Възходът на Италия в областта на високите технологии: как правителствената визия предизвика нова ера на иновации и износ

От интелигентни политики до стратегически инвестиции, технологичната трансформация на Италия удвоява високотехнологичния износ и превръща страната във водещ европейски играч в цифровата икономика.

Между 2010 г. и 2024 г. делът на високотехнологичния износ на Италия като процент от БВП почти се удвоява, нараствайки от 1,4 % на 2,7 %. Това забележително нарастване, подчертано в последния доклад на Centro Economia Digitale (CED), озаглавен „Високотехнологична икономика: Новият глобален конкурентен цикъл“, бележи тиха революция в индустриалния пейзаж на Италия. Това е повече от набор от цифри, а представлява осезаем резултат от целенасочена правителствена стратегия, която поставя иновациите, внедряването на технологии и научните изследвания в центъра на икономическата политика.

Докладът на CED поставя напредъка на Италия в рамките на по-широка глобална промяна – появата на високотехнологична икономика, в която конкурентоспособността зависи не само от производствения капацитет, но и от това колко бързо държавите могат да усвоят и внедрят авангардни технологии като генеративен изкуствен интелект, биотехнологии, квантови системи, съвременни материали и възобновяема енергия. В тази нова парадигма правителствата играят решаваща роля в изграждането на екосистема, в която иновациите могат да процъфтяват – свързвайки бизнеса, академичните среди и публичните институции в единна система, основана на знанието.

Трансформация, ръководена от политиката

Резултатите на Италия в областта на високотехнологичния износ не са случайни. През последното десетилетие последователните правителства провеждаха по-координирана индустриална политика, насочена към свързване на традиционните предимства на производството с технологиите от следващо поколение. Инициативи като Piano Nazionale Industria 4.0, по-късно разширена в Transizione 4.0, предложиха данъчни облекчения за научноизследователска и развойна дейност, цифрова трансформация и автоматизация. В съчетание с фондовете на ЕС за възстановяване, насочени към зелените и цифровите иновации, тези мерки създадоха благоприятна среда за компаниите да инвестират, да се адаптират и да разширяват технологичните си възможности.

В резултат на това в Италия се наблюдава еволюция от икономика, основана на производството, към икономика, която все повече се характеризира с интеграция между научните изследвания, цифровата инфраструктура и услугите с висока добавена стойност. Стратегическият стремеж на правителството към публично-частно сътрудничество също така насърчи регионалните иновационни клъстери, особено в областта на роботиката, възобновяемата енергия и съвременните материали – сектори, които сега движат голяма част от растежа на износа.

Силата на средно високите технологии

В доклада на CED се подчертава друг характерен аспект на индустриалния ренесанс на Италия: силата на секторите на средните и високите технологии. Италианските фирми, често малки или средни, но тясно специализирани, са показали забележителна способност да превръщат световните иновации в конкретни приложения. Тези компании действат като „мостове“ между традиционното производство и авангардните иновации – характеристика, която отдавна определя успеха на италианското производство.

Въпреки че тези фирми генерират само около 11% от общата добавена стойност, на тях се падат повече от 70% от частните инвестиции в НИРД. Тази концентрация подчертава националния модел, който оценява адаптивността пред мащаба и иновациите пред размера – модел, който държавните политики умишлено подкрепят. Чрез улесняване на достъпа до цифрова инфраструктура, насърчаване на техническото образование и намаляване на бюрократичните бариери италианската държава е създала условия, при които иновациите могат да се появят органично в индустриалната структура, а не да бъдат налагани отгоре.

Количествено определяне на икономическото въздействие

Докладът на CED предоставя впечатляващи иконометрични доказателства за по-широкото въздействие на технологичните инвестиции. В икономиките от ОИСР всеки допълнителен долар добавена стойност в областта на високите технологии генерира средно 3,18 долара в БВП в рамките на три години. В европейските икономики този мултипликатор достига 3,9 – почти три пъти повече, отколкото в нискотехнологичните сектори.

За Италия тези данни потвърждават, че иновациите не са само въпрос на престиж или производителност, а истински двигател на устойчив растеж. Инвестициите в технологии са свързани и с увеличаване на заетостта: на всеки 10 милиарда долара увеличение на добавената стойност в областта на високите технологии се създават приблизително 161 000 нови работни места в Европейския съюз. Това противоречи на общоприетото схващане, че автоматизацията премахва работата – вместо това данните показват, че в съчетание с обучение за придобиване на умения и приобщаващи политики иновациите разширяват пазара на труда и повишават качеството на работните места.

Изграждане на европейска технологична идентичност

Италианското правителство също така е гласовит застъпник на по-координиран европейски подход към иновациите. Рим подкрепя преминаването от стимули, свързани с предлагането (финансиране на изследователски проекти), към политики, свързани с търсенето, които ускоряват внедряването на технологиите в различните отрасли и обществени услуги. Това включва цифровизация на администрациите, насърчаване на иновативни обществени поръчки и определяне на ясни „технологични мисии“, които насочват инвестициите към стратегически цели.

Освен това Италия е привърженик на концепцията за „коопериране“ – конкурентно сътрудничество между европейските държави за обмен на технологии, установяване на общи стандарти и използване на разнообразието на промишлените екосистеми. В този контекст гъвкавата и мрежова индустриална база на Италия й дава естествено предимство.

Пътят напред

Технологичният възход на Италия все още е в процес на развитие, но посоката е ясна. Удвояването на високотехнологичния износ е сигнал не само за статистическо подобрение, но и за структурна трансформация на икономиката. Със силни технически компетенции, интегрирани вериги за доставки и бизнес култура, способна на бърза адаптация, Италия е положила основите на устойчиво високотехнологично бъдеще.

Предизвикателството сега е приемствеността – да се поддържат постоянни инвестиции в образованието, научните изследвания и инфраструктурата, като същевременно се гарантира, че иновациите остават приобщаващи и широко разпространени. Както се заключава в доклада на CED, технологичният растеж зависи не само от това колко иновации произвежда дадена страна, но и от това колко ефективно ги усвоява и разпространява.

Чрез далновидна политика, целенасочени инвестиции и подновено партньорство между държавата и индустрията Италия показа, че дори в условията на глобална конкуренция стратегическото управление може да превърне потенциала в напредък. Високотехнологичният ренесанс на страната е доказателство, че с правилната комбинация от политика, умения и амбиция иновациите могат да се превърнат в крайъгълен камък на националната устойчивост и растеж.

Алесандро Фиорентино