Напрежението в Гренландия принуждава ЕС да сгъсти редиците си на извънредна среща на върха

От претенциите на Тръмп за Гренландия до търговията, Украйна и Газа – европейските лидери потвърждават единството, твърдостта и готовността да защитават интересите на ЕС

Европейският съюз излезе необичайно единен от извънредното заседание на Европейския съвет, свикано в Брюксел, за да се справи с нарастващото напрежение около Гренландия и подновения натиск от страна на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Извънредната среща на върха, която продължи около пет часа, беше свикана в отговор на забележките на Тръмп относно Гренландия и заплахите му за нови мита срещу държавите, желаещи да разположат военни контингенти. Когато лидерите напуснаха сградата „Европа“ без обичайните пресконференции, това беше ясен сигнал, че общата линия е била договорена при закрити врати и ще бъде съобщена само чрез гласовете на председателя на Европейския съвет Антониу Коста и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

В основата на посланието на ЕС беше потвърждението на способността и решимостта му да се защитава. „Европейският съюз ще продължи да защитава интересите си и да предпазва себе си, своите държави членки, своите граждани и своите дружества от всякакви форми на принуда“, заяви Коста в устните си заключения. „Той разполага с правомощията и инструментите за това и ще ги използва, ако и когато е необходимо.“ В същото време той подчерта, че Брюксел остава отворен за конструктивно сътрудничество с Вашингтон, особено по общи приоритети като работата за справедлив и траен мир в Украйна.

По отношение на Гренландия фон дер Лайен обясни, че подходът на ЕС се ръководи от четири основни принципа: твърдост, откритост, готовност и единство. „Този подход се оказа ефективен“, каза тя, като посочи бързото сближаване на позициите на държавите членки в дните преди срещата на върха. Европейските лидери вече сигнализираха за спокойствие и готовност за диалог с администрацията на САЩ, като същевременно запазиха всички възможности – включително използването на инструментите за търговска защита, често наричани търговската „базука“ на ЕС, ако натискът ескалира.

Срещата на върха се проведе ден след като Тръмп отново повдигна въпроса за Гренландия на Световния икономически форум в Давос, което предизвика загриженост в европейските столици. Въпреки че напрежението частично намаля след намесата на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, непредсказуемостта на бившия президент на САЩ продължава да тревожи лидерите на ЕС. Все пак дипломатически източници изразиха задоволство от това колко бързо Съюзът е успял да изготви единен отговор. „Всички са съгласни с всичко“, заявиха няколко служители, което предполага необичайно гладко вътрешно обсъждане.

Освен Гренландия, извънредният Съвет разгледа редица чувствителни геополитически и икономически въпроси. Едно от тях беше дълго отлаганото търговско споразумение между ЕС и Меркосур, което отново се върна в центъра на вниманието, след като Европейският парламент гласува да го отнесе до Съда на ЕС, с което на практика замрази прилагането му за още 18-24 месеца. Въпреки че процедурните въпроси остават, Коста изрази ясна политическа позиция на Съвета. Той припомни, че държавите членки вече са упълномощили Комисията не само да подпише споразумението, но и да пристъпи към временното му прилагане. „Това е позицията на Съвета“, каза той и призова Комисията да действа в съответствие с този мандат въпреки парламентарната съпротива.

Близкият изток беше друга тема за обсъждане, особено предложението на Тръмп за „Съвет на мира“ за Газа. Коста изрази силни резерви към инициативата, като се позова на опасения относно нейния мандат, управление и съвместимост с Устава на ООН. Макар че ЕС остава отворен за сътрудничество със САЩ по по-широк мирен план за Газа, Коста подчерта, че всяка преходна администрация трябва да бъде изцяло съобразена с Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. Посланието беше за предпазлива ангажираност, съчетана с настояване за международна законност.

Украйна остана в центъра на дневния ред на срещата на върха. Фон дер Лайен обяви, че ЕС е близо до постигане на споразумение с Вашингтон и Киев по цялостен „план за просперитет“ за възстановяване на Украйна. Планът е структуриран около пет стълба: повишаване на производителността чрез благоприятни за бизнеса реформи и по-голяма пазарна конкуренция; ускоряване на интеграцията на Украйна в единния пазар на ЕС; значително увеличаване на инвестициите, по-специално чрез вече действащата инвестиционна рамка за Украйна; засилване на координацията на донорите чрез донорската платформа за Украйна; и напредък в основните реформи за укрепване на правовата държава, борба с корупцията и модернизиране на публичната администрация. Доверието, подчерта фон дер Лайен, е крайъгълният камък за привличане на публични и частни инвестиции.

Още по време на срещата на лидерите на ЕС в Брюксел Тръмп се върна към темата за Гренландия през нощта, като заяви пред репортери, че САЩ „могат да правят каквото си искат“ съгласно съществуващите споразумения. Забележките подчертаха крехкостта на ситуацията и потенциала за подновяване на конфронтацията.

На този фон извънредният Европейски съвет изпрати ясен сигнал. Изправен пред външен натиск и геополитическа несигурност, ЕС е решен да действа единно и решително, като защитава стратегическите си интереси и същевременно поддържа отворени каналите за диалог. За Брюксел Гренландия се превърна в нещо повече от регионален спор: тя е тест за способността на Европа да бъде единна в един все по-нестабилен международен пейзаж.

Алесандро Фиорентино