Subscribe
Дванадесет месеца след публикуването на доклада си за европейската конкурентоспособност Марио Драги отново подчертава необходимостта от радикална промяна в икономическото и политическото управление на Европейския съюз. Бившият председател на Европейската централна банка избра Брюксел за сцена, на която да отправи нов призив към европейските лидери, като категорично подчерта, че времето е ограничено. Международният контекст, белязан от търговски войни, геополитическо напрежение и бърз напредък в стратегически сектори като изкуствения интелект, прави колективния качествен скок още по-належащ.
ЗНАЧЕНИЕТО НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА КАТО ФАКТОР ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ
В съвременния дебат за европейската интеграция конкурентоспособността се превърна в основна променлива не само за икономическия просперитет, но и за политическата и социалната стабилност на континента. Драги подчерта, че настоящият европейски модел на растеж показва признаци на изчерпване, което се влошава от липсата на цялостен инвестиционен план. Зависимостта от външни сили, както по отношение на енергийните доставки, така и на военната отбрана, излага Съюза на нарастваща уязвимост. В този контекст призивът за конкурентоспособност придобива характер на екзистенциално предупреждение: без обновяване Европа рискува да загуби не само позиции пред Съединените щати и Китай, но и способността си самостоятелно да определя собствената си съдба.
ПУБЛИЧНИЯТ ДЪЛГ КАТО КЛЮЧОВ ВЪПРОС
Един от най-проблематичните аспекти, които се откроиха в речта на Драги, е свързан с публичния дълг. Според оценките съотношението на европейския дълг към БВП ще се увеличи през следващите десет години, приближавайки прагове, считани за критични. Перспективата за по-слаб от очаквания икономически растеж допълнително утежнява този сценарий. Драги смята, че проблемът не може да бъде решен с изолирани национални инструменти, тъй като мащабът на необходимите инвестиции надхвърля възможностите на отделните държави членки. Оттук и идеята за общ дълг, но не като универсална панацея, а като инструмент за финансиране на мащабни общи проекти, способни да повишат общата производителност.
НАПРЕЖЕНИЕ СЪС САЩ И КИТАЙСКОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО
Геополитическият пейзаж от последните месеци показа слабостта на Европа като преговарящ. Търговските мита, наложени от Вашингтон, които са едни от най-високите от десетилетия насам, подчертаха ограничените възможности на Съюза да влияе върху посоката на трансатлантическите отношения. В същото време Китай продължава да укрепва конкурентната си позиция не само в индустриално, но и в технологично и финансово отношение. По този начин Европа изглежда притисната между два полюса, които притежават ясни стратегии и значителни ресурси, но се борят да определят единен път. Драги тълкува тази ситуация като предупредителен знак: без общи инструменти и споделена визия рискът е да се наложи пасивно да се адаптираме към правилата на другите.
ВЪПРОСЪТ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СУВЕРЕНИТЕТ
Концепцията за суверенитет е в основата на разсъжденията на Драги, но не в традиционния й смисъл, свързан с националните граници. Анализът му показва, че днес суверенитетът е заложен най-вече във възможността да се влияе върху глобалните икономически и технологични решения. Загубата на конкурентоспособност означава загуба на автономност при вземането на решения, превръщане в зависимост от външни сили. В този смисъл бавността на европейските процеси на вземане на решения и политическата фрагментация се определят като истински врагове на суверенитета. Оправданията, свързани с институционалните срокове или вътрешния консенсус, вече не могат да оправдаят инертността, тъй като скоростта на протичащите трансформации не позволява закъснения.
СПЕШНОСТТА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ КАЛЕНДАР
Един от най-съществените методологически елементи в речта на Драги е настояването за необходимостта от определяне на конкретни срокове и измерими резултати. Историята на европейската интеграция – от единния пазар до общата валута – показва, че успехите са били възможни само благодарение на ясни цели и последователен политически ангажимент. Днес тази формула изглежда е единственият жизнеспособен начин да се предотврати попадането на Европа в капана на безплодните дебати. Ето защо призивът да се премине от общи обещания към определени цели представлява опит за въвеждане на принцип на политическа отговорност, който досега е бил твърде слаб на континентално равнище.
ОТНОШЕНИЯТА С ЕВРОПЕЙСКИТЕ ГРАЖДАНИ
Друг основен аспект на аргументацията е свързан с представата на гражданите и предприятията за институциите. Според Драги съществува широко разпространена готовност да се направят необходимите жертви за повишаване на конкурентоспособността, но тази готовност рискува да бъде загубена, ако правителствата продължават да изглеждат нерешителни или неспособни да разберат сериозността на ситуацията. Разочарованието, породено от политическата инерция, може да се превърне в недоверие към самия европейски проект. Оттук и призивът да се „погледне отвъд ежедневните тревоги“, за да се преоткрие чувството за обща съдба. Една година след доклада си Марио Драги дава строга, но ясна оценка на състоянието на Европейския съюз. Предупреждението е ясно: без бързи и координирани действия континентът рискува да загуби не само икономическата си конкурентоспособност, но и самия си политически суверенитет. Глобалните предизвикателства вече не позволяват стратегии на изчакване. Само по-голяма финансова интеграция, придружена от конкретни срокове и подновена политическа отговорност, може да гарантира на Европа водеща роля на международната сцена. Въпросът засяга не само правителствата, но и цялата социална и икономическа тъкан, която изисква от европейските лидери отговор, достоен за изключителните времена, в които живеем.