвардия бяха убити при израелски въздушни нападения в провинция Язд, което накара елитните сили на Иран да се закълнат, че „нашата война започва сега“.

Но по-дълбоката криза се разгръща в ръководството на Иран. Върховният лидер аятолах Али Хаменей, скрит в продължение на дни в бункер, за който се съобщава, че е известен на американското и израелското разузнаване, се появи отново с пропаганден пост на тема „Отмъщение“. Въпреки това авторитетът му изглежда разклатен: според *The New York Times* той вече е избрал списък с духовници като потенциални наследници, докато някои от висшите служители на Иран – включително бивши президенти – според съобщенията не са успели да се свържат директно с него.

Възможността за ответни действия на спящи клетки в САЩ вече не е теоретична. NBC съобщава, че Техеран чрез посредник на срещата на върха на Г-7 в Канада е предупредил Тръмп, че американска атака ще предизвика вътрешни репресии.

Дългата сянка на войната: глобални рискове и бъдещи сценарии

Ударът на САЩ отново разпали страховете за регионална или дори глобална война. Възможностите за ответни действия на Техеран варират от затваряне на Ормузкия проток (през който преминава една трета от световния петрол), през атакуване на американските бази в Ирак, Сирия и Персийския залив, до кибератаки или асиметричен тероризъм в Европа или САЩ.

Всяка от тези реакции крие огромни рискове. И все пак вътрешният натиск върху Хаменей се засилва: общественото мнение в страната, която вече е опустошена от санкциите и икономическия срив, изисква силна реакция. Въпреки това изолацията на върховния лидер – охраняван от елитно, тайно звено, неизвестно дори на висшите представители на Революционната гвардия – сериозно затруднява стратегическата координация.

Съветът за сигурност на ООН се събра по искане на Техеран, но световната дипломатическа инерция може да позволи конфликтът да се разрасне безконтролно. „Среднощният чук“ беше оформена като ограничена операция, предназначена да възпре Иран от разработването на ядрени оръжия. Но войнствената реторика на Тръмп и нестабилността на Техеран сега могат да тласнат региона – и света – към далеч по-опасна фаза.

Регион на ръба

Допълнително усложнение създава ролята на Русия и Китай, които осъдиха американския удар. Москва обяви, че продължава да поддържа контакти с правителството на САЩ, но намекна за възможна логистична подкрепа за Иран, ако ескалацията продължи. Пекин, от своя страна, поиска свикване на извънредно заседание на ООН и обвини Вашингтон, че „подкопава глобалната стабилност“.

Реакциите в арабския сунитски свят бяха по-премерени. Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Бахрейн изразиха „загриженост“, но спряха да осъждат. Според съобщенията в частни медии служителите по сигурността са приветствали удара като удар срещу дългогодишния им регионален съперник. Стратегическото сунитско-израелско сближаване продължава да се задълбочава – рядко срещано сближаване на интереси, основано на обща враждебност към Иран.

Европа е разделена. Обединеното кралство подкрепи американските действия, а Франция и Германия ги определиха като „непропорционални“ и „дестабилизиращи“. Италианският министър-председател Джорджия Мелони свика своя Съвет за национална сигурност, а външният министър Антонио Таяни предупреди, че „това излага Европа на косвени рискове – включително на енергийния фронт“.

Сега всички погледи са насочени към Техеран. Иран е ранен, но не и сломен. Тръмп е доказал, че е готов да премине червените линии. Въпросът е: кой ще спре тази спирала, преди тя да стане неудържима?

Възпиране или прелюдия към война?

„Среднощният чук“ е замислен като послание – демонстрация на сила, целяща да възпре Иран от осъществяването на ядрените му амбиции. Но последиците от него разкриха стратегическите противоречия на американската политика, нестабилността на иранския режим и неспособността на световните институции да овладеят разрастващата се криза.

Основният въпрос вече не е дали Иран ще предприеме ответни действия, а кога и как. Светът наблюдава с тревога как Близкият изток се приближава все повече към ръба на пропастта. В това крехко равновесие на силите дипломацията, възпирането и разрушението преминават в нова опасна фаза. Среднощният чук е паднал. Ехото едва започва.