Трудният път към мира в Украйна

След повече от три години и половина война думата „мир“ отново се прокрадна в дипломатическите коридори. Във Вашингтон президентът Доналд Тръмп прие Володимир Зеленски заедно с европейските лидери; вицепрезидентът Джей Ди Ванс говори за „значителни отстъпки“ от страна на Русия. Твърде малко за пробив, но достатъчно, за да събуди нови надежди.

И все пак зад усмивките и примирителните комюникета реалността е сурова: Москва настоява за признаване на анексиите си и за неутралитет на Украйна, докато Киев настоява за връщане към границите от 1991 г. Западната дипломация, макар и активна, се бори да изготви надежден план, който да спре войната, без да легитимира агресора.

Москва отказва компромис и поставя под въпрос легитимността на Зеленски

В неотдавнашно интервю за предаването “ Среща с пресата“ на NBC руският външен министър Сергей Лавров нарече Володимир Зеленски „нелегитимен“ и заяви, че поради това той не може да подпише мирно споразумение. Без общ президентски мандат, твърди Лавров, всяка среща на четири очи между Путин и Зеленски би била преждевременна. В същото време той повтори исканията на Москва: Украйна трябва да се откаже от членство в НАТО, да признае Крим за руски и да предостави официален статут на руския език и институции в някои части на Украйна.

Заместник-министърът на външните работи на Украйна Андрий Сибиха отхвърли забележките като „абсурдни“. „Няма нищо по-абсурдно от това да получиш лекция за легитимността от тези, които са се вкопчили във властта за 21 години под ръководството на лидер, който управлява от 25 години“, каза той. Размяната на реплики подчерта колко дълбока остава политическата пропаст.

Киев се държи твърдо: Почтеност, справедливост, обвързващи гаранции

От друга страна, Украйна не се отказва. За Зеленски мирът е възможен само при пълно възстановяване на суверенитета в границите, признати през 1991 г. – включително Крим.

„Формулата на мира“ на Киев, представена в ООН, съдържа десет точки: пълно изтегляне на руските войски, връщане на затворниците и депортираните деца, отговорност за военните престъпления, ядрена безопасност и задължителни гаранции за колективна сигурност.

„Без пълен суверенитет не може да има мир“, настоява Зеленски. Неговата позиция се подкрепя от общественото мнение: според проучванията около 80 % от украинците отхвърлят всякакви компромиси по отношение на територията.

В основата на исканията на Киев са гаранциите. Тъй като членството в НАТО засега остава недостижимо, Украйна настоява за изпълними ангажименти: системи за противовъздушна отбрана, постоянни доставки на боеприпаси, съвместно производство на оръжие и обучение. С други думи, чадър от типа на НАТО без формално членство, но с реални задължения за западните партньори.

Отговорът на Европа: Пари, възпиране и мисии

Европейският съюз пое тройна роля.

1. Финансиране. Чрез „Механизма за Украйна“ Брюксел обеща 50 млрд. евро за периода 2024-2027 г. за стабилизиране на икономиката и започване на възстановяването. Тези средства се допълват от приходи от замразени руски активи и военна подкрепа от Европейския механизъм за мир.

2. Гаранции за сигурност. След срещата на Г-7 във Вилнюс няколко държави от ЕС подписаха двустранни споразумения с Киев, които обхващат противовъздушната отбрана, боеприпасите, обучението и съвместното производство. Целта е да се гарантира, че Украйна няма да остане сама, дори извън НАТО.

3. Мисии за наблюдение. Брюксел обмисля идеята за европейска коалиция, която да може да контролира прекратяването на огъня, ако такова бъде постигнато. Такава мисия няма да включва бойни действия, а ще наблюдава хуманитарните коридори и демаркационните линии. За да бъде успешна обаче, тя ще се нуждае от подкрепата на САЩ – особено в областта на разузнаването и въздушното прикритие.

По думите на един служител на ЕС: „Украинската армия трябва да остане силна, защото само от силата може да се роди надежден мир.“

Картата на окупацията: Русия държи 19-20% от територията на Украйна

Географията на войната е в основата на всички преговори. Днес Москва контролира около 114 500 кв. км, или 19-20% от територията на Украйна.

• Крим, анексиран през 2014 г., остава изцяло под контрола на Русия.
• Луганск, почти изцяло окупиран (98%).
• Донецк, където Русия държи обширни райони, включително Мариупол, докато Славянск и Краматорск остават под украински контрол.
• Запорожие и Херсон– общо около 74% в руски ръце, въпреки че Киев все още контролира регионалните столици на градовете Запорожие и Херсон.

Тези региони не са просто парчета земя: те представляват промишлени центрове, плодородни земеделски земи и жизненоважна инфраструктура. За Украйна загубата им би съсипала икономиката, а за Русия задържането им доказва, че войната е дала осезаеми резултати.

Вашингтон: Незаменим, но амбивалентен

Съединените щати остават единственият играч, способен да превърне проектите в реалност.

Вицепрезидентът Ванс заяви, че Москва е показала „значителни отстъпки“, с което е изразила готовност да признае правителството на Украйна и да гарантира сигурността ѝ, без да въвежда марионетен режим. Междувременно Тръмп предупреди, че ще затегне санкциите, ако дипломацията се провали.

Американската линия е ясна: без американски ботуши на земята, но с готовност за логистична подкрепа, разузнаване и евентуално въздушно прикритие за европейска мисия. От икономическа гледна точка Вашингтон държи картата на санкциите: облекчаването им ще бъде възможно само при строга проверка на спазването им от страна на Русия. И все пак вътрешната политика на САЩ усложнява ситуацията. С разделението в Конгреса и предстоящите избори Вашингтон настоява Европа да поеме по-голяма част от финансовата и военната тежест.

Война на терен: Украйна навлиза дълбоко в Русия

Дипломатическите маневри продължават на фона на ескалиращите военни удари. През нощта на 24 август украинските сили предприеха координирани атаки с дронове срещу критична руска инфраструктура, като удариха пристанищния терминал Уст-Луга и петролна рафинерия в Астрахан. Последваха пожари и прекъсвания на производството, които се отразиха на енергийните пазари: Суровият петрол тип Brent поскъпна до 67,76 долара за барел, а WTI – до 63,73 долара.

Същата вечер Русия обвини Украйна в масово нападение с дрон срещу атомната електроцентрала в Курск. Ударен е бил един спомагателен трансформатор, което е намалило мощността на реактора с 50 %. Международната агенция за атомна енергия потвърди, че няма радиационен риск, но предупреди, че ситуацията е „сериозна“.

Тези удари, насочени не само към разграждане на военната машина на Русия, но и към подкопаване на нейната икономика, имат символична тежест. Като нанася удари по енергийните центрове, които финансират военните запаси на Кремъл, Украйна дава знак, че може да проектира своята мощ дълбоко в руската територия. Това увеличава натиска върху Москва на масата за преговори, като същевременно напомня на западните партньори, че Киев не е нито пасивен, нито зависим, а активно оформя бойното поле.

Междувременно, в рядък жест на фона на кръвопролитията, Москва и Киев размениха по 146 затворници. Символичен акт на хуманност, но и напомняне, че войната се води на две нива: чрез оръжия и чрез дипломация.

Защо мирът остава толкова трудно постижим

В основата на безизходицата е територията. Приемането на споразумение, което замразява войната по сегашната линия, би означавало да се легитимира руската окупация – нещо, което Киев и неговите съюзници смятат за неприемливо. За Украйна това би било прикрита капитулация. За Запада това би било награда за агресията и подкопаване на международното право.

Анализаторите предупреждават, че без стриктна проверка и прилагане всяко споразумение рискува да се превърне в крехко прекратяване на огъня. Със своята стратегия на натиск и двусмисленост Путин изглежда залага на умората и разединението на Запада, за да наклони преговорите в полза на Москва.

Отвъд Украйна: Залогът за света

Тези преговори не са само за Украйна. Става дума за бъдещето на международния ред. Ако една голяма сила може да преначертае границите си със сила, никоя държава не може да се чувства сигурна.

Ето защо лидери като италианката Джорджия Мелони наблягат на единството на Запада. „Само единството на Запада може да гарантира мир и справедливост“, каза тя. Това е консервативен принцип: мирът не се дава чрез отстъпки, а се изгражда чрез възпиране и солидарност.

За Европа резултатът е от екзистенциално значение. Или ЕС ще докаже, че неговите милиарди евро и политическа решителност могат да укрепят сигурността, или рискува да остане настрана в собственото си съседство. Изборът, който ще бъде направен сега, ще определи дали Европа ще се превърне в гарант на реда или в обикновен наблюдател на решенията, вземани във Вашингтон и Москва.

В перспектива: Крехко, несигурно, но възможно

Предстоящите месеци ще бъдат решаващи. Европейските столици трябва да оформят официално своите ангажименти в областта на сигурността. Вашингтон може да се опита да организира пряка среща между Путин и Зеленски с американско посредничество. На бойното поле никоя от страните не изглежда способна на решителен пробив, което прави войната както спешна за разрешаване, така и трудна за прекратяване.

Ако има път към мира, той ще изисква балансиране на суверенитета, сигурността и справедливостта. Този път е тесен, но все още не е затворен. Съдбата на Украйна, а заедно с нея и бъдещата сигурност на Европа, виси на косъм.