Политическа сегрегация в Швеция (и в Европа)?

По всички данни парламентарните избори в Швеция на 13 септември се оказаха така наречените „избори на мобилизацията“. Победата отиде при онези политически сили, които успяха да мобилизират най-голямата част от своите избиратели.

След четири години управление на десницата шведите станаха свидетели на триумфа на четирите леви партии с разлика, която беше също толкова малка (около 1 процента), колкото и тази, с която четирите десни партии бяха спечелили през 2022 г.

За да влезе в шведския Риксдаг, дадена партия трябва да събере 4 процента от гласовете. Изглежда, че малките партии, които не са представени в Риксдага, са изиграли роля в изборния резултат. През 2022 г. няколко хиляди гласа бяха отдадени за малки партии, представляващи мюсюлманските интереси — гласове, които обикновено биха отишли за левицата. На тазгодишните избори тези партии се представиха по-слабо; по-голямата част от гласовете, които преди това отиваха към партиите, представляващи интересите на мюсюлманите, вместо това отидоха към социалдемократите (28,0 процента от гласовете) и, преди всичко, към Левата партия (8,4 процента).

От друга страна, десният блок загуби до 60 000 гласа в полза на по-радикални националистически партии, които предизвикват политическия естаблишмент отдясно – значително по-голям брой в сравнение с предишните избори. Никоя от тези партии не се доближи до преминаване на парламентарния праг, но те отнеха няколко хиляди решаващи гласа, предимно от десните националисти от „Шведските демократи“ (17,4 процента от гласовете).

Въпреки това, вероятно и други фактори са повлияли на резултата. Избирателната активност отбеляза незначително повишение; докато при парламентарните избори през 2022 г. 84,2 % от имащите право на глас са гласували, този път участието се е повишило леко до 84,9 %. Още от началото на предсрочното гласуване, което започна три седмици преди изборния ден, шведските медии често съобщаваха, че избирателната активност изглежда се увеличава рязко сред новите граждани с неевропейски произход.

Това е група в рамките на шведското общество, която в миналото е отбелязвала изключително ниска избирателна активност. Това са хора, които, въпреки че са придобили шведско гражданство, често не са се интегрирали в шведското общество и следователно не се чувстват особено ангажирани с шведската политика. Те са също хора, които обикновено произхождат от страни със слаби демократични традиции и просто не са свикнали да гласуват, или които може би не разбират смисъла от подаването на индивидуален глас в национални избори.

В много шведски общини властите активно са работили за повишаване на избирателната активност в жилищни райони с голяма имигрантска общност — райони, в които участието обикновено е по-ниско от средното за страната. Освен това изглежда, че „Лявата партия“ (въпреки малкия си размер) и социалдемократите са били значително по-активни в тези райони, мобилизирайки собствените си потенциални избиратели. Предвид колективистката нагласа, характерна за някои от по-традиционалистичните култури, които днес са присъщи на Швеция — и които се запазват особено в определени изолирани анклави — напълно възможно е, че засилената мобилизация, за която широко се съобщаваше в шведските медии, е допринесла за повишаване на общата избирателна активност.

Удивителното обаче е, че избирателната активност изглежда е спаднала сред други групи в шведското общество. Макар все още да е трудно да се извлекат точни данни за прехвърлянето на гласове между партиите, екзитполът, проведен от шведски изборни изследователи в деня на изборите, не оставя място за съмнение, че избирателната активност е спаднала сред десните избиратели.

Много е вероятно забележителният спад на деснонационалистическата партия „Шведските демократи“ на изборите — от 20,5 % до 17,2 % — да е бил причинен не само от избиратели, преминаващи към други партии, но и от факта, че част от тях изобщо не са гласували. Това, от своя страна, може да се дължи на възприятието, че „Шведските демократи“ вече са по-малко бунтовни и по-малко „извън системата“, а се представят като утвърдена партия, която се различава малко от останалите основни партии.

Веднага след изборите започна дебат относно причините за спада на „Шведските демократи“. Партийните активисти и симпатизанти, които искат партията да запази твърда линия по отношение на миграцията, твърдят, че решението на партията да промени леко реториката си относно имиграцията и шведската идентичност е накарало някои избиратели да се въздържат. От друга страна, други твърдят, че именно продължаващата остра реторика – особено от страна на някои видни фигури, застъпващи се за твърда линия срещу нарастващото присъствие на исляма в Швеция – е отблъснала част от избирателите. Във всеки случай забележително е, че „Шведските демократи“ бяха единствената партия от дясното, която загуби позиции на изборите; останалите три десни партии – по-традиционните деснолиберални партии – отбелязаха ръст. По този начин загубата на десния блок в полза на левия блок се дължеше на значителния спад на „Шведските демократи“.

Важното заключение, което може да се изведе от всичко това, е, че шведската политика изглежда преминава през същия процес, който се наблюдава в шведските жилищни квартали и училища: постепенна сегрегация между имигрантите и коренните шведи.

През последните 35 години регистрираното население на Швеция е нараснало с два милиона души, като е достигнало 10,5 милиона към края на 2025–2026 г. в сравнение с 8,5 милиона през 1990 г. Това увеличение изцяло се дължи на мащабната имиграция, която Швеция е преживяла. Вследствие на това броят на избирателите с право на глас също е нараснал значително; между изборите през 1991 г. и тези през 2026 г. избирателната база се е увеличила с 1 632 000 души. Това представлява ръст от приблизително 25 процента в сравнение с данните от 1991 г.

Много от тези нови избиратели са имигранти с неевропейски произход. И има основателни причини да се смята, че много от тях гласуват за Лявата партия или за социалдемократите. Далеч не всички от тях правят това. И далеч не всички от тях изобщо гласуват. Въпреки това е добре известно, че двете социалистически партии получават преобладаващо мнозинство от подадените гласове в предградията с голяма концентрация на имигранти.

В същото време делът на тези партии в общия брой гласове на шведските парламентарни избори не се е увеличил; напротив, той е намалял. На изборите през 1994 г. двете партии заедно спечелиха 49,7 % от гласовете, което им осигури мнозинство от местата в Риксдага. На изборите през 2026 г. те успяха да съберат общо 36,6 %. Това представлява значителен спад с течение на времето.

Какво означава това?

Това вероятно показва, че политическият пейзаж се формира от процес на сегрегация, подобен на добре познатите процеси на пазара на жилища, пазара на труда и образователната система. Добре известен факт е, че когато даден жилищен район започне да се характеризира все повече с етнически и културни малцинства, мнозинството от населението има тенденция да се изсели — тенденция, която впоследствие ускорява притока на лица от различни малцинствени групи (или от конкретна малцинствена група).

В политическата сфера е очевидно, че „Лявата партия“ и социалдемократите все повече се определят – по различни начини – от новото население, произтичащо от имиграцията. Това важи както за представителите и избирателите на партиите, така и за каузите, които те отстояват. За „Лявата партия“ този процес се засили от факта, че тя беше най-активната шведска партия в протестите срещу военните действия на Израел в Близкия изток. Вследствие на това лица от Близкия изток, които имат силни убеждения по този въпрос, са още по-склонни да се ориентират към „Лявата партия“.

Достатъчно е да погледнем към лявото крило на шведската политика, за да видим как се проявява сегрегацията. „Лявата партия“ и социалдемократите все повече се характеризират с представители и избиратели с имигрантски произход. Другите две партии от лявото крило – „Партията на зелените“ и либералната, но прогресивна „Центристка партия“ – изглеждат все по-определени от представители и избиратели от шведски произход. Сякаш те са си разделили населението помежду си.

И все пак основното разделение се наблюдава между левия и десния блок. Изглежда, че партиите от дясното все повече се представят като защитници на шведското общество, съставено от представители и избиратели с шведски произход — или от хора с корени в други страни, които са се асимилирали в шведското общество.

Един от факторите, допринесли за това очевидно засилване на политическата сегрегация, е новата, по-критична към имиграцията политика, провеждана от десните партии в периода 2022–2026 г. Имиграцията беше значително ограничена. Процесът на придобиване на шведско гражданство вече отнема повече време и е свързан с по-строги изисквания. Шведското общество заема по-твърда позиция срещу мюсюлманската „култура на честта“ — например, чрез забрана на браковете между братовчеди и тестовете за девственост. Освен това десните политици вече често подчертават, че шведското общество е изградено върху шведски ценности.

Много имигранти просто са стигнали до заключението, че шведската десница защитава интересите на коренните шведи, докато левицата — напротив — се застъпва за интересите на имигрантите.

Това, разбира се, е обобщение, което изисква някои уточнения; трябва да се отбележи, че много имигранти гласуват за десни партии.

И все пак се очертава ясна тенденция: политическият пейзаж вече не се структурира единствено около класическия конфликт между социалисти и либерали, нито дори около по-новото разделение между прогресисти и консерватори. Ставаме свидетели на нов конфликт на интереси в шведското общество — и вероятно в много други страни от ЕС — между новопристигналите граждани и местното население. Казано по-просто, наблюдаваме появата на политическа сегрегация.

Вероятно един важен извод е, че в дългосрочен план политическата левица не печели от това да се сближава прекалено с големи групи имигранти или да настоява за увеличаване на имиграцията с надеждата да привлече нови избиратели. Резултатът е, че се губят много дългогодишни избиратели — и те се губят, тъй като се преориентират към дясната част на политическия спектър.