Subscribe
През последните години европейската енергийна система претърпя дълбока трансформация, продиктувана от необходимостта да се намали зависимостта от традиционните източници на доставки и да се засили сигурността на доставките в международен контекст, характеризиращ се с нарастваща геополитическа нестабилност. Постепенното намаляване на вноса на газ от Русия, дължащо се на промените в международния политически и икономически баланс, подтикна европейските държави да търсят нови енергийни партньори и да преосмислят стратегиите си за снабдяване, с цел да се осигури по-голяма непрекъснатост на доставките и по-голяма устойчивост на континенталната енергийна система. Този процес доведе до пренасочване на фокуса на доставките към Средиземноморието – регион, който придоби все по-голямо стратегическо значение през последните години благодарение на наличието на значителни природни ресурси, развитието на нова транспортна инфраструктура и потенциала за укрепване на енергийното сътрудничество между Европа, Северна Африка и Източното Средиземноморие. В този контекст особено важно значение имат както укрепването на отношенията с Алжир – исторически енергиен партньор на Италия и на Европейския съюз, така и започването на експлоатацията на ресурсите от природен газ, намиращи се в Източното Средиземноморие. Тези ресурси са предназначени да допринасят все повече за европейската енергийна сигурност и да променят регионалния баланс в сектора. Сред най-значимите проекти на тази нова фаза е разработването на находището „Кронос“, разположено в крайбрежните води на Кипър — инициатива, която представлява особено важна стъпка в енергийната история на острова. Благодарение на този проект Кипър се готви за първи път да се присъедини към редиците на страните производителки и износителки на природен газ, като използва морските си ресурси и укрепва ролята си в енергийния пейзаж на Източното Средиземноморие. В същото време Алжир продължава да утвърждава позицията си като основен доставчик на Италия, като дава решаващ принос за изграждането на все по-диверсифицирана и устойчива мрежа за доставки, по-малко изложена на рисковете, произтичащи от потенциални прекъсвания на доставките от отделни географски райони. Развитието на тези два процеса подчертава как европейската енергийна сигурност все повече се основава на множественост от маршрути, доставчици и инфраструктури, способни да осигурят по-голяма гъвкавост на системата и да укрепят стратегическата автономност на континента в дългосрочен план.
ПРОЕКТЪТ „КРОНОС“ И РАЗВИТИЕТО НА ГАЗОВИЯ СЕКТОР В КИПЪР
Разработването на находището „Кронос“ започна, след като „Ени“ и „ТоталЕнерджис“, притежаващи по 50 % дял в блок 6 в крайбрежната зона на Кипър, приеха окончателното инвестиционно решение, което даде старт на строителната фаза на проекта. Тази инициатива представлява първото разработване на находище на природен газ в историята на Кипър и се очаква първите доставки на пазара да започнат до 2028 г. Находището беше открито през 2022 г. и впоследствие потвърдено чрез проучвателни дейности, приключили през 2024 г. То се намира в дълбоки води, на около 185 километра от югозападния бряг на острова, и съдържа над три трилиона кубични фута газ в първоначалния си запас – количество, което подчертава стратегическото му значение за енергийното бъдеще на региона. Проектът включва изграждането на четири подводни сондажа, проектирани да гарантират дневно производство от приблизително 500 милиона кубични фута природен газ, което се равнява на около 2,8 милиона тона втечнен природен газ (LNG) годишно. Тези обеми ще допринесат за снабдяването на международните пазари, по-специално на европейския, като засилят наличността на алтернативни източници на доставки.
ИНТЕГРАЦИЯ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА С ЕГИПЕТ
Един от най-иновативните аспекти на проекта е решението да се използва съществуващата инфраструктура – решение, което значително съкращава сроковете за реализация, намалява необходимите инвестиции и ограничава въздействието върху околната среда в сравнение с изграждането на нова производствена верига. Газът, добит от находището „Кронос“, ще бъде транспортиран чрез подводна връзка до Египет, където ще бъде преработен в вече функциониращите съоръжения на находището „Зохр“, експлоатирани от „Ени“. След това горивото ще достигне терминала за втечняване „Дамиета“, също разположен в Египет, където ще бъде превърнато в втечнен природен газ (LNG) за износ към международните пазари, като се обръща специално внимание на търсенето в Европа. Използването на съществуващата инфраструктура е ключов елемент от индустриалната стратегия, приета от Eni и TotalEnergies, която се фокусира върху инвестиции, характеризиращи се с висока икономическа конкурентоспособност, ниски разходи и по-ниски емисии. Този подход позволява оползотворяването на съществуващите активи, като се избягва дублирането на инфраструктурата и се насърчава по-голяма цялостна устойчивост на проекта. Стартирането на проекта в експлоатация стана възможно и благодарение на завършването на институционалната и договорната рамка. След споразумението, подписано през февруари 2025 г. между правителствата на Кипър и Египет, бяха финализирани всички необходими търговски споразумения относно използването на морската инфраструктура „Зохр“, транзита на газ през египетска територия, втечняването в завода в Дамиета и последващото предлагане на втечнения природен газ (LNG) на международните пазари. Според главния изпълнителен директор на Eni Клаудио Дескалци, „Cronos“ представлява конкретна стъпка към превръщането на Кипър в нов европейски производител и износител на природен газ и е крайъгълен камък за създаването на бъдещ енергиен център в Източното Средиземноморие. За „TotalEnergies“ проектът също е от стратегическо значение, като допринася за разширяването на портфейла ѝ от втечнен природен газ, който компанията възнамерява да увеличи до приблизително 60 милиона тона годишно до 2030 г. За „Ени“ инициативата допълнително укрепва присъствието ѝ в Източното Средиземноморие, като използва синергиите, изградени през годините чрез разработването на египетското находище „Зохр“.
Алжир и сигурността на доставките от Италия
Макар проектът в Кипър да представлява перспектива за бъдещето, енергийната сигурност на Италия продължава да разчита в значителна степен на доставките от Алжир. Президентът Абделмаджид Тебун потвърди, че Италия е най-големият европейски купувач на алжирски газ, изпреварвайки Испания и Франция, въпреки че не разкри количествата, предназначени за италианския пазар. Енергийният сектор продължава да бъде и ключов инструмент на икономическата и дипломатическата политика на Алжир. Засилването на двустранното сътрудничество беше потвърдено и от телефонния разговор между алжирския президент и министър-председателя Джорджия Мелони, по време на който беше повторено желанието за по-нататъшно засилване на стратегическото партньорство в енергийния, промишления и икономическия сектор. Сред обсъдените теми бяха и инициативите в рамките на „Плана Матеи за Африка“, с особено внимание към Центъра за високи постижения „Енрико Матеи“ в Сиди Бел Аббес, чиято цел е да насърчава обучението и иновациите в селскостопанския сектор.
СТРАТЕГИЯ ЗА ДИВЕРСИФИКАЦИЯ НА ДОСТАВКИТЕ ОТ ИТАЛИЯ
Текущите събития очертават италианска енергийна стратегия, която все повече се фокусира върху диверсификацията на източниците на доставки. От една страна, Алжир продължава да осигурява стабилни доставки чрез газопровода „ТрансМед“ и чрез износ на втечнен природен газ (LNG); от друга страна, включването на Кипър в списъка на страните-производители ще разшири още повече спектъра от налични източници по южния средиземноморски коридор. Италия внася приблизително 95 % от потреблението си на природен газ и, след като драстично намали зависимостта си от Русия, изгради значително по-диверсифицирана система за доставки. Алжир в момента е основният доставчик, като покрива приблизително 36 % от вноса чрез газопровода „ТрансМед“. Следват Азербайджан, който осигурява около 16 % чрез Трансадриатическия газопровод (TAP), Съединените щати чрез втечнен природен газ (LNG), както и страните от Северна Европа, по-специално Норвегия и Нидерландия, а също и Катар и Либия. От икономическа гледна точка цената на различните източници на доставки варира значително. Газът, транспортиран по газопровод от Алжир и Азербайджан, като цяло е по-конкурентен, тъй като не изисква операции по втечняване, морски транспорт и последващо регазифициране, необходими за втечнения природен газ (LNG). Втечненият природен газ (LNG), който идва предимно от САЩ, Катар и други международни износители, има по-високи средни разходи и е по-уязвим към международните ценови колебания, геополитическите рискове и логистичните предизвикателства, свързани с морския транспорт. Неотдавнашните напрежения в Ормузкия проток подчертаха колко уязвими към прекъсвания и рязко повишаване на разходите могат да бъдат маршрутите от Персийския залив, което допълнително засилва стратегическото значение на Средиземноморието като основен регион за европейските енергийни доставки. В този сценарий проектът „Кронос“ придобива значение, което надхвърля простото откриване на ново находище. Той представлява един от елементите, които са предназначени да предефинират европейския енергиен пейзаж, като консолидира система от междусистемни връзки, свързващи Кипър, Египет, Алжир и Италия, и укрепва ролята на нашата страна като потенциална енергийна платформа между Северна Африка, Източното Средиземноморие и европейския пазар.