Консерватизъм и „традиционализъм“

Често се казва, че консерватизмът се е зародил като реакция на Френската революция. В този контекст Едмънд Бърк се споменава като един от основателите на консерватизма.

Прочутата му книга „Размисли за революцията във Франция“ от 1790 г. се смята за първото значимо произведение на консерватизма. Както мнозина знаят, още през 1790 г. Бърк предсказва как Френската революция ще изпадне в насилие и хаос. Човешките общества, твърди Бърк, трябва да бъдат оставени да се променят органично. Интелектуалците (т.е. в този контекст философите от Просвещението) не могат да основат общество въз основа на своето пожелателно мислене. Традициите, навиците и доказаният опит трябва да продължат да функционират като пътеводни звезди за нашите социални структури.

Консерватизмът, както се оформя в мисленето на Бърк, възниква като реакция на ексцесиите на модерността. А фактът, че Бърк е успял така ясно да предвиди терора и политическия хаос, до които ще доведе революцията във Франция, и до днес придава достоверност и легитимност на неговите разсъждения.

Но в тази историография липсва един елемент. Би било абсурдно да се твърди, че консерватизмът е възникнал като реакция на Френската революция, след като Френската революция – а оттам и цялото Просвещение – на свой ред е реакция на доминиращия преди това консерватизъм. Но ние обикновено не говорим за консерватизъм, когато характеризираме предмодерното общество, защото той не е самосъзнателен идеологически стремеж. Ние говорим за традиционализъм.

Но начинът на мислене е един и същ: човек трябва да гледа преди всичко назад, когато се ориентира в битието. Въз основа на това, което вече е било и което вече е установено, той трябва да създаде своя живот.

Това е начин на мислене и живот, който доминира напълно в предмодерните общества. Ако искате, можете да оставите термина „консерватизъм“ да обозначава политическите движения, които след Френската революция настояват за връщане към по-традиционалистично общество. А „традиционализъм“ може да обозначава идеология, която доминира в предмодерните общества, а така също и в Европа.

За да се разбере какво точно означава терминът традиционализъм, той обикновено се противопоставя на термина модернизъм. Съществената разлика между тях е, че при традиционализма човек оправдава действията си главно въз основа на фактори, които съществуват в миналото или съществуват в настоящето, но произтичат от миналото.

Тя може да бъде свързана с историята и традициите, но също така и със социалните йерархии и социалните реалности, които историята е създала. Тя може да се отнася и до религията или природата. Природният, общественият, социалният и семейният ред, който съществува, когато се раждаме, се превръща в реалността, с която ние, хората, се свързваме, когато създаваме своя живот и своята идентичност. Като индивиди в обществото ние обикновено се придържаме към мястото и ролята, които историята и социалната реалност са ни отредили.

С модерността човек започва да гледа напред, а не назад. Сега действията на хората се ръководят от визията за възможното бъдеще. Човекът вече може да каже, че ще изхвърли старото общество зад борда, че ще направи революция, ще установи равенство и равнопоставеност на половете и че следователно вярва в собствената си възможност да създаде нещо различно от това, което му е отредено от историята. По този начин човекът се превръща и в индивидуалист. Сега всеки трябва да осъзнае собствената си истина, собствената си свободно избрана идентичност, а може би дори и социалната си идентичност и пола си.

Ние, съвременните хора, живеещи през 2020 г., не трябва да избираме между остарелия традиционализъм с установени йерархии и революционния модернизъм, който унищожава всичко по пътя си към едно равноправно и може би дори безкласово общество.

Но мнозина смятат, че днес се нуждаем от повече традиционализъм и по-малко модернизъм (тъй като вече сме имали толкова много). Много от нашите политици са твърде небрежни в амбициите си да преобразят човешката и социалната ни действителност въз основа на собствените си желания. Не всичко трябва да се преработва. Не всички утопии трябва да бъдат реализирани.

Но не бива да се впускаме в безразсъдно празнуване на всичко, което идва от историята. Не бива да се връщаме към предмодерното общество. Не бива да отхвърляме напредъка, който сме постигнали благодарение на модернистичното мислене.

Това, което трябва да направим сега, е да потиснем влиянието на модернистичното или прогресивното мислене и като добри консерватори да дадем шанс на миналото. Поне на онези части от миналото, които могат да предложат нещо ценно.