Subscribe
Появата на усъвършенствани модели на изкуствен интелект коренно променя облика на киберсигурността, като създава безпрецедентни възможности, но и нови форми на риск. От една страна, тези технологии подобряват способността за откриване на уязвимости, ускоряват идентифицирането на заплахи и укрепват устойчивостта на цифровите инфраструктури. От друга страна, същите инструменти могат да бъдат използвани злонамерено за автоматизиране на кибератаки, откриване на слабости в системите и увеличаване на скоростта и мащаба на киберинцидентите. В отговор на този сценарий Европейската комисия разработи план за действие, насочен към изработване на координиран отговор на рисковете и възможностите, произтичащи от прилагането на усъвършенстван изкуствен интелект в областта на киберсигурността. Инициативата включва държавите-членки, европейските институции и промишления сектор с цел укрепване на сигурността на европейската цифрова екосистема чрез интегриран подход, основан на сътрудничество, технологични иновации и обща регулаторна рамка.
ОЦЕНКА И ЕВРОПЕЙСКАТА РЕГУЛАТОРНА РАМКА
Един от основните елементи на стратегията се отнася до превантивната оценка на усъвършенствани модели на изкуствен интелект. Правилата, въведени със Закона за изкуствения интелект, изискват такива системи да преминават през анализ на риска и да се предприемат подходящи мерки за намаляване на риска, преди да бъдат пуснати на европейския пазар. За да консолидира независимата експертиза в тази област, Комисията ще насърчи създаването на европейска организация, посветена на оценката на моделите за изкуствен интелект, с особен акцент върху аспектите на киберсигурността. Инфраструктурата, която се очаква да започне да функционира до 2027 г., ще укрепи независимите оценки на възможностите и рисковете, свързани с изкуствения интелект, на международно равнище, като подпомага регулаторните дейности на Службата за изкуствен интелект. Тази инициатива е част от вече съществуваща всеобхватна регулаторна рамка. В допълнение към Закона за изкуствения интелект, чиито разпоредби за усъвършенствани модели ще влязат в пълна сила на 2 август 2026 г., както и към Кодекса за поведение в областта на изкуствения интелект, европейската стратегия се основава на Закона за киберустойчивост, който ще въведе принципа на „сигурност още при проектирането“ за хардуер и софтуер до края на 2027 г.; Директивата NIS2 за защита на критичните сектори; Закона за цифровата оперативна устойчивост за финансовия сектор; и Закона за киберсолидарността, предназначен да укрепи способностите на Европа за предотвратяване, подготовка и реагиране при мащабни кибератаки.
ДОСТЪП ДО СЪВРЕМЕННИ ТЕХНОЛОГИИ И БЕЗОПАСНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ
Друга цел на плана е да се създадат прозрачни и структурирани условия за достъп до най-модерните системи за изкуствен интелект. За тази цел Комисията ще сътрудничи с Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) за разработване на европейски модел, регулиращ достъпа до възможностите на ИИ в областта на киберсигурността, който да дава възможност на публични и частни организации да използват тези инструменти съгласно общи критерии. Успоредно с това ENISA и Съвместният изследователски център на Комисията ще разработят сигурна платформа, предназначена за тестване на изкуствения интелект, приложен в областта на киберсигурността. Симулираните среди ще позволят тестване на поведението на системите и разпространение на експертен опит относно безопасното използване на ИИ сред операторите в стратегически сектори като енергетиката, транспорта, здравеопазването, финансите и публичната администрация.
УКРЕПВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА УСТОЙЧИВОСТ И ПОВИШАВАНЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ
Планът поставя специален акцент върху защитата на критичната инфраструктура на Европа, която се счита за особено уязвима към рискове, произтичащи от злоупотребата с изкуствен интелект. Поради това организациите се призовават да засилят практиките за киберхигиена, дейностите по управление на риска и прилагането на принципа „сигурност още при проектирането“. Същевременно се насърчава използването на съществуващите възможности на изкуствения интелект, включително моделите с отворен код, за да се ускори идентифицирането и отстраняването на уязвимостите, както и за да се подобри превенцията и реакцията при кибератаки. В този контекст особено очевидно е колко е важно да се запази силен национален капацитет за въздействие върху цифровите политики. Макар че европейската координация е от съществено значение за справянето с транснационалните заплахи, всяка държава-членка трябва да поддържа автономна технологична експертиза, способности за вземане на решения и промишлени инструменти за защита на националната си сигурност. Наличието на вътрешна експертиза позволява защитата на критичната инфраструктура, намаляването на външните технологични зависимости и бързата намеса в случай на киберкриза. Същевременно инвестирането в националното развитие на нововъзникващите технологии служи и като лост за индустриалната политика, като насърчава растежа на иновативни предприятия, привлича инвестиции, развива висококвалифициран човешки капитал и укрепва икономическата конкурентоспособност. Способността да се допринася активно за формирането на европейските политики в областта на цифровизацията следователно е не само въпрос на сигурност, но и съществено условие за осигуряване на дългосрочно икономическо развитие, иновации и стратегическа автономност.