Subscribe
Европейският съюз и Съединените щати имат общ пазар от над 800 милиона граждани и създават почти 44% от световния БВП. Неотдавнашното търговско споразумение между ЕС и САЩ е може би най-голямото търговско споразумение, сключвано някога на световно равнище. Зад изявленията на различни политици, които смятат, че неотдавнашното търговско споразумение е голям успех, се крие една трудно смилаема реалност. Реалността е, че страните от Европейския съюз, а и целият европейски континент, са загубили битката със САЩ в икономическо отношение. Нещо повече, в допълнение към тарифните отстъпки, ЕС се съгласи и на отстъпки в областта на политиката за климата. Може би ще попитате как така? Ами, с това споразумение ЕС се ангажира да стане гарантиран купувач на скъпи изкопаеми горива, произвеждани от САЩ (петрогазостат), на които не им пука за действия по отношение на това, което можем да наречем най-голямото предизвикателство на човечеството: глобалната климатична катастрофа, която, както се вижда, създава големи проблеми в световен мащаб чрез хиляди природни бедствия, причинени главно от глобалното затопляне. От друга страна, ЕС, който развива все по-антагонистични търговски отношения с Китай (една от най-големите икономически сили в света), прие с подписаното споразумение да бъде сведен до статута на платец на защитна тарифа по отношение на САЩ. Ако погледнем реалистично, европейското общество рано или късно ще плати цената на това споразумение.
Доналд Тръмп, важна победа в тарифната война
Икономическите анализатори смятат, че с наскоро сключеното търговско споразумение между САЩ и ЕС президентът Доналд Тръмп е постигнал голяма победа по отношение на трансатлантическия търговски баланс. От 1 август ЕС ще позволи на повечето американски стоки да влизат на европейския пазар без мита, докато износът на европейски стоки за американския пазар ще се облага с 15% данък. Освен това ЕС се ангажира да купува американска енергия на стойност 750 млрд. долара (250 млрд. долара годишно) и да инвестира 600 млрд. долара в САЩ през следващите три години. Що се отнася до оръжейната индустрия, това е тъжна новина за Франция и Германия, които се надяваха, че с нарастването на финансовите ресурси, насочени към отбраната, ще могат да използват собствените си индустрии за производство на оръжие. ЕС ще закупи военни технологии, произведени в САЩ, което ще създаде дискомфорт в икономиките на двете страни. От друга страна, енергийният суверенитет на ЕС има тенденция да бъде подкопан от политиките на програмата „Зелен курс“ и замяната на руския газ и нефт с много по-скъпия втечнен газ и нефт от САЩ. В случая с транспортирането на тези продукти през Атлантическия океан няма смисъл да се поставя под въпрос замърсяването, създавано от корабите, които ще доставят тези продукти в Европа.
След търговското споразумение между САЩ и ЕС икономически експертите си задават още един въпрос: отказва ли се Европа от технологичния си суверенитет? За американските полупроводници митата ще бъдат нулеви, произведените в САЩ СИП за гигафабриките за изкуствен интелект няма да подлежат на данъчно облагане, което ще направи европейските производители по-малко конкурентоспособни спрямо американските компании и Европа ще изпадне в технологична зависимост от САЩ. Друг икономически сектор, който ще бъде силно засегнат, е автомобилната индустрия. Автомобилите, произведени в Европа, ще бъдат с 15 % по-скъпи в САЩ, което със сигурност ще погребе европейския автомобилен сектор. Данъкът от 50 %, който американците ще наложат върху стоманените и алуминиевите продукти, ще задуши целия европейски металообработващ сегмент, а що се отнася до фармацевтичната промишленост, никой не може да каже точно какво ще бъде икономическото въздействие. Тъжната реалност е, че търговията между ЕС и САЩ ще елиминира много европейски компании и ще задълбочи зависимостта от северноамериканските корпоративни интереси, докато цялата европейска индустрия се демонтира стратегически.
Преди новите икономически мерки, обявени по-рано тази година, средната тарифа за европейските стоки, внасяни в САЩ, беше само ≈ 1,47%, докато средната европейска тарифа за американските продукти беше ≈ 1,35%. Следователно споразумението между САЩ и ЕС е компромисно решение в напрегнат момент в трансатлантическите икономически отношения. Дори и избягването на 30 % мита да се счита за знакова победа, дългосрочното въздействие върху европейските икономики, особено върху експортно ориентираните отрасли, предстои да бъде оценено. Урсула фон дер Лайен подчерта, че „споразумението предлага стабилност във време на несигурност“, но все още не е ясно доколко то ще бъде възприето като справедливо от всички държави-членки на ЕС.
Предупреждение от САЩ: няма отлагане след 1 август
Дни преди подписването на споразумението между САЩ и ЕС министърът на търговията на САЩ Хауърд Лутник обяви, че суспендирането на митата, въведено от ръководената от Доналд Тръмп администрация, няма да бъде удължено след 1 август. Съобщението беше направено преди началото на трансатлантическите преговори между САЩ и Европейския съюз в Шотландия. Ако тези преговори не бяха довели до споразумение, Вашингтон смяташе да наложи 30-процентни мита върху европейските стоки, внасяни в САЩ. Търговската политика на президента Тръмп (от встъпването му в длъжност за втория му мандат през януари) може да се определи с използването на митата като основен инструмент за натиск при преговорите, а наближаването на крайния срок 1 август доведе преговорите до решаващ момент. На този фон залозите за намаляване на митата и избягване на търговска ескалация бяха обсъдени между президента на САЩ и председателя на Европейската комисия в голф курорта, собственост на Доналд Тръмп, в Търнбъри, Шотландия. На фона на тези разговори президентът на САЩ обяви, че двете страни (САЩ и ЕС) са постигнали временно споразумение, според което митата за европейските стоки, внасяни в САЩ, ще бъдат 15 % вместо обявените по-рано 30 %. Доналд Тръмп определи сделката като „взаимноизгодна“, а Урсула фон дер Лайен заяви, че тя представлява „най-добрият възможен резултат“ при тези обстоятелства.
Реакциите на лидерите на ЕС: от мълчаливо съгласие до възмущение
Германският канцлер Фридрих Мерц приветства споразумението като начин за избягване на търговски конфликт, но изрази загриженост относно въздействието му върху автомобилната индустрия. Намаляването на митата от 27,5 % на 15 % осигурява така необходимата яснота, но разходите остават високи. Маржът на печалбата може да нарасне с около 10%, докато оперативните резултати се очаква да спаднат с между 10% и 15% в сравнение с предходната година. Във Франция представителите на опозицията бяха силно критични след обявяването на търговското споразумение между САЩ и ЕС, като Марин Льо Пен определи споразумението като политическа и икономическа „капитулация“, а Жан-Люк Меленшон го обвини в отстъпване на френския суверенитет. Социалистическият евродепутат Пиер Жуве сравни споразумението с акт на икономическа „васализация“. Предотвратяването на търговска война беше приветствано, но преди да се направи окончателна преценка, се очакват някои допълнителни разяснения.
От политико-икономическа гледна точка (според прогнозата на Евростат за дела на националния износ за САЩ през 2023 г.) държавите от ЕС, които са най-силно изложени на износ за САЩ, са Ирландия, Финландия, Италия и Германия. Франция и Испания имат много по-малки дялове (под 5%), а Нидерландия – ~4,7%. Ирландия, с дял от около 26,6 %, е далеч най-зависима, тъй като износът на фармацевтични продукти и технологии е най-силно изложен на новите мита.
Най-засегнатите сектори са основно автомобилостроенето и транспортът, електронното и промишленото оборудване, химическата промишленост и фармацевтиката. Фирми като Volkswagen, Porsche, BMW и Mercedes са претърпели огромни разходи поради мита в размер до 27,5 %. Намаляването на тарифите до 15 % оказва относително положително, но все пак значително въздействие. Само през предходното тримесечие Porsche отчете разходи в размер на 1,4 млрд. долара, GM и Stellantis – съответно 1,1 и 0,35 млрд. долара. Въпреки че износът на фармацевтични продукти е голям (22-23% от общия износ на ЕС за САЩ), той изглежда е изключен от някои тарифни клаузи. Въпреки това химическата промишленост критикува 15-процентното ниво на тарифата като прекомерно. Франция и Испания имат сравнително скромна експозиция към САЩ, а мултинационалните компании на световно равнище правят 15-процентната тарифа поносима в тези две страни. Следва да се припомни, че секторът на услугите балансира част от загубите, тъй като дефицитът на ЕС в сектора на услугите със САЩ през 2023 г. е около 109 млрд. евро. По отношение на макроикономическото въздействие в Европа растежът на БВП може да спадне с около 0,3-0,4%, но Германия компенсира с фискални и промишлени стимули. Същевременно централните банки (ЕЦБ) запазиха лихвените проценти непроменени поради несигурността, свързана с митата, и отложиха евентуалното им намаляване за есента. От западната страна на Атлантическия океан износът на САЩ за ЕС щеше да спадне с между 8% и 66% при липса на неотдавнашното споразумение. В сравнение със скромния спад от 0,6-1,1% за европейския износ за САЩ, цялостното въздействие би било по-сериозно за американската икономика.
В заключение можем да кажем, че ЕС се съгласи да подпише компромисно споразумение. Тарифата от 15 % за стоките от ЕС представлява намаление на първоначалната заплаха (от 30 %), но все още води до значителни разходи, особено за автомобилния, химическия и металургичния сектор. Ако разгледаме търговския баланс, ще видим значителен дефицит на САЩ с ЕС през 2024 г. (около 236 млрд. долара), като ЕС ще изнася значителни стойности в областта на фармацевтиката, автомобилите, машините и електрониката.