Тъй като Европейският съюз продължава да се бори с неефективността, заложена в неговия разтеглив режим на обществените поръчки, последното политическо изявление на Ирландия относно обществените поръчки бележи премерена, но значителна национална намеса. Вместо да се опитва да направи грандиозен ремонт, ирландският подход е прагматична стъпка към по-голяма отчетност и по-съгласувано използване на публичните средства.
Издадена от Службата за обществени поръчки (OGP), политиката излага цялостна стратегия за модернизиране на държавните системи за обществени поръчки. В нея се набляга на устойчивостта, прозрачността и цифровата интеграция, като обществените поръчки се разглеждат не просто като технически процес, а като стратегически лост за постигане на обществена полза. Тези реформи са в съответствие с по-широките усилия на ЕКР за рационализиране на правилата за възлагане на обществени поръчки на целия единен пазар, отразени в неотдавнашното приемане на ключов доклад в Европейския парламент, в който се призовава за повече гъвкавост, конкуренция и технологична неутралност.
В период, характеризиращ се с фискален натиск, геополитическа нестабилност и нестабилност на веригата за доставки, реформите в Ирландия представляват целенасочен отговор на структурните уязвимости. Те се основават на импулса, породен от неотдавнашните действия по правоприлагане и от по-широките правителствени ангажименти за административно опростяване. Обществените поръчки, възлизащи на милиарди евро всяка година, са в основата на всичко – от болнично оборудване до големи транспортни проекти. Въпреки това системата отдавна е критикувана за прекомерна сложност, ограничена конкуренция и непрозрачни процедури, които завишават разходите и изключват по-малките фирми.
Политическата декларация на OGP, публикувана в края на 2024 г., се вписва в линията на по-ранни реформи, включително препоръките на Групата за преглед на капитала от 2013 г. и Националната рамка за политика в областта на обществените поръчки от 2019 г. То също така е в съответствие с целите на програмата за преобразуване на по-добри обществени услуги за 2023 г. Вместо да се стреми към законодателна промяна, политиката се съсредоточава върху практически усъвършенствания за подобряване на резултатите в рамките на съществуващата рамка, съобразена с изискванията на ЕС. Този трезв подход отчита ограниченията на следпандемичната среда, в която прекъсването на доставките и инфлацията повишиха необходимостта от устойчиви и адаптивни структури за обществени поръчки.
В основата на документа е идеята, че обществените поръчки трябва да бъдат насочени към постигане на обществена полза, а не към запълване на прозорци. Четири тематични стълба – стратегическо възлагане на обществени поръчки, прозрачност, цифровизация и информирани доставки – очертават пътя за изпълнение през следващото десетилетие.
Стратегическите обществени поръчки дават приоритет на рутинното използване на зелени обществени поръчки (ЗОП), особено в строителството, транспорта и други сектори с голямо въздействие. В нея са очертани и мерки за подкрепа на иновациите и разширяване на достъпа на социалните предприятия и МСП, които често се борят да се конкурират с по-големите фирми в тръжните процедури. Чрез целенасочена подкрепа и запазени договори политиката се опитва да възстанови равновесието в условията на конкуренция, които в миналото са били насочени към утвърдените фирми.
Прозрачността е определена като задължителна гаранция. Платформата eTenders ще остане централното хранилище за всички обявления над праговете на ЕС, като се планира да се разшири публикуването на данни за обществени поръчки чрез data.gov.ie. Засиленото отчитане пред международни органи като ОИСР и Световната банка има за цел да сравни резултатите с глобалните стандарти. Тези мерки са в пряк отговор на доклада на Европейската сметна палата от 2023 г., в който се предупреждава, че конкуренцията на пазарите на обществени поръчки в ЕС намалява, като броят на участниците в една обществена поръчка намалява, а делът на процедурите с еднократно подаване на оферта се увеличава. Чрез използването на анализ на данни за откриване на аномалии, като например манипулиране на търгове, Ирландия се стреми да намали възможностите за корупция и злоупотреби.
Цифровизацията е най-амбициозният компонент на стратегията. Въз основа на пътната карта „Свързано правителство 2030“ политиката предвижда изцяло електронна екосистема за обществени поръчки. Възприемането на принципа „само веднъж“ има за цел да премахне дублиращите се административни стъпки, като намали тежестта на спазването на изискванията както за предприятията, така и за публичните органи. Оперативната съвместимост със системите на ЕС се очаква да разшири трансграничния достъп, а инвестициите в основната ИТ инфраструктура обещават да рационализират всичко – от предварителната оценка до наблюдението на договорите. Тези реформи са пряко насочени към фрагментацията и остарелите системи, които понастоящем възпрепятстват ефективността.
Четвъртият стълб, „информирано предоставяне“, се фокусира върху адаптивността. В него се поемат ангажименти за непрекъснато актуализиране на политиките, засилване на насоките и устойчиво професионално развитие на специалистите в областта на обществените поръчки. Актуализираните циркулярни писма, включително новите насоки за управление на строителството, ще предоставят на публичните органи по-практични инструменти за спазване на изискванията, а постоянното застъпничество в ЕС гарантира, че опитът на Ирландия ще бъде използван в променящата се европейска регулаторна среда.
Контролът от страна на гражданското общество засили необходимостта от реформа. През май 2025 г. Transparency International Ireland представи на OGP документа, в който обществените поръчки се изтъкват като една от най-изложените на корупция области в Европа. Те посочват вътрешни пропуски, включително изключването на МСП и хроничното превишаване на разходите, свързани с проекти като Националната детска болница. Анализаторите на обществените поръчки критикуват по подобен начин доминирането на модела на „най-ниската цена“, който често води до фалшиви икономии – особено в областта на ИТ, където изкуствено евтините оферти са последвани от високи разходи за поддръжка и интеграция.
Реформите на Ирландия в областта на обществените поръчки не са изолирани. Те са част от по-широка правителствена програма за намаляване на бюрократичната тежест. Планът за действие за конкурентоспособност и производителност от септември 2025 г. има за цел да премахне ненужните задължения за докладване и да рационализира регулаторните изисквания. Предвижда се междуведомственият преглед да спести на предприятията до 500 млн. евро годишно чрез намаляване на излишните разходи за спазване на изискванията. Тези реформи са подсилени в Програмата на правителството за 2025 г., в която се поема ангажимент за интегриране на ефективността на обществените поръчки в модернизацията на публичния сектор чрез инвестиции в цифрови инструменти, програми за квалификация и оценки на стойността, основани на жизнения цикъл.
В програмата за трансформация „По-добри публични услуги“, актуализирана чрез бюлетините за 2025 г., се твърди, че е „значително намалено ръчното натоварване“ при обработката на социални помощи, въпреки че все още липсват точни показатели. В сферата на обществените поръчки пилотните програми на OGP изпробват опростени образци за търгове, за да се насърчи по-голямото участие на МСП. Четвъртият национален план за действие на Партньорството за открито управление (2023-2025 г.) добавя допълнително ниво на прозрачност, като засилената защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и подобреното регулиране на лобирането косвено засилват надзора върху обществените поръчки.
Чрез преодоляване на основните причини за неефективност – разпокъсаност на данните, остаряла инфраструктура и непоследователни практики – тези реформи дават възможност на Ирландия да премине към по-пропорционален модел на дерегулация, който намалява административните бариери, без да отслабва надзора. Това контрастира с по-рестриктивните подходи в други части на ЕС и запазва капацитета на местните власти да адаптират обществените поръчки към регионалните нужди, независимо дали става въпрос за развитие на селските райони, жилищно строителство или обществена инфраструктура.
На европейско равнище траекторията на Ирландия е в тясно съответствие с дългогодишното застъпничество на групата ECR за обновяване на обществените поръчки. Подкрепеният от ЕКР доклад по собствена инициатива, ръководен от полския евродепутат Пьотр Мюлер, приет от Парламента през 2025 г., призовава за реформа, основаваща се на технологична неутралност, достъп на МСП и цифрова модернизация. Тези теми отразяват стълбовете на OGP почти дословно. В доклада на Мюлер се критикуват настоящите директиви за създаването на регулаторни бариери, които обезкуражават иновациите, и се настоява за преминаване към модели на обществени поръчки, които са толерантни към риска и са в състояние да подкрепят нововъзникващите технологии и решенията в областта на кръговата икономика.
Като формира законодателните настроения в Брюксел, ЕКР оказа влияние върху предстоящото преразглеждане на директивите за обществените поръчки от страна на Комисията, планирано за 2024-2025 г. Очаква се тези изменения да включват по-строг антикорупционен контрол, по-строги изисквания за отворени данни и опростени правила за квалификация на МСП. Като се има предвид, че в момента в някои сектори над 40 % от процедурите се провеждат чрез търгове с една оферта, тези реформи имат за цел да обърнат тревожния спад на конкуренцията.
За Ирландия, която е нетен платец в бюджета на ЕС, тези промени са от ясна полза. Ирландските МСП ще имат по-добър достъп до трансгранични възможности, а засиленият надзор ще намали разточителните разходи и ще осигури по-добра стойност за данъкоплатците. Стратегията на ОГП се ангажира с постигането на оперативна съвместимост на системите за електронни обществени поръчки на равнище ЕС, което може да доведе до намаляване на административните разходи чрез стандартизирани формати на данни и интегрирани платформи. Както инициативите на OGP, така и инициативите на ЕКР подчертават включването на МСП като основен предпазен механизъм срещу картелирането, като опростените стандарти за квалификация повтарят използването от Ирландия на запазени договори за социални предприятия.
Остават реални предизвикателства. Прилагането на цифровата пътна карта ще изисква значителни първоначални инвестиции в период на бюджетни ограничения. Културната инерция сред служителите, отговарящи за обществените поръчки – много от които са по-запознати с тежките процедури за съответствие, отколкото с подходите, ориентирани към резултатите – ще изисква продължително обучение и ръководство. Въпреки това посоката на движение е ясна.
До 2030 г. стратегията предвижда осезаеми резултати: 30% увеличение на устойчивите обществени поръчки, разширено участие на МСП и табла с данни в реално време, осигуряващи безпрецедентна прозрачност. Ако бъдат осъществени, тези реформи ще превърнат обществените поръчки не в административна тежест, а в катализатор за иновации и обществена стойност.
Ето защо модернизацията на обществените поръчки в Ирландия се вписва в по-широката визия на ЕКР за по-конкурентен и отговорен европейски пазар. И двата подхода подкрепят дерегулацията, смекчена от прозрачност, децентрализираната гъвкавост вместо централизирания контрол и мобилизирането на обществените поръчки като инструмент за икономическа устойчивост. За ирландските данъкоплатци, бизнеса и общностите сближаването на тези програми предлага перспективата публичните ресурси да се използват с по-голяма дисциплина, яснота и стойност в една система, която отдавна трябваше да бъде реформирана.