Бъдещето на Италия зависи от справянето с имиграционната криза

Ключовата роля на Джорджия Мелони в Средиземноморието

На срещата в Малта, във Валета, на 29 септември с участието на държавните и правителствените ръководители на страните от MED9, организацията, включваща европейските държави, граничещи със Средиземноморието, се стигна до неочакван нов съюз между Италия и Франция.

Като начало си струва да се отбележи, че отношенията между Италия и Германия значително се охладиха, ако не и напълно прекъснаха, поради противоречията около имиграцията. Разривът започна с новината, че в германския федерален бюджет е включено финансиране за неправителствени организации, които допринасят за спасяването на мигранти, но и за пристигането им, предимно на италианския бряг. Тази новина беше последвана от коментар на заместник-секретаря на Лигата (ID), който уж сравни правителството на Шолц с нацизма, заявявайки, че по време на Втората световна война германците са нахлували в страните с армията си, докато днес го правят с мигранти.

Това беше много сериозно обвинение, което със сигурност не беше прието добре в Берлин. Германия трябва спешно да постигне споразумение в Европа относно имиграцията, т.нар. пакт за миграцията, който се ръководи предимно от социалдемократите (SPD в Германия и PSOE в Испания). Този пакт може да се превърне в крайъгълен камък на цялата социална ситуация, свързана с имиграцията. Това е особено важно за Шолц, тъй като във вътрешнополитически план правителствената коалиция има 37%, SPD – по-малко от 17%, Зелените – под 15%, а FDP – 6%. Всичко това се случва, докато коалицията ХДС/ХСС има 27% и е на път да спечели изборите в Хесен и Бавария. Втората по големина партия на национално ниво изглежда е AfD, която надхвърли границата от 20% в проучванията на общественото мнение.

Италианският министър-председател Джорджия Мелони не губи време, за да се справи с тази ситуация. Тя отново подчерта, че финансирането на НПО подкопава работата, извършена през първата година на нейното правителство, за установяване на двустранни отношения със страните на произход. Тези отношения имат за цел да гарантират не само живота на мигрантите, но и стабилността на приемащите страни.

По този начин срещата EuroMED9, в която участват Италия, Франция, Испания, Португалия, Гърция, Кипър, Малта, Словения и Хърватия, се превръща в изключително важна платформа за отправяне на предизвикателство към Германия и за укрепване на позициите на Италия в Средиземноморието. За да постигне това, Мелони се нуждае от силен партньор. Тъй като не беше възможно да се ангажира пряко с испанците, които са в тясна връзка с германците, италианският министър-председател реши да проведе разговор на четири очи с Еманюел Макрон, с което сложи край на продължилата близо година враждебност. В резултат на тази среща беше изготвен двустранен план: Мелони изпрати съобщение до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в което потвърди значението на двустранната работа с африканските страни и изрази готовност за европейски план на много нива. Междувременно Макрон представи на срещата на EuroMED9 предложение, съгласувано с Мелони, за изпращане на ясно послание относно необходимостта от европейско участие.

На срещата на EuroMED9 беше подчертана необходимостта от укрепване на отношенията с партньорите от южната ни съседка и беше потвърден ангажиментът на Европа за борба с незаконната имиграция чрез увеличаване на европейските усилия за намаляване на първичните движения и по този начин за предотвратяване на заминаванията – позиция, която Джорджия Мелони застъпва още от първия ден на встъпването си в длъжност.

Предизвикателството обаче е свързано с отношенията с Франция, която е съюзник на Италия. Ясно е, че Франция може да не гледа положително на Италия, която по същество си присвоява двустранните отношения с африкански държави като Тунис или Египет, като по този начин подкопава ролята на Франция като европейска референтна сила за континента. Нещо повече, нарастващото присъствие на Китай в Източна Африка на юг от Сахара (като Етиопия) и нестабилната ситуация в Западна Африка на юг от Сахара, която предупреди, че след преврата в Нигер намесата на Франция или на Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) ще бъде сметната за враждебна, показват, че една нова сила, която управлява тези отношения, може да защити много икономически интереси за сметка на геополитическата мощ.

Макар че съюзът на Италия с Франция е от решаващо значение за противодействие на финансирането на НПО от страна на Германия, той открива потенциален проблем за бъдещето. За никого не е тайна, че Макрон е начело на „Обнови Европа“ – центристкото и либерално европейско движение. Разбира се, за да се наруши балансът на силите, който в момента се държи от Народната партия, социалистите и други политически формации, е необходимо навлизането на либерали. Също толкова вярно е обаче, че, първо, мнозинството на PPE-ECR-RE може да не е достатъчно за управление и, второ, Макрон може да повиши залозите в такъв случай, като се има предвид неговата ключова роля.

Отвъд тези съображения идеята на Джорджия Мелони за насърчаване на африканското развитие с цел ограничаване на заминаванията изглежда засега най-цененото решение, поне от правителствата, граничещи със Средиземноморието. Бъдещето на правителството на Мелони и на Европейския съюз зависи от този въпрос.