Subscribe
ЕС има 24 официални езика. В цяла Европа се говорят повече от 200 местни езика. Ако искаме да поддържаме и развиваме нашата европейска култура (нашите култури!), трябва да поддържаме и нашите езици.
Значителната миграция към Европа през последните няколко десетилетия оказва известен натиск върху местните ни езици. Това е особено забележимо в страни, в които отдавна има големи малцинства, като Франция и Швеция. Там са се развили собствени малцинствени варианти на местните езици и тези варианти на свой ред са оказали влияние върху употребата на езика от по-младите поколения в някои части на коренното население в тези страни.
Но въпросът е дали нашите европейски езици не са засегнати в още по-голяма степен от глобализацията и интернет. И тук именно английският език се превръща във все по-използвана лингва франка в световен мащаб, включително и в Европа.
В Швеция, където е лесно да се открият независими училища, са създадени няколко „английски училища“ както в началното, така и в средното училище. В тези често популярни училища голяма част от обучението се провежда на английски език. Преди това това е било критикувано от Шведската академия (известна с това, че всяка година избира носителя на Нобелова награда за литература), която смята, че в шведските училища трябва да се преподава на шведски език.
Швеция традиционно е страна, която лесно приема чуждо влияние. И много хора смятат, че Швеция е отишла по-далеч от много други страни в англизирането на публичното пространство и разговорите, което за съжаление е резултат от глобализацията и интернет в цяла Европа.
Наскоро всекидневникът Dagens Nyheter публикува колонка, която привлече вниманието на читателите. Авторът на статията, Арон Лунд, е близкоизточен анализатор и работи в Шведския институт за изследване на националната отбрана. Той смята, че Швеция трябва да затегне езиковите си закони и сериозно да се осмели да се противопостави на англицизацията на езика, която е станала толкова широко разпространена и очевидна, че мнозина вече не реагират на нея.
Той отбелязва, наред с други неща, че някои компании се отказват от шведския като работен език, че повечето докторски дисертации, изготвени в шведските университети, са написани на английски език и че езиковите консерватори предупреждават за така наречените „загуби на домейни“, т.е. че шведският език вече не предлага достатъчно терминология в различни области и по този начин става неизползваем в академичен и професионален контекст.
Тук Арон Лунд говори за „порочен кръг“: „Колкото повече място заема английският език в даден контекст, толкова повече шведският изглежда неуместен, ненужен, евтин и чужд.“
Той също така посочва, че университетите носят английски имена, че различни тематични седмици в градовете се наричат „Седмица на изкуството“, „Седмица на дизайна“ или „Седмица на занаятите“ (на английски език) и че дори шведските въоръжени сили (които сега стават част от НАТО) използват английски термини като „Chief Information Officer“ и „Marine Weekend“. Арон Лунд се пита дали Швеция вече не е окупирана от англоговоряща чужда сила? Не трябва ли шведите също да защитават своя език и култура?
Лунд отбелязва, че тези, които посочват това развитие, често са представяни като мърморещи хора, гледащи назад. Те не разбират, че езиците винаги се развиват. Те дори рискуват да бъдат обвинени, че използват „расистки език“. Арон Лунд откровено обяснява, че е „важно да се погрижим за такива хора“. Това, което е необходимо, е повече шведски езиков фашизъм. Шведските власти трябва да се намесят, за да обърнат тенденцията, смята той. Необходими са не изтънчени и софистични аргументи за промяна и откритост, а конкретни мерки за спасяване на шведския език.
Шведският е скандинавски, германски език, който се е развил от общия старонорвежки език, говорен в цяла Скандинавия (не във Финландия) до около 1000 г. Старонорвежкият език е предшестван от протонорвежкия и изследователите просто не знаят колко дълго е съществувал на територията на днешните Швеция, Норвегия и Дания. Като цяло не е известно колко дълго германските езици, които са една от няколкото разновидности на индоевропейските езици, са били говорени в Северна Европа.
Единственото, което знаем, е, че в страна като Швеция този език се е развивал дълго време без прекъсване. Сега това е застрашено до известна степен от силното присъствие на английския език в шведското общество. Всички консервативни хора трябва да са загрижени за това развитие и да работят за това не само Швеция, но и всички наши европейски страни да запазят и развият своите оригинални езици. Да живее европейското многообразие!