Subscribe
През 2026 г. Европейските студенти за свобода проведоха своя годишен LibertyCon в Мадрид на 24-26 април, където бях един от лекторите. Това е част от международна мрежа от студенти, които се интересуват от свободата в традицията на Фридрих А. фон Хайек и Милтън Фридман. Всъщност синът на Милтън, Дейвид, оригинален мислител, редовно говори на нейните събития. Студентите за свободата е основана в Колумбийския университет в началото на 2008 г. и през годините се е превърнала в голяма организация. През 2011 г. се проведе първата конференция на „Студенти за свобода“ в Европа. На срещата ѝ в Мадрид много изтъкнати мислители представиха своите възгледи по актуални въпроси пред повече от 600 студенти. Присъствах на повечето от сесиите, но предпочетох да слушам и да оставя младите участници да водят дискусията. Тук предлагам моите размисли за две интересни лекции на изтъкнати учени.
Сомин за национализма
Иля Сомин, професор по право в университета „Джордж Мейсън“, изказва предположението, че десният национализъм вече е изместил социализма като основна заплаха за свободата. Той добави, че това е било така и през XIX век, преди социализмът да се превърне в реална сила. Съмнявам се в това историческо тълкуване. В много европейски страни, включително петте скандинавски страни, национализмът и либерализмът вървят ръка за ръка през XIX век. Стремежът към национална държава се разглеждаше като освобождение от династичните претенции. Съмнявам се също така в общата теза на Сомин. През ХХ в. може да се направи разграничение между неагресивен национализъм, който утвърждава културната идентичност на група с обща история, и войнстващ национализъм, когато лидерите на една нация се стремят да подчинят други нации и да ги лишат от тяхната идентичност. В Украйна се води война между тези два национализма – украинския и руския.
Защо либералите отхвърлят национализма
Защо съвременните класически либерали са склонни да отхвърлят всеки национализъм? На първо място, някои изтънчени защитници на свободата, сред които Хайек и Карл Попър, са израснали в Хабсбургската империя – в края на XIX век многонационална зона за свободна търговия, която след Първата световна война е заменена от дребни, протекционистки и войнствени държави, които неправдоподобно се преструват на национални държави и не могат да се противопоставят на тоталитаризма. Пак там, консервативният либерал Ели Кедури, автор на влиятелен обвинителен акт срещу национализма, е роден в процъфтяващата еврейска общност в Багдад, която е унищожена от войнстващия арабски национализъм. На второ място, в англо-сферата национализмът е бил дотолкова приет за даденост, че не е имало нужда да бъде формулиран или защитаван. Патриотичните американци са националисти, без да го осъзнават, а британците доскоро бяха тихо убедени в своята особена стойност.
Каплан за имиграцията
Сомин се изказа в подкрепа на отворените граници – традиционното мнение на класическите либерали. Същото направи и друг красноречив оратор в Мадрид – Брайън Каплан, професор по икономика в университета „Джордж Мейсън“. Сомин и Каплан със сигурност са прави, че като цяло имиграцията е била сила за доброто: имигрантите не само са успели да избягат от бедността и потисничеството по местата си на произход, но и най-вече обикновено са трудолюбиви и спазващи законите граждани, като евреите, китайците, японците, виетнамците и индийците в САЩ.
Европейският проблем
Американските учени обаче са склонни да пренебрегват специфичния европейски проблем. Не става дума за това, че поляците се стичат в Исландия, а румънците – във Великобритания, защото тези имигранти обикновено търсят и с удоволствие приемат работа. Те се приспособяват добре към законите и конвенциите на приемащите ги страни. Проблемът е в имигрантите от Близкия изток и Северна Африка, които сега заливат Европа. Като индивиди те вероятно не са нито по-добри, нито по-лоши от останалите човешки същества. Но те са възпитани в култура на нетолерантност, насилие, женомразство, хомофобия и мързел, както показват данните. Въпреки че големият консервативен либерал Едмънд Бърк е бил прав, че няма „метод за съставяне на обвинителен акт срещу цял народ“, европейските граници не трябва да бъдат отворени за престъпници, безделници и фанатици.