Subscribe
В контекста на структурната и на пръв поглед необратима трансформация на европейската екосистема за сигурност Италия се нуждае от систематична преоценка на отбранителната си позиция, за да се гарантира, че тя съответства на настоящите стратегически нужди и прогнозираните рискове за близкото бъдеще. Представянето на многогодишния планов документ за периода 2025-2027 г. от министъра на отбраната е особено важен момент в това предефиниране, тъй като в него ясно са очертани областите, в които страната вижда спешни действия: числено разширяване на въоръжените сили, качествено подобряване на вътрешните умения, обновяване на инфраструктурата и технологиите, използвани в аерокосмическия, кибернетичния и логистичния сектор, както и създаване на резерв от доброволци, способни да бъдат мобилизирани в кризисни ситуации, национални извънредни ситуации или сценарии, характеризиращи се с хибридни заплахи. Тези цели не могат да се тълкуват като чисто конюнктурни мерки или фрагментарни отговори на непосредствените нужди. По-скоро те са част от по-широка траектория, споделяна от множество държави от Европейския съюз, ангажирани с предефиниране на военната си позиция и укрепване на отбранителните си способности в особено нестабилен геополитически контекст. Сред най-значимите елементи на тази траектория са постепенното завръщане – в иновативни и диференцирани форми – на моделите на военни или паравоенни служби и постоянното увеличаване на ресурсите, отделяни за бюджетите за отбрана. Това явление показва промяна на парадигмата в сравнение с годините след края на Студената война, когато преобладаваше убеждението, че сигурността на континента е консолидирана и постоянно гарантирана. Ескалацията на международното напрежение дълбоко промени тази рамка. Конфликтът между Русия и Украйна представляваше повратна точка в европейското стратегическо въображение, демонстрирайки не само уязвимостта на източните граници на Европа, но и скоростта, с която могат да се материализират конвенционални и неконвенционални заплахи. Към това се прибавя и вътрешната реорганизация на НАТО, белязана от постепенното намаляване на интереса на САЩ да запазят традиционната си роля на основен гарант на евроатлантическата сигурност. Тази комбинация от фактори ускори дори в Италия осъзнаването на необходимостта от укрепване на военните ѝ способности и снабдяването ѝ с адекватни инструменти за справяне с все по-сложния, конкурентен и непредсказуем международен сценарий.
НОВ МОДЕЛ НА ПЕРСОНАЛА: НАБОРНА ВОЕННА СЛУЖБА И ДОБРОВОЛЕН РЕЗЕРВ
Първият елемент от италианското предложение се отнася до създаването на гъвкав механизъм за наборна военна служба. Според министъра не съществува едно-единствено решение на историческия проблем с недостига на личен състав във въоръжените сили. Необходим е координиран набор от инструменти, като централна роля ще играе идеята за модерна наборна служба. Заявената цел е да се създаде резерв от граждани с технически и оперативни умения, готови да бъдат използвани не само в традиционните военни условия, но и при граждански извънредни ситуации и природни бедствия. Проектът не въвежда отново задължителния модел, спрян през 2005 г., а въвежда доброволни програми, включително краткосрочни, които могат да завършат с влизане в постоянния резерв или периодично отзоваване при необходимост. Планира се първоначално създаване на спомагателен резерв от около десет хиляди доброволци, като целта е в средносрочен план този брой да се увеличи четирикратно. Резервистите няма да заменят персонала, изпратен на международни мисии, но ще осигуряват логистична подкрепа, технически възможности и експертен опит в областта на киберзащитата. Италианският модел черпи вдъхновение от неотдавнашните решения, взети от Франция и Германия – страни, които експериментират с иновативни форми на служба – съответно доброволна и полузадължителна. Адаптирането към националния контекст обаче изисква прецизно регулиране, което министърът възнамерява да повери на парламента. Този подход има за цел да предотврати възприемането на правилата като партийни инициативи, като се стреми към подход, споделен с тези, които работят ежедневно в сектора.
ИЗИСКВАНИЯ, УМЕНИЯ И ФОРМАЛИЗИРАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
Новият резерв ще бъде отворен за широка аудитория: бивши военни, цивилни със специализирани умения – от лекари до инженери, от ИТ експерти до охранители – и млади хора, които се интересуват от кратка, но високопрофесионална програма за обучение. Възрастовите граници, критериите за подбор и продължителността на службата ще бъдат определени в законопроект, който правителството планира да представи между началото на 2026 г. и пролетта на същата година. В допълнение към разграничението между технически и бойни профили ще бъдат въведени изисквания, съобразени с вида на извършваната дейност. Министърът подчерта необходимостта от адекватни финансови стимули и признание, като сравни отговорността на военнослужещите с тази на мениджърите на компании. Този аспект отразява желанието за изграждане на конкурентна система чрез подбор на най-добрите налични умения.
ВРЪЩАНЕТО НА НАБОРНАТА ВОЕННА СЛУЖБА В ЕВРОПА И КЛИМАТЪТ НА ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕ НА КОНТИНЕНТА
Италианското предложение е в основата на европейски дебат, който през последните години придобива все по-конкретни очертания. Франция обяви десетмесечна доброволна военна служба за младежите, която да влезе в сила от 2026 г., а Германия се стреми да увеличи значително броя на военнослужещите си чрез система за подбор сред 18-годишните, която включва задължителни елементи за мъжете. Този постепенен, но видим процес на превъоръжаване е част от континенталния контекст, белязан от последиците от войната в Украйна и признанието, че Европа трябва да придобие по-голяма стратегическа автономия. Постепенното оттегляне на Съединените щати, които все повече се съсредоточават върху индо-тихоокеанския театър, ускори необходимостта от вътрешно укрепване на Атлантическия съюз и националните отбрани. В този контекст италианското предложение изглежда съгласувано с ориентациите на европейските партньори, както по отношение на наборната военна служба, така и на новите технологии.
АЕРОКОСМИЧЕСКИЯТ ЩИТ: НОВ НАЦИОНАЛЕН ПРИОРИТЕТ
Наред с въпроса за персонала, министърът е определил и втори стратегически приоритет: изграждането на национален аерокосмически щит. Това е многопластова система, предназначена за прихващане на безпилотни летателни апарати, ракети и заплахи от космоса. Тази архитектура, която не прилича на нищо, с което Италия е разполагала някога, днес е от съществено значение предвид събитията в Украйна и отбраната на Израел, считана за еталон. Планираните инвестиции възлизат на приблизително 4,4 млрд. евро, предназначени за разработване на сателитни сензори за ранно предупреждение, усъвършенствани радари, въздушни платформи и противоракетни батареи от следващо поколение. Проектът включва и приноса на Италия към европейската програма GCAP, която ще доведе до разработването на изтребител от шесто поколение и на интегрирани системи за борба с дронове. Оперативната съвместимост на цялата система е от решаващо значение, в съответствие с изискванията на НАТО и постепенното интегриране на европейските способности.
КИБЕРСИГУРНОСТ, ТЕХНОЛОГИЧНИ ЗАПЛАХИ И „ВОЙНАТА С ДРОНОВЕ“
Третият стълб на модернизацията на отбраната на Италия е свързан с киберпространството. Сегашният бюджет, приблизително половин милиард евро годишно, се счита за недостатъчен предвид сложността на съвременните заплахи. Все по-широкото използване на изкуствен интелект в нападателните технологии, широкото разпространение на евтини безпилотни самолети и разпространението на атаки срещу критични инфраструктури изискват промяна на темпото. Уроците, извлечени от руско-украинския конфликт, са ясни: съвременната война все повече се превръща във „война на безпилотните самолети“ – асиметрична конкуренция, в която евтини и леснодостъпни устройства могат да нанесат значителни щети. Според министъра Италия не може да си позволи да се справи с тези предизвикателства със закъснение или с по-ниски инвестиции от планираните от основните ѝ съюзници. Събирането на данни, навременният анализ и защитата на мрежите се превръщат в решаващи елементи за гарантиране на националната сигурност.
СЛОЖЕН, НО НЕИЗБЕЖЕН ПЪТ
Представеният пакет от реформи бележи дълбока промяна в концепцията на Италия за отбраната. Комбинацията от наборна военна служба, доброволни резерви, аерокосмически щит и засилена киберсигурност отговаря на радикално променения европейски и международен контекст. Войната в Украйна предефинира приоритетите за сигурност на континента, а постепенното изтегляне на САЩ принуди европейските държави да поемат по-голям дял от собствената си защита. Италия навлиза в този сценарий с амбициозен проект, който ще изисква ресурси, политическо единство и постоянен диалог с въоръжените сили и гражданското общество. Предизвикателството е двойно: от една страна, изграждане на съвременни инструменти, способни да посрещнат глобалните заплахи, а от друга, укрепване на колективното съзнание, че националната сигурност е общо благо. Започнатата трансформация няма да бъде незабавна, но представлява неизбежна стъпка за осигуряване на надеждна роля на страната в европейската и атлантическата отбрана на бъдещето.