Subscribe
Животновъдството е един от стълбовете на европейската агрохранителна система, като осигурява около 40 % от добавената стойност на селското стопанство в ЕС. Секторът генерира годишен оборот от около 400 милиарда евро, обхваща четири милиона стопанства всеки ден и осигурява заетост на приблизително седем милиона души, често в селски райони с ограничени алтернативни икономически възможности. Освен икономическото си значение, секторът е от решаващо значение за продоволствената сигурност, като осигурява наличността на висококачествени протеини, подкрепя положителното търговско салдо на Съюза и задоволява нарастващото международно търсене благодарение на производствени стандарти, които са сред най-високите в света. Животновъдството е също така съществен елемент от европейското природно, културно и социално наследство.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ОТРАСЪЛА И НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ОБЩА СТРАТЕГИЯ
През последните години секторът на животновъдството е изправен пред постепенен спад в броя на животните, като в сравнение с 2005 г. се наблюдава намаление с 10 % при едрия рогат добитък, с 15 % при свинете и с 25 % при овцете и козите. В същото време земеделските стопани често се сблъскват с недостатъчна рентабилност, нарастващи производствени разходи, променящи се пазарни условия и все по-голямото въздействие на болестите по животните. За да се гарантира дългосрочната устойчивост на сектора, Европейската комисия разработи стратегия, насочена към укрепване на неговата устойчивост чрез насърчаване на устойчиви модели на производство и намаляване на зависимостта от вноса. Този подход е особено важен от гледна точка на продоволствената суверенност, тъй като има за цел да запази европейския производствен капацитет и да защити националните и европейските пазари на селскостопански продукти и храни от уязвимостите, произтичащи от прекомерна външна зависимост.
ПРИОРИТЕТИТЕ НА СТРАТЕГИЯТА ЗА УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ
Стратегията определя пет ключови области. Първата се отнася до готовността за действие при кризи чрез нови инструменти за управление на риска, които позволяват на земеделските стопани да се справят по-ефективно с извънредни ситуации и бързо да възобновят производството. В този контекст се засилва подкрепата за държавите-членки в областта на превенцията, ранното откриване и управлението на болестите по животните, като се насърчава по-ефективно трансгранично сътрудничество, увеличават се финансовите ресурси, предназначени за превенция, и се преразглеждат разпоредбите за ваксинация въз основа на най-новите научни данни и международните стандарти.
Втора цел е укрепването на конкурентоспособността както в рамките на Съюза, така и на международните пазари. Стратегията насърчава иновациите, повишаването на рентабилността на стопанствата и достъпа до финансиране в подкрепа на прехода към системи за отглеждане без клетки, като същевременно насърчава кръговата икономика, биоикономиката, оползотворяването на биомасата и по-ефективните процедури за издаване на разрешения. Гарантирането на справедлив доход за земеделските стопани остава от централно значение.
УСТОЙЧИВОСТ, БЛАГОСЪСТОЯНИЕ НА ЖИВОТНИТЕ И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗВИТИЕ
Устойчивостта е друг приоритет на стратегията. Планират се промени в нормативната уредба, насочени към подобряване на хуманното отношение към животните, като първоначално те ще засегнат кокошките носачки и младите пилета до края на 2026 г., а през 2027 г. — свиневъдните стопанства. Тези мерки ще бъдат съпътствани от подходящи преходни периоди и конкретни инструменти за финансова подкрепа. Успоредно с това ще бъдат разработени хармонизирани методи за изчисляване на емисиите от стопанствата, практики за смекчаване на климатичните промени и по-ефективни системи за управление на хранителните вещества. Особено внимание се обръща и на териториалния баланс, като се предвиждат инициативи, насочени към възстановяване на устойчивото животновъдство в най-уязвимите райони. За тази цел ще бъде изготвена пътна карта за насърчаване на разпространението на малки кланици и мобилни съоръжения, което ще намали транспортирането на животни и ще допринесе за съживяването на местните икономики.
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПЛАН ЗА ПРОТЕИНИТЕ И ЗАЩИТАТА НА ХРАНИТЕЛНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ
Стратегията е придружена от План за действие в областта на протеините, насочен към укрепване на производствената автономност на Съюза. В момента секторът използва приблизително 74 милиона тона протеини за животински фуражи годишно. Европа произвежда около 67 милиона тона, предимно чрез фуражни култури и зърнени култури, като изнася 9 % от тях; въпреки това тя продължава да внася около 13,4 милиона тона суровини с високо съдържание на протеини. Освен това през 2025 г. само 25 % от протеиновите култури, използвани за фураж за животни, са били произведени в рамките на Съюза. Планът има за цел да увеличи този дял до 35 % до 2035 г., като подкрепя отглеждането на богати на протеини култури в Европа, укрепва веригите за доставки на растителни продукти от производството до преработката, създава нови пазарни възможности и разнообразява вноса чрез стратегически партньорства със страните от Европейското съседство. Макар тези споразумения да допринасят за стабилността на доставките, приоритетът трябва да остане укрепването на вътрешното производство, като по този начин се намалят стратегическите зависимости и се гарантира продоволствената суверенност. Поддържането на високо ниво на производствена самодостатъчност е от съществено значение за защитата на националния и европейския агропромишлен пазар, за осигуряването на безопасност и за насърчаването на местното производство в съответствие с високи стандарти за качество, опазване на околната среда и хуманно отношение към животните.