Subscribe
Дебатът за отбраната в Европа често се разглежда като избор между „повече Европа“ и „повече национален суверенитет“. Проучването EuroScope от ноември 2025 г., проведено от Polling Europe, показва, че обществеността разсъждава по-прагматично: хората искат Европа да бъде по-сигурна, и то бързо, могат да назоват пропуските в способностите, които очакват от правителствата да отстранят, и далеч не са толкова категорични по отношение на идеята, че отбраната трябва да бъде следващото оправдание за съвместно вземане на заеми от ЕС.
Проучването е проведено онлайн (CAWI) между 16 и 25 ноември 2025 г. върху представителна извадка от 5115 пълни интервюта на възрастни от ЕС-27, с разбивки по основни държави и европейски политически семейства.
Широко „да“ на инвестициите в отбраната, но без консенсус за изграждането на единна структура на ЕС
По основния въпрос – дали Европа трябва да инвестира в отбрана – общественото мнение не е двусмислено. На равнище ЕС-27 75% избират вариант, който включва увеличаване на инвестициите в отбраната; 13% предпочитат да не инвестират, а 12% не са сигурни.
Политически интересна става картината на институционалния път. Европейците се разделят почти равномерно на два подхода: 38% предпочитат укрепване на националните въоръжени сили при задълбочаване на сътрудничеството с НАТО, докато 37% подкрепят инвестициите в обща европейска отбранителна система.
Това разделение е важно, защото показва една трайна реалност: способностите и готовността се ползват със силен демократичен мандат; централизацията не се ползва с почти същата яснота.
Резултатите на национално ниво илюстрират неравномерната география на възприеманата заплаха. Подкрепата за инвестиране в отбрана е най-висока в Полша (89% ) и значително по-ниска във Франция (67%), а между тях са Германия (76%), Италия (69%) и Испания (79%).
Електоратът на ЕКР се отличава: инвестиции в отбраната със суверенитет и НАТО в основата
Разпределението на политическите семейства в проучването е от особено значение за европейските консерватори и реформисти. Сред гласоподавателите на ЕКР подкрепата за инвестиции в отбраната достига 83% – достанад средния дял за ЕС-27, който избира „да не инвестира“.
Но определящата характеристика не е нивото на подкрепа, а моделът. Гласоподавателите на ЕКР показват ясно изразено предпочитание към укрепване на националните сили и работа чрез НАТО: 53 % избират този подход, докато 30 % предпочитат отбранителна система на равнище ЕС.
В таблицата на политическите групи, представена в доклада, ЕКР отчита най-висок дял за варианта „национални сили + НАТО“. Това е полезно напомняне, че отбранителната програма на ЕКР не е „антисътрудничество“; тя е за сътрудничество под национален демократичен контрол, като НАТО е установената рамка за възпиране и оперативна съвместимост.
Гражданите не искат абстракции. Те посочват конкретни възможности.
Може би най-ценната от оперативна гледна точка част от анкетата е въпросът за приоритетите. Когато европейците са попитани какво е най-важно „в момента“ (до три варианта), първите позиции са точно свързани с това, на което неотдавнашните конфликти и хибридни кампании вече са научили създателите на политики.
На равнище ЕС-27 водещите приоритети са: подобряване на наблюдението на въздушното пространство и защитата от безпилотни летателни апарати и въздушно разузнаване (36 %); укрепване на капацитета за разузнаване и противодействие (33 %); изграждане на противоракетен щит (30 %); укрепване на външните граници с персонал и инфраструктура (28 %); и разширяване на многонационалните учения за повишаване на готовността и координацията (23 %).
Избирателите на ЕКР следват същия ред на „първо място на способностите“ с малко по-голям акцент върху защитата на въздушното пространство и границите: 41% дават приоритет на наблюдението на въздушното пространство, 36% – на разузнаването, 32% – на противоракетната отбрана, 32% – на укрепването на границите и 25% – на многонационалните учения.
От тези цифри следват две по-общи наблюдения.
На първо място, европейците все повече определят отбраната като нещо повече от тежко оборудване: това е и защитата на критичната инфраструктура, устойчивостта на обществата срещу враждебни манипулации и целостта на границите – въпроси, по които правителствата могат да демонстрират осезаеми резултати.
На второ място, тези приоритети са подходящи за сътрудничество без институционално надхвърляне: общите стандарти, съвместимите обществени поръчки, съвместното обучение, съвместната осведоменост за ситуацията и структурираният обмен на разузнавателни данни могат да бъдат разширени бързо, като се запазят националните вериги на командване.
Истинският политически стрес тест са парите – по-конкретно общите заеми на ЕС.
Ако инвестициите в отбраната имат силен мандат, методът на финансиране не е такъв.
По предложението за създаване на общ европейски дългов инструмент, който да се използва изключително за военни разходи, обществеността в ЕС-27 е разделена: 42% са съгласни (13% напълно; 29% донякъде), 39% не са съгласни (22% донякъде; 17% напълно), а 19% не са решили.
Разпределението по държави подчертава колко крехък би бил един „европейски консенсус“. Общото съгласие е 36% във Франция, 37% в Италия, 45% в Германия, 47% в Испания и 44% в Полша, катов няколко държави има значителни дялове на „не знам“.
Сред гласоподавателите на ЕКР резервите са по-ясни, отколкото средно за ЕС-27: 40% са съгласни с общия дълг на ЕС за отбрана, а 45% не са съгласни; 20% са категорично против.
Това е основното ограничение за политиците: ако отбраната се превърне в средство за постоянна фискална взаимност, политическият дебат рискува да се измести от „как да защитим Европа“ към „колко интеграция всъщност е разрешила обществеността“. Проучването показва, че разрешението е в най-добрия случай спорно.
Изградете сила чрез отговорност, а не чрез федерални преки пътища
Данните сочат към консервативно заключение: Европа има историческа възможност да възстанови надеждното възпиране, но трябва да го направи по начин, който запазва легитимността.
Започнете с това, което гражданите изрично определят като приоритет. Защитата на въздушното пространство от безпилотни летателни апарати, по-силните разузнавателни служби, способни да устоят на враждебно влияние, надеждният слой за противоракетна отбрана, устойчивите граници и по-високият темп на съвместното обучение не са идеологически проекти, а практически защити, които могат да бъдат измерени, проверени и подобрени.
Сътрудничество в рамките на НАТО, тъй като там вече функционира европейската сигурност. Проучването не „одобрява НАТО“ като политическо изявление, но показва, че голяма част от европейците – особено сред избирателите на ЕКР – предпочитат модел, който укрепва националните сили и същевременно работи с НАТО. Това предпочитание следва да се разглежда като сигнал за легитимност: гражданите искат ефективност и възпиране, а не пренареждане на суверенитета, което може да отслаби отговорността.
Отхвърлете изкушението да разглеждате отбраната като следващата глава от фискалния съюз. Разделението по отношение на общия дълг на ЕС не е подробност, а предупреждение. Когато обществеността е несигурна, разумното поведение е да се даде приоритет на ефективността, готовността и споделянето на тежестта чрез национални бюджети, реформа на обществените поръчки, общи стандарти и целенасочено сътрудничество, преди да се посегне към механизми, които мнозина ще тълкуват като постоянни взаимни задължения.
Накратко, консервативният подход не е „по-малко Европа“. Това е Европа, която постига резултати в областта на сигурността, като запазва отговорността близо до гласоподавателите: национален контрол там, където е легитимността, съвместимост с НАТО там, където възпирането вече работи, и сътрудничество, съсредоточено върху способностите, а не върху създаването на нови фискални или конституционни faits accomplis.