Subscribe
На 11 декември 2025 г. брюкселският мозъчен тръст New Direction организира в Рим вечеря, по време на която бяха връчени наградите „Маргарет Тачър“. Това беше елегантно и приятно събитие. Вниманието ми привлече фактът, че на табло на входа бяха изброени двадесет видни мислители и политици, вероятно личности, с които организаторите се идентифицират. Това беше интригуваща група.
Осем мъже по делата
Политиците бяха Маргарет Тачър, Роналд Рейгън, Лех Качински, Конрад Аденауер, Джон Хауърд и Юзеф Пилсудски. Може би в тази група трябва да се включат и папа Йоан Павел II и Уилям Ф. Бъкли, които също бяха в списъка, въпреки че бяха хора на делата. Тачър беше единствената, с която имах щастието да се срещна, както съм описвал на друго място. Тя определено беше консерватор на свободния пазар или, както казват американците, фюзионист. Такива бяха Рейгън и Аденауер, а Бъкли беше неуморим говорител на фюзионизма, опитвайки се да обедини в една коалиция американските антикомунисти, либертарианци и традиционалисти.
Хайек и Фридман
В състава на съвета влизат Жозеф дьо Майстер, Роджър Скрутън, Фридрих фон Хайек, Едмънд Бърк, Джузепе Прецолини, Джакомо Леопарди, Милтън Фридман, Бенедето Кроче, Лудвиг фон Мизес, Томас Соуел, Алексис дьо Токвил и Михай Еминеску. Признавам, че не бях чувал за Прецолини и Еминеску преди. От друга страна, познавах Хайек и Фридман толкова добре, колкото един много по-млад човек по онова време би могъл да се надява. Хайек пристигна в Исландия през 1980 г., а Фридман – през 1984 г. Написах дисертацията си в Оксфорд върху Хайек, като се фокусирах върху комбинацията от консервативни прозрения и класически либерални принципи, и съответно имах много дискусии с него. Когато през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век бях гостуващ учен в Института Хувър, Фридман беше старши научен сътрудник там и ние много пъти обядвахме заедно във Факултетния клуб на Станфорд, като обикновено към нас се присъединяваха съпругата на Фридман, Роуз, и неговият зет, Аарон Директор. Хайек и Фридман бяха различни личности. Хайек изглеждаше и се държеше точно като австрийски аристократ, учтив и леко отнесен. За разлика от него Фридман беше като гръмоотвод: въпреки че беше дребен на ръст, на приемите винаги можеше да се разбере къде се намира, защото там се беше събрала най-голямата група.
Соуел и Скрутън
Запознах се със Соуел за кратко на срещата на обществото „Мон Пелерин“ през 1980 г. в Станфорд. Той умее да излага ясно и убедително възгледите си. Той е публичен интелектуалец по същия начин, както Волтер през XVIII век. Срещнах Скрутън също само веднъж, но прекарахме незабравима вечер заедно на питие в един хотел в Брюксел след конференция на New Direction. Скрутън беше забележителен мислител, полимат, ако изобщо е имало такъв. Той ми каза, че едва наскоро е осъзнал силата на аргумента на Хайек за спонтанната координация.
Бърк, дьо Токвил и фон Мизес
Достатъчно добре съм запознат с мисълта на трима други мислители на борда – Бърк, дьо Токвил и фон Мизес, и наистина посветих по една глава на всеки от тях в книгата, която написах през 2020 г. за New Direction, посветена на двадесет и четирима консервативни мислители. Макар че дьо Майстр беше проницателен наблюдател на човешките слабости, аз обаче не го намирам за подходящ. Трябва също да кажа, че лично аз бих включил в борда по-скоро изтъкнатия икономист Луиджи Ейнауди (президент на Италия през 1948-1955 г.), отколкото Кроче.
Речта на Мелони
Какво обединява двадесетте души в борда? Не съм сигурен, че едно-единствено определение може да ги обхване, макар че повечето от тях подкрепят частната собственост, ограниченото правителство, свободната търговия и уважението към традициите. Джорджия Мелони, министър-председател на Италия, засегна важна истина в кратката си, но стегната реч на вечерята, след като получи наградата „Тачър“ за политика. Тя гласи, че е не по-малко важно кои сме, отколкото какво можем да имаме. Всички ние се нуждаем от чувство за принадлежност, от членство в общност, от разширяване на нашата индивидуална същност в семейства, приятелски кръгове, квартали, работни места, екипи, асоциации и дори нации. Затова Европа трябва да бъде федерация на суверенни национални държави, а не федерална държава.