Subscribe
Тъй като Италия се приближава към 2050 г. с едно от най-възрастните населения в света, само дългосрочен консервативен подход, основан на ценности, може да обърне демографския срив.
Италия е в процес на драматична демографска трансформация. Според последния доклад на Istat, „Италия 2050: „Предизвикателства и перспективи на едно общество в преход“, страната е на път да се превърне в едно от най-старите общества на планетата. Застаряването, намаляването на населението и свиването на семейните единици не само променят социалната структура, но и застрашават устойчивостта на икономиката и социалната система. В този контекст консервативната визия – съсредоточена върху семейството, отговорността и националната идентичност – се очертава като най-реалистичния път за осигуряване на бъдещето на страната.
Числата: Намаляваща нация
Прогнозите са, че до 2050 г. населението на Италия, което понастоящем е около 59 милиона души, ще намалее до 54,7 милиона. Това не е внезапна криза, а резултат от дългогодишни тенденции: намаляване на раждаемостта, удължаване на продължителността на живота и промяна на семейната динамика. Средната възраст достига 46,6 години, което поставя Италия сред най-застаряващите нации в света. Хората над 65 години вече съставляват 24,3 % от населението, докато тези под 14 години са само 12,2 %. До 2050 г. повече от една трета от италианците ще бъдат на възраст над 65 години, а близо 10 % ще бъдат на възраст над 85 години – хора, които обикновено се нуждаят от най-много медицински и социални грижи.
Югът в криза
Тази демографска зима няма да засегне еднакво всички региони. Очаква се Югът да понесе основната тежест на спада. Докато Северът може да остане относително стабилен до 2030 г. поради вътрешна и външна миграция, Югът може да загуби 3,4 млн. жители до 2050 г., а прогнозите сочат, че до 2080 г. хората ще намалеят с почти 8 млн. Тези загуби ще задълбочат икономическите и социалните различия между регионите, отслабвайки националното сближаване и икономическата устойчивост.
Променящи се семейства, намаляваща работна сила
Традиционната структура на италианското семейство се разпада. До 2050 г. само едно от всеки пет семейства ще се състои от двойка с деца, докато в момента те са три от десет. Едночленните домакинства ще нараснат до над 41 %. Особено тревожно е нарастването на броя на самотно живеещите възрастни хора, който ще се увеличи от 4,6 милиона на 6,5 милиона. В същото време населението в трудоспособна възраст (15-64 години) се очаква да намалее със 7,7 милиона души – от 37,4 милиона през 2025 г. на 29 милиона през 2050 г. Това намаление застрашава производителността, устойчивостта на пенсиите и способността за издръжка на зависимото възрастно население.
Защо имиграцията сама по себе си няма да спаси Италия
Въпреки че се очаква нетната миграция да остане положителна – с около 200 000 новопристигнали годишно до 2040 г., а след това да се стабилизира на 165 000 – тя няма да е достатъчна, за да противодейства на естествения спад. Между 2024 г. и 2080 г. се очаква Италия да регистрира 20,5 милиона раждания срещу 43,7 милиона смъртни случая. Дори и най-оптимистичните сценарии не предвиждат обръщане на тенденцията за намаляване на населението без структурни културни и политически промени.
Консервативният отговор: Стабилност чрез ценности
Предвид тези прогнози става ясно, че е необходимо да се реагира консервативно. Докато либералните политики често се фокусират върху краткосрочни решения като увеличаване на имиграцията или разширяване на социалните помощи, те не успяват да се справят с първопричините: намаляването на раждаемостта, атомизирането на семействата и отслабването на връзките между поколенията. Консервативният подход насърчава силните семейства, дългосрочното планиране и присъщата стойност на националната и културната приемственост.
Политиките, които подкрепят майчинството, брака и домакинствата с няколко поколения, трябва да заемат централно място. Данъчните стимули за семействата с деца, субсидиите за закупуване на жилище, подкрепата за родителите, които остават вкъщи, или за работещите на непълно работно време, както и инвестициите в местните общности не са остарели идеи – те са основни инструменти за национално възраждане. Освен това културното възраждане, което възхвалява семейния живот и гражданската отговорност, е също толкова важно, колкото и финансовата подкрепа.
Инвестиране в бъдещето
Италия трябва да преосмисли националните си приоритети. Инвестициите трябва да се съсредоточат не само върху иновациите и зелената енергия, но и върху демографското обновяване. Училищата, центровете за грижи за деца, програмите за родителски отпуск и благоприятният за семейството градски дизайн трябва да станат стълбове на бъдещата стратегия на страната. В същото време застаряването трябва да се разглежда не само като предизвикателство, но и като възможност – чрез включване на по-възрастните поколения в образованието, наставничеството и обществения живот.
Демографската зима в Италия не е неизбежност – тя е призив за действие. Без културна и политическа промяна страната рискува да се превърне в застояло и фрагментирано общество. Но с една консервативна визия, основана на отговорността, наследството и семейството, Италия може да обърне своя спад и да формира устойчиво бъдеще. Изборът се състои не само в политиката, но и в националната идентичност: ще продължи ли Италия да залязва, или ще поднови ангажимента си към живота, растежа и приемствеността?
Алесандро Фиорентино