Subscribe
Преди четири години миграцията изглеждаше като нерешим проблем в Кипър, като броят на нелегалните пристигания нарастваше, а молбите за убежище се умножаваха. Това създаде непоносима ситуация за последователните правителства, като същевременно предизвика силни реакции сред обществеността.
В продължение на няколко години миграцията оставаше сложно предизвикателство поради неконтролираните потоци от нелегални мигранти и ниския процент на връщанията.
С влошаването на обстановката в Близкия Изток като цяло се увеличи и притокът на хора към средиземноморските държави. Кипър беше сред страните, които понасяха тежка тежест от непрекъснатия приток на мигранти. Това, което доскоро изглеждаше невъзможно за разрешаване, допринесе и за значителни социални напрежения.
Един от факторите, които допълнително усложниха ситуацията, беше фактът, че много от мигрантите, влизащи нелегално в Кипър, преминаваха през различни точки по „Зелената линия“.
През последните години обаче се наблюдава спад в броя на нелегалните мигранти, пристигащи в Република Кипър, както и намаление на общия брой на молбите за убежище.
По-конкретно, според данните, представени от заместник-министъра по миграцията и международната закрила Николас А. Йоанидис, в Камарата на представителите и нейната парламентарна комисия по вътрешни работи, нелегалните пристигания в Кипър са намалели с 86 % през последните три години, докато броят на притежателите на законни разрешения за пребиваване възлиза на 200 000, а броят на лицата, ползващи се с международна закрила , е 30 000.
Той също така отбеляза, че преди две години имаше 24 000 чакащи разглеждане молби за убежище, докато сега тази цифра е спаднала до по-малко от 13 500.
Освен това той посочи, че през 2025 г. са регистрирани общо 12 029 заминавания, което води до съотношение между пристиганията и заминаванията от 1:5. През първата половина на 2026 г. нередовните пристигания са били с 92 % по-малко в сравнение с 2022 г.
Следва също така да се отбележи, че от 2023 г. насам около 35 000 граждани на трети държави са напуснали Кипър.
Заместник-министърът подчерта още, че в сътрудничество с Парламента Законът за бежанците беше изменен, така че статутът на субсидиарна закрила да може да бъде отнет в случаи на престъпно или противообществено поведение от страна на чужденци, в съответствие с критериите, установени в международното и европейското право.
Какво се случва с инфраструктурата за приемане?
По отношение на инфраструктурата за приемане заместник-министърът заяви, че Първият център за приемане в Пурнара е бил напълно модернизиран със 100 % финансиране от Европейския съюз.
Той отбеляза също, че центърът за настаняване „Лимнес“ (с капацитет от 1 000 души) и центърът за задържане преди експулсиране (с капацитет от 800 души) са били укрепени, което е довело до шесткратно увеличение на капацитета на Република Кипър за осъществяване на връщания.
Въпросът със сирийските граждани
Особено важен въпрос за Кипър — предвид засилените миграционни потоци — са сирийските граждани, които представляваха и продължават да представляват най-голямата група граждани на трети държави в страната.
По този въпрос г-н Йоанидис заяви, че над 5 200 сирийци са оттеглили молбите си за убежище или са се отказали от статута си на субсидиарна закрила, като по-голямата част от тях са се завърнали доброволно в Сирия.
В същото време близо 2 000 молби за убежище, подадени от сирийски граждани, са били отхвърлени.
Важна роля в тези усилия играе и преработената Програма за подпомагано доброволно завръщане на семейства в Сирия от 2026 г. Съгласно програмата на един член на семейството се разрешава да остане в Кипър и да работи в продължение на две години, докато останалите членове на семейството трябва да оттеглят молбите си за убежище, да се откажат от статута си на лица под закрила и да се завърнат в Сирия.
Какво показват данните за кандидатите за убежище
Анализът на данните за търсещите убежище в Кипър показва значителен спад от 2022 г. насам.
Броят на молбите за убежище, подадени в Кипър през последните години, е както следва:
- 2019: 12 724
- 2020: 7 094
- 2021: 13 235
- 2022: 21 565
- 2023: 11 617
- 2024: 6 769
- 2025: 2 835
Що се отнася до националността на кандидатите за убежище през 2025 г., сирийците съставляваха най-голямата група с 915 кандидати.
След тях се нареждаха:
- Индия: 69
- Нигерия: 108
- Йемен: 66
- Демократична република Конго: 88
- Иран: 229
- Ирак: 100
- Судан: 239
- Сомалия: 276
- Афганистан: 261
- Други националности: 484