Subscribe
За първи път от създаването на Съюза в Европейския парламент се оформя истинско дясно мнозинство – поне по някои ключови въпроси: Европейската народна партия (ЕНП), Консерваторите и реформистите (ЕКР, групата на Джорджия Мелони), Патриоти за Европа и Европа на суверенните нации. Това е конфигурацията, която, както съобщи Euronews, направи възможно одобряването на пакета „Омнибус I“ относно корпоративната устойчивост и надлежната проверка, отбелязвайки изместването на политическия център на тежестта на Парламента.
В Италия мнозина вече го нарекоха „мнозинството на Джорджия„, предвид явната прилика със структурата, подкрепяща правителството на Мелони в Рим. А за Карло Фиданца, ръководител на делегацията на Fratelli d’Italia в Страсбург, то е точно такова: „Бяхме обещали, че ще работим за изграждането на дясноцентристко мнозинство […]. Това е моделът на Мелони, с други думи мнозинството на Джорджа, възпроизведено на европейско ниво“, обяснява той в интервю за Il Giornale.
От „мнозинството на Урсула“ към „мнозинството на Джорджия“
През последния мандат двигател на Европейския парламент беше центристкото мнозинство: ЕНП, социалистите (С&Д) и либералите от „Обнови“, с периодичната подкрепа на Зелените. Тази коалиция подкрепи Комисията фон дер Лайен и нейния „Зелен курс“.
Европейските избори през 2024 г. обаче пренареждат картата: консерваторите и суверенистите напредват, социалистите се борят, а зелените намаляват. В този контекст предполагаемата „червена линия“, която трябваше да раздели ЕНП от по-радикалната десница, става все по-неясна.
Решаващият момент настъпи в средата на ноември: по отношение на пакета за преразглеждане на правилата за ЕСГ традиционният алианс ЕНП-С&Д-обновяване се разцепи. Част от левите смятаха, че компромисът е твърде благоприятен за бизнеса; много либерали се колебаеха. За да избегне загубата на досието, ЕНП избра друг път: да търси номера вдясно.
Така на практика се оформи ново мнозинство: ЕНП, ЕКР, Патриотите и ЕНС, с подкрепата на някои необвързани членове. То не е формализирано в стабилно политическо споразумение, но показа, че може да работи по „правилния“ вид досиета.
Делото Omnibus I: първото истинско изпитание
„Omnibus I“ е първата конкретна проверка на това мнозинство. Пакетът засяга два стълба на нормативната уредба на ЕС в областта на корпоративната устойчивост:
- Директивата за корпоративното отчитане на устойчивостта ( CSRD ), т.е. задълженията за отчитане на ESG;
- Директивата за комплексна проверка на корпоративната устойчивост ( CSDDD), която изисква от компаниите да наблюдават правата на човека и екологичните стандарти по глобалните вериги за създаване на стойност.
Подходът, одобрен в Страсбург, значително стеснява обхвата:
- отчитането на устойчивостта е ограничено до много големи компании, с високи прагове за оборот и брой служители;
- задълженията за комплексна проверка са облекчени и ограничени до многонационалните гиганти, като се изключва огромното мнозинство от европейските фирми;
- изискването за изготвяне на подробен план за прехода към климата е намалено.
За левите групи това е равносилно на премахване на законодателството в областта на околната среда и правата на човека; за новото дясно мнозинство това е по-скоро акт на реализъм: по-малко бюрокрация, повече конкурентоспособност и край на правилата, които се смятат за небалансирани в сравнение с американските и китайските конкуренти.
По този въпрос Фиданза отправя предупреждение: „Очаквах повече смелост от ЕНП по отношение на Закона за климата […] Няма повече време за губене, ако искаме да избегнем индустриалното опустиняване на Европа.“ Това е реплика, която свързва в едно критиките към новата цел за 2040 г. за намаляване на емисиите с 90 % и искането защитата на европейското производство отново да бъде поставена в центъра.
Прецедентите: Венецуела, обезлесяване, неправителствени организации
Omnibus I не се появи от нищото. Още в предишния законодателен орган се появи зародиш на „венецуелско мнозинство“: ЕНП, ЕКР и десницата се обединиха, за да признаят лидера на опозицията Едмундо Гонсалес за законен президент на Венецуела в опозиция на режима на Мадуро. Гласуването беше политическо и символично, но сигналът беше ясен.
Не по-малко значима беше и борбата за закона на ЕС за обезлесяването: по този въпрос дясната част на ЕНП работеше за отлагане и отслабване на задълженията, наложени на земеделските и горските стопанства, считани за прекомерни и вредни за европейската конкурентоспособност.
И накрая, по отношение на по-„вътрешни“ решения – от наградата „Сахаров“ до работните групи за финансиране на НПО и правилата за прозрачност в отношенията с лобистите – центърът вече няколко пъти се фрагментира, което принуди ЕНП да гледа надясно, за да избегне поражения в пленарна зала.
Зелена сделка в процес на преразглеждане: Забрана на автомобилите до 2035 г. и възстановяване на политиката в областта на климата
Решаващата битка сега ще се води за бъдещето на “ зелената сделка“. Символична точка на възпламеняване е регламентът за забрана на продажбата на бензинови и дизелови автомобили от 2035 г. За ЕКР, Патриотите и значителна част от ЕНП този краен срок трябва да бъде преразгледан: те призовават за технологична неутралност, място за биогоривата и електронните горива и по-постепенен път, за да не се осакати европейската автомобилна индустрия.
Fidanza обявява сблъсъка предварително: „На 10 декември Комисията на ЕС ще представи прегледа на регламента, който забранява дизеловите и бензиновите автомобили от 2035 г. Винаги сме се противопоставяли на изцяло електрическото решение и сме се обявявали за технологична неутралност […]. Ако спечелим тази битка, ще спасим двигателя с вътрешно горене, малките и средните предприятия във веригата за доставки и десетки хиляди работни места.“
Вероятно същата логика ще бъде приложена и към други части на „зелената сделка“: ново опростяване на правилата за ESG, облекчени задължения за МСП, преразглеждане на междинните етапи за намаляване на емисиите. Всеки път, когато на масата е поставен въпросът за отслабване на регулаторния натиск, дясното мнозинство ще разполага с необходимия брой гласове, за да надделее – ако ЕНП реши да се възползва от него.
Миграция, сигурни страни и връщане: следващата фронтова линия
Другото важно поле за битка ще бъде миграцията. Комисията представи нови предложения относно връщането на мигранти, управлението на външните граници и споразуменията със „сигурни“ трети страни. Тук центристкото мнозинство е всичко друго, но не и гарантирано: социалистите, зелените и част от Рене се противопоставят на всяко затягане.
За десницата, напротив, това е идеалното досие за укрепване на оста ѝ с ЕНП. Фиданца го казва направо: „В пленарната зала ще бъдат приети фундаментални мерки, като например общоевропейският списък на сигурните страни и регламентът за връщането на мигранти, по които проимиграционната левица е против нас и единственото възможно мнозинство ще бъде на десницата.“
Декларираната цел е да се изгради миграционна политика, основана на структурни споразумения със страните на произход и транзит, по-ефективно връщане, външни центрове за задържане извън ЕС и по-малко влияние на неправителствените организации. По този начин същият подход, който няколко дясноцентристки правителства изпробват на национално ниво, се проектира на европейската сцена.
Комисия, заседнала по средата
За Урсула фон дер Лайен тази еволюция е загадка. Преизбрана благодарение на обединените гласове на ЕНП, социалистите, либералите и зелените, председателят на Комисията беше обещала да държи ЕНП далеч от крайната десница. Но когато нейната собствена група решава да разчита на десни гласове по ключови досиета – ESG, „Зелена сделка“, миграция – границата се размива.
Докато не се появи алтернативно управляващо мнозинство, Комисията ще продължи да действа. И все пак всяко важно досие се превръща в тест за политическо оцеляване: ако фон дер Лайен настоява прекалено силно за зелени политики и права, рискува да отчужди ЕНП; ако приеме корекциите, прокарвани от новото дясно мнозинство, рискува да се разпадне със социалистите и зелените.
Центърът на тежестта се измества надясно
Този нов европейски законодателен орган не разполага с едно стабилно мнозинство, а с две възможни коалиции, които се редуват на власт. На практика обаче центърът на тежестта на Парламента се измества надясно: „зелената сделка“ се препрочита през призмата на промишлената конкурентоспособност, правилата за ESG се смекчават, а миграционните политики се насочват към по-голям контрол и повече връщания.
За Италия на Джорджия Мелони това е политическо оправдание: дясноцентристката управленска формула вече не е национално изключение, а модел, който може да бъде изнесен.
По думите на Фиданца сега е необходима „смелост по отношение на зелените и мигрантите“: ако „мнозинството на Джорджия“ се окаже последователно и трайно, Брюксел може да остави зад гърба си сезона на зеленото дирижиране и да поднови играта за икономическия растеж, суверенитета и сигурността на европейските граници.