Subscribe
Когато през февруари 2022 г. руските сили пресичат украинската граница, операцията е замислена като блицкриг, който трябва да приключи в рамките на няколко седмици. Целта беше бързо да се свали правителството в Киев, като на негово място се постави промосковско ръководство, което вече е определено и готово да поеме контрола. Цялата политическа и военна архитектура на Кремъл се основаваше на идеята, че украинската съпротива бързо ще рухне и че президентът Володимир Зеленски ще бъде принуден да избяга или да се предаде. Оперативната реалност обаче се оказа противоположна: украинската армия не само предотврати разпадането на държавата, но и принуди Русия да се оттегли от най-амбициозните си позиции, особено от района на столицата и големи части от южния фронт.
УКРАИНСКОТО ЗАВЛАДЯВАНЕ И НАМАЛЯВАНЕТО НА РУСКИТЕ ТЕРИТОРИАЛНИ ПРИДОБИВКИ
През първите осемнадесет месеца на конфликта украинските сили успяват да си върнат приблизително половината от територията, окупирана в началните етапи на инвазията. Това беше постигнато както чрез оперативно изтегляне на руските войски, като например тези край Киев и Херсон, така и чрез успешни контранастъпления в Източна Украйна. От чисто териториална гледна точка, след близо четири години конфликт, реалните печалби на Русия са изключително ограничени: допълнителната територия под контрола на Москва възлиза само на около 1% от украинската територия в сравнение с началото на агресията. Тази цифра не отразява широтата на декларираните от Кремъл политически цели.
ОЧЕРТАНИЯТА НА ВЪЗМОЖНОТО СПОРАЗУМЕНИЕ И НЕЗАВЪРШЕНИТЕ АМБИЦИИ НА КРЕМЪЛ
Перспективата за замразяване на конфликта, по модела на 38-ия корейски паралел, предполага, че бъдещата демаркационна линия може да се стабилизира в районите на Херсон и Запорожие по протежение на настоящия фронт. Руската стратегия обаче предвиждаше пълен контрол над спорните области – цел, която не беше постигната. Единствената напълно окупирана област е Луганска, считана за една от най-слабо стратегическите в източните области. В най-важната област Донецк Украйна все още запазва контрол върху значителна част, която според прогнозите за възможни споразумения трябва да се превърне в неутрална, демилитаризирана зона. Като цяло Москва контролира малко над една пета от цялата украинска територия – значителна част, но далеч от първоначалния план за връщане на Киев под пряка сфера на влияние.
ЧОВЕШКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РАЗХОДИ В УКРАЙНА: ЗАЩИТА И ЖЕРТВИ
Въпреки че Русия не може да претендира за пълна стратегическа победа, Украйна няма причина да празнува. Човешките жертви на конфликта са опустошителни: голям брой жертви, десетки хиляди ранени и огромен брой осакатени – около половината от общо 360 000 ранени. Към това се прибавя и загубата на територия, която в случай на уреждане на конфликта ще бъде трайно ампутирана от тялото на държавата. Това са жертви, които не могат да бъдат омаловажени или релативизирани чрез сравняването им с провалените цели на Москва. Въпреки ерозията на украинските въоръжени сили и необходимостта от съкращаване на числеността им обаче, Киев ще запази един от най-значимите военни капацитети на европейския континент: дори и намалена до приблизително 800 000 души, украинската армия ще остане най-голямата в Европейския съюз.
ИЛЮЗИЯТА ЗА ПОБЕДА И КРЕХКОСТТА НА РУСКАТА ПОЗИЦИЯ
Вероятността Русия да представи като триумф това, което в противен случай би било пирова победа, е голяма. Ако Кремъл отхвърли актуализирания мирен план, това ще разкрие крехкостта на преговорните му претенции и ще разкрие разминаването между вътрешния разказ и реалността на конфликта. Дори евентуално приемане едва ли ще позволи на Владимир Путин да твърди достоверно, че е постигнал първоначалните цели на „специалната операция“. Амбициите за политическа промяна в Киев, бърза неутрализация на украинската армия и възстановяване на руската хегемония над цялата страна очевидно се провалиха. Сегашният резултат не представлява нито дълбока политическа, нито солидна военна победа, а компромис, който разкрива структурните граници на имперския проект, стартирал през 2022 г.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ, КОЕТО НЕ СЛАГА КРАЙ НА КОНФЛИКТА.
В този контекст дори постигането на споразумение не би гарантирало трайна стабилизация. Замразеният конфликт ще доведе до постоянна линия на напрежение, а двете страни ще трябва да живеят с тежки икономически, демографски и социални последици. Това, което е ясно, е, че нито Русия, нито Украйна могат да претендират за пълна победа. Всъщност Русия, макар и да запазва значителен териториален контрол, не е постигнала политическите и стратегическите цели, които я бяха накарали да нахлуе. Ето защо предполагаемата победа на „царя“ не може да се счита за такава, ако се анализира в светлината на действителните резултати, направените разходи и амбициите, с които започна агресията.