Subscribe
Напук на всички шансове, с тихо, но силно завръщане, Карол Навроцки спечели втория тур на президентските избори в Полша, като попречи на проевропейската програма на министър-председателя Доналд Туск и отвори нова глава в политическата история на страната. Тази победа достига далеч отвъд националните граници – тя е земетресение, което разтърсва Брюксел, печели точки за Европа на нациите и връща на преден план въпроса за суверенитета.
Дуелът: Навроцки срещу истаблишмънта
На първия тур, когато социологическите проучвания показваха, че проевропейският кмет на Варшава Рафал Тшасковски е начело, а медиите и истаблишмънтът го приветстваха, резултатът изглеждаше почти сигурен. Харизматичен, говорещ няколко езика, подкрепян от международния елит и силно подкрепян от министър-председателя Туск, Тшасковски беше представен като модерното, гледащо напред лице на Полша.
От другата страна застана Карол Навроцки, кандидат на консервативната партия „Право и справедливост“ (PiS), подценяван и осмиван. Католик, боксьор аматьор и историк с докторска степен по комунизъм, Навроцки е ръководил Института за национална памет и е представян като „грешния човек“ от голяма част от западната преса. Въпреки това посланието на Навроцки беше ясно: по-малко Брюксел, повече Варшава. По-малко идеология, повече родина.
Завръщането през нощта
След първия кръг всичко сочеше победа на проевропейците. Но в нощта на втория тур, докато Тшасковски празнуваше преждевременно въз основа на екзитполовете, Навроцки предупреди: „Ние ще спечелим през нощта и ще спасим Полша“. Пророчески думи.
Официалните резултати от Националната избирателна комисия потвърдиха малката, но значима победа: 50,89% срещу 49,11%. Шепа гласове опровергаха очакванията – достатъчно, за да разбият мечтата на Туск за партиен президент. Рекордната избирателна активност от 71 % потвърди, че поляците са разбрали колко решаващи са тези избори.
Народът срещу елита
Електоралната карта показва разделена страна: Тшасковски доминира в големите градове, докато Навроцки печели в селските райони, на изток и в най-многолюдните воеводства. Младите гласоподаватели под 40 години и възрастните хора над 60 години подкрепиха Навроцки – знак, че посланието му за национално достойнство е намерило отклик. Това не беше просто битка между двама кандидати; това беше сблъсък между две визии: технократско европейско бъдеще срещу суверенна родина.
Популизмът, дълго време презиран от елитните кръгове, престана да иска разрешение и удари с юмрук по масата. Навроцки говори на „дълбоката Полша“ – тези, които работят, молят се, спестяват, отглеждат деца и нямат време за дъговите утопии и климатичните внушения.
Горчиво поражение за Туск
Доналд Туск е истинският губещ. Човекът, който се опита да сближи Полша с Брюксел, сега е изправен пред президент, готов да използва конституционното си право на вето, за да блокира либерално-прогресивните политики. Както и при предшественика си Анджей Дуда, Навроцки може и вероятно ще се противопостави на идеологическия дрейф на сегашното правителство. А Туск не разполага с необходимото парламентарно мнозинство, за да преодолее ветото.
Реакцията на Туск беше красноречива: той обяви вот на доверие в парламента – явен опит да запази лицето си и да запази властта. Но посланието на социологическите проучвания е недвусмислено – на поляците им е омръзнало да се отказват от суверенитета си и да се подчиняват на директивите от Брюксел и Берлин.
Европа е разтърсена, реалната политика се приспособява
Победата на Навроцки поставя под въпрос разказа за неизбежната федерална Европа. Въпреки първоначалната тревога и критики, дори Урсула фон дер Лайен беше принудена да коригира тона си, изразявайки „доверие в продължаващото сътрудничество с новия президент“ и подчертавайки значението на Полша в една „по-силна Европа“. Внимателно подбрани думи, продиктувани от реалполитиката – тя знае, че една 38-милионна страна в сърцето на Европа, стълб на НАТО на източния фланг, не може да бъде пренебрегната.
Дори Доналд Тръмп приветства резултата: „Верният съюзник на Тръмп печели в Полша, разтърсвайки цяла Европа. Поздравления, Полша, избрахте победител!“ Сега Навроцки се присъединява към разрастващия се фронт от патриотични лидери, целящи да реформират Европа из основи – утвърждавайки ролята на нациите срещу наднационалния централизъм.