„Европейският съюз се движи към свръхдържава“ – бивш полски дипломат оспорва централизацията на ЕС

В едно импровизирано интервю, което направих в Двореца на парламента в Румъния, след като дебатът, организиран от партия AUR, завърши с бурни аплодисменти, Ярослав Линденберг, бивш държавен секретар в Министерството на външните работи на Полша, изтъкна един изключително провокативен аргумент: сегашната траектория на Европейския съюз вече не е демокрация, а бавно премахване на националния суверенитет, и реформата вече не е жизнеспособна.

Удостоверенията на Линденберг привличат вниманието. Изтъкнатият дипломат прекарва десетилетия в изграждане на мостове в Източна Европа, създавайки посолства в новите независими балтийски държави и Черна гора, работейки като посланик в България и Босна, и наблюдавайки дипломатическия апарат на Полша до края на 2023 г. И все пак тези десетилетия на институционална служба са го довели до радикално заключение: „Не вярвам в реформите“, заявява той откровено. „Или ще я разпуснем, или ще се превърне в истинска свръхдържава.“

Това е диагноза, която се корени в историческото сравнение. Линденберг прави поразителен паралел със Съветския съюз – система, на която е бил пряк свидетел като човек, роден по времето на комунизма. „Спомням си, когато говорехме, по време на студентските ми години и по-късно по време на военното положение, наложено от генерала в Полша, за разпадането на комунистическия блок. Беше като да мечтаеш за работа на Марс или на други планети. Никой не вярваше, че това ще се случи през нашия живот. Но то се случи по-рано, отколкото очаквахме“, спомня си той. И все пак това, което тогава му е давало надежда, сега го притеснява: според него ЕС възпроизвежда същите структурни недостатъци, които са обрекли на гибел комунизма.

В основата на неговата загриженост е централизацията. Докато Съединените щати представляват истински федерализъм с разумно разпределение на компетенциите между Вашингтон и щатите, ЕС се стреми към безмилостна централизация. „Колкото повече държави членки има в Европейския съюз, толкова по-централизиран е той и толкова по-малко компетенции остават в компетенциите на държавите членки“, обяснява Линденберг. Най-зловещото е, че той предупреждава, че предложените от групата „Спинели“ конституционни промени ще превърнат ЕС в още по-централизирана свръхдържава, ако бъдат приложени.

Но ето че аргументът на Линденберг става почти културен: Той настоява, че Европа е коренно различна от Америка. „Всички тези щати на Америка имат една и съща история. Хората говорят един и същ език и споделят едни и същи ценности. Докато в Европа имаме нации, които са се формирали по време на един дълготраен процес. Всяка нация има собствен език, собствена култура, собствена традиция и всички тези традиции, култури, езици са индивидуални и не могат да бъдат повторени“, подчертава той.

Изграждането на европейска свръхдържава би изисквало напълно да се заличат тези различия. „Това означава да се премахне суверенитетът на националните държави и да се превърнат хората, живеещи от векове според собствената си култура, според собствената си традиция, в нова европейска нация. Хомогенна“, обяснява той. Този опит, твърди той, вече е бил опитван. „Същите експерименти са провеждани и по времето на Съветския съюз. Разбира се, те се провалиха.“

Линденберг смята, че доказателствата са навсякъде. Испания се бори с каталунските движения за независимост. Белгия е изправена пред фламандско напрежение. Шотландия се стреми към автономия от Великобритания. Дори в Полша се чува шепот за автономия на Силезия. Това не са аномалии, а симптоми на естествен човешки инстинкт, който централизираната власт не може да потисне. „Процесът на централизация и лишаване на нациите стъпка по стъпка от техния суверенитет е против естествените чувства и естествения и съществен интерес на нациите и на хората“, твърди той.

И все пак Линденберг смята, че истинската кризисна точка е икономическият колапс. Той прогнозира, че „климатичната лудост“ на ЕС, „зелената сделка“ и неконтролираната миграционна политика ще доведат до провал на системата. Точно както икономическата катастрофа, а не политиката, окончателно сломи комунизма. „Същото се случва и с Европейския съюз. Тези типично идеологически идеи, които нямат нищо общо с реалните икономически интереси, ще ни доведат до бедност, а след това и до икономически и социален колапс“, предупреждава той.

Когато го попитах дали кризисните разкази – от COVID до заплахите за война – ще работят постоянно за консолидиране на властта, Линденберг прояви предпазлив скептицизъм. „Можете да заплашвате хората с руска атака, с нов вирус и т.н., но не можем да ги убедим, че ако станат по-бедни заради катастрофалната икономическа политика, водена от Европейския съюз, не можем да ги убедим, че ще станат по-богати. Всеки знае колко пари има в портфейла си“, казва той с откровен реализъм.

Посланието му към консервативните сили в Европа е неотложно: Обединете се сега, за да спрете трансформацията, а след това върнете процеса назад.да се върнем към Европа на суверенни нации, независими суверенни нации, които могат и трябва да си сътрудничат. Но на доброволна основа.“

Независимо дали сме съгласни или не, аргументът на Линденберг заслужава сериозно внимание. Това е изтънченият аргумент за разпадането на ЕС от човек, който е прекарал кариерата си в изграждането на европейските институции, човек, който ги познава достатъчно отблизо, за да предупреди всички нас.