Subscribe
В речта си за състоянието на Съюза фон дер Лайен очертава визията за един по-решителен ЕС, съчетаващ по-строги правила в областта на технологиите, устойчивостта към климатичните промени и отбраната с безпрецедентно предложение Канада да стане първият „асоцииран член“ на блока
Отговорът на Европа на все по-нестабилния международен ред може да не е нито изолация, нито зависимост, а по-амбициозна форма на стратегическа автономия. Това беше основната нишка в речта на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за състоянието на Съюза, произнесена в сряда в Страсбург, в която тя очерта инициативи, обхващащи широк спектър от теми — от изкуствения интелект и достъпа на децата до социалните медии до адаптирането към климатичните промени, сигурността и потенциално историческите нови отношения с Канада.
В речта си тя очерта Европейски съюз, който се стреми към по-голям контрол върху силите, преобразуващи неговата икономика и сигурност. Технологиите бяха може би най-ярък пример за това. Вместо да разглежда изкуствения интелект просто като състезание за разработване на най-мощните модели, фон дер Лайен изтъкна, че Европа трябва да се съсредоточи върху извличането на икономическа и социална полза от ИИ, като същевременно запази човешкия контрол.
Председателката на Комисията посочи области като здравеопазването, производството и селското стопанство като сектори, в които Европа би могла да превърне изкуствения интелект в конкурентно предимство. Тя обаче постави акцент върху допълването, а не върху заместването: машините трябва да подпомагат човешкото вземане на решения, вместо да изключват хората от този процес. Тя призова за изкуствен интелект, който създава по-голяма стойност при по-ниски разходи и по-ниска енергийна консумация, като същевременно запазва това, което тя описа като „човешката инициатива“.
Този подход обяснява и решимостта на Брюксел да регулира тази технология. Законът на ЕС за изкуствения интелект остава в центъра на неговата нормативна рамка, но фон дер Лайен сега иска по-тясно международно сътрудничество по отношение на рисковете, свързани с все по-мощните системи. Канада и Обединеното кралство бяха посочени като потенциални партньори в разработването на общи подходи към безопасността на изкуствения интелект и оценката на моделите.
Същата философия — иновации, съчетани с предпазни мерки — стои в основата на едно от най-значимите от политическа гледна точка предложения в речта: по-строги ограничения за използването на социалните медии от непълнолетни.
Съгласно плана, представен в Страсбург, на децата под 13 години ще бъде забранено да имат профили в социалните медии. Децата на възраст между 13 и 15 години ще имат достъп само чрез профили с ограничен достъп под родителски надзор, докато платформите ще имат допълнителни задължения да осигуряват по-безопасна среда за потребителите на възраст между 15 и 18 години. Предложението е резултат от месеци наред дебати относно дизайна на платформите, който предизвиква пристрастяване, проверката на възрастта и излагането на децата на вредно съдържание.
Дневният ред на фон дер Лайен обхващаше много повече от цифровата икономика. След поредното изключително горещо европейско лято Комисията предлага Европейски план за справяне с горещите вълни, както и Алианс за климатично застраховане. Последният има за цел да се справи с нарастващата уязвимост: понастоящем само около една четвърт от загубите вследствие на природни бедствия в Европа се покриват от частни застраховки, което оставя правителствата все по-уязвими, когато екстремни метеорологични явления причиняват сериозни щети.
Междувременно сигурността се превръща в още една област, в която Брюксел се стреми към по-добра европейска координация. Фон дер Лайен обяви планове за европейска стратегия за сигурност, вдъхновена отчасти от механизма за консултации на НАТО, съгласно който съюзниците могат да се съберат, когато някоя от страните-членки счете, че нейната сигурност или териториална цялост са застрашени.
И все пак най-нестандартното предложение се отнасяше до държава извън Европа.
С участието на канадския министър-председател Марк Карни като почетен гост на сесията в Страсбург, фон дер Лайен предложи Канада да стане първият „асоцииран член“ на ЕС. Точният институционален смисъл на този статут все още предстои да бъде определен, но политическата посока е ясна: Брюксел и Отава проучват възможността за отношения, които са значително по-дълбоки от обичайното търговско партньорство.
Предложението се основава на вече широкото сътрудничество между ЕС и Канада, включително CETA и разширяването на връзките в областта на отбраната, но в крайна сметка би могло да обхване и технологиите, сигурността и други стратегически области. То отразява също така по-широките усилия на двете страни за укрепване на сътрудничеството между демокрациите в момент на нарастваща геополитическа и икономическа несигурност.
Китай представлява другата страна на тази стратегия. Фон дер Лайен даде да се разбере, че диалогът с Пекин ще продължи, като същевременно предупреди, че Европа очаква осезаем напредък към по-балансирани икономически отношения и е готова да използва наличните си търговски инструменти.
Като цяло тези инициативи разкриват, че ЕС се опитва да предефинира значението на европейския суверенитет. Вече не става въпрос предимно за вътрешна интеграция. Брюксел все повече разглежда независимостта като способност да регулира трансформативните технологии, да защитава гражданите, да устоява на климатичните сътресения, да укрепва колективната сигурност и да изгражда партньорства извън Европа.
Посланието на фон дер Лайен в Страсбург беше следователно не толкова списък с отделни политики, колкото аргумент за властта: в един все по-конфликтен свят ЕС възнамерява да намали уязвимостта си, без да се отказва от сътрудничеството — и да покаже, че европейската интеграция може да разшири влиянието си далеч отвъд самите граници на Европа.
Алесандро Фиорентино