Няма Шенген, няма европейски проект

Бъдещето на Шенгенското пространство за свободно движение отново е поставено под въпрос с решението на Полша и Чешката република да въведат граничен контрол със Словакия. Те бяха последвани от Австрия, която обяви засилени проверки на граничните си „пунктове“ със същата държава.

Румъния гледа на тази ситуация със загриженост и известно разочарование, тъй като вече повече от десетилетие и половина чака да бъде приета в Шенген, като през това време е направила всичко необходимо, за да засили сигурността на границите си. Спадът в Шенгенското пространство започна през 2015 г. с възстановяването на контрола по вътрешните граници в шест държави в условията на миграционна криза. Следващият удар по Шенген, чийто основен принцип е свободата на движение, дойде по време на пандемиите, когато много държави членки многократно го ограничаваха в името на общественото здраве. Дебатите за необходимостта от реформа на Шенген, започнати преди почти десетилетие, не доведоха до почти никакви резултати, а последните събития само подхранват реториката на някои страни, като Австрия, която твърди, че Шенген не функционира (и в заключение няма основание за неговото разширяване). Но един нефункциониращ, крехък Шенген застрашава самото съществуване на европейския проект, предупреди през 2019 г. Таня Файон, бивш евродепутат от С&Д, сега външен министър на Словения.

В навечерието на парламентарните избори Полша наскоро обяви временен контрол по границата си със Словакия, като се позова на опасения, че притокът на мигранти може да завладее страната. Всъщност мярката идва на фона на неотдавнашния скандал за корупция в консулствата на страната, за които се твърди, че са издали стотици хиляди незаконни визи на граждани от Африка, Близкия изток и Азия. Интерпретирано от анализатори като демонстрация на сила от страна на правителствата, които искат да покажат, че са твърди по отношение на миграцията, възстановяването на граничния контрол за момента изглежда като опит за смекчаване на последиците от визовия скандал. В същото време въпросът за миграцията е в центъра на предизборната кампания в Полша. В деня на вота поляците са поканени да гласуват на референдум за това дали да приемат презаселени мигранти от други държави от ЕС.

71 000 незаконни преминавания в Германия само през тази година

Полша беше последвана от Чешката република, която веднага обяви, че „в координация“ със своите съседи ще предприеме същата мярка. След това правителството на австрийския канцлер Карл Нехамер заяви, че Австрия ще засили граничния контрол със Словакия, за да възпре трафикантите на мигранти, преди те да променят маршрута си. По-рано Германия предприе подобна мярка, обявена в деня преди заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, в чийто дневен ред беше включена миграцията. Това се случва, след като германската федерална полиция съобщи за 71 000 незаконни преминавания на границата от началото на годината.

Проблемите на Полша с нелегалните имигранти са неоспорими. Преди почти една година, през ноември 2022 г., Полша обяви, че ще загради границата си с руския анклав Калининград с бодлива тел, за да държи мигрантите на разстояние и да даде на местните жители чувство за сигурност. Приблизително по същото време България обяви подобна мярка. 33-километровата ограда с бодлива тел трябваше да бъде построена за няколко месеца по границата с Турция. След това, през декември 2022 г., Австрия, в която по това време се наблюдава увеличение на броя на мигрантите и търсещите убежище, поиска от Европейския съюз да отпусне допълнителни средства – 2 милиарда евро – за изграждането на такива огради с бодлива тел по външните граници на ЕС.

Границата между Сърбия и Унгария – един от най-често използваните сухопътни маршрути за мигранти

Унгария също има проблеми с нелегалните мигранти. Унгарският министър-председател Виктор Орбан, който през 2015 г. също изграждаше огради от бодлива тел и сочеше с пръст Румъния, наскоро призна, че проблемите идват от границата на Унгария със Сърбия. А не по маршрут, който включва Румъния, както твърди австрийският канцлер Нехамер. А на границата на Унгария със Сърбия се води истинска „война“ между трафикантите на мигранти и унгарската полиция, в която се използват огнестрелни оръжия, твърди Орбан.

От 2015 г. насам шест държави – Австрия, Дания, Франция, Германия, Норвегия и Швеция – въведоха контрол по вътрешните шенгенски граници поради „извънредни обстоятелства“. Въпреки че се предполагаше, че това е временна мярка, която може да бъде удължена за не повече от две години, оттогава досега правителствата на тези държави се възползваха от различни правни основания, като се възползваха от „сивата зона“ в шенгенското законодателство, като значително надхвърлиха този срок. За това е виновна и пандемията от Covid, която позволи на всички държави членки да въведат временен граничен контрол, за да защитят здравето на населението.

През 2018-2019 г., по време на дебатите за изменение на Шенгенското законодателство, позицията на Европейския парламент беше да се ограничи правото на държавите да въвеждат такъв граничен контрол, като ясно се определят обстоятелствата, при които може да се предприема тази мярка, и се намалят периодите, през които тя може да действа.

Докладчикът на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), словенският евродепутат Тоя Файон, заяви, че в новия Кодекс на шенгенските граници е необходимо да се включат много ясни условия за това кога държавите могат да въвеждат временен граничен контрол. Според Файон граничният контрол трябва да се разглежда като крайна мярка, а извънредни ситуации, в които той трябва да се въведе, са спортни събития или големи миграционни потоци. В противен случай, каза тя, е застрашена самата същност на Шенген, тъй като „без Шенген няма европейски проект“.

Съгласно Шенгенския кодекс понастоящем държавите членки имат право да въведат отново временен контрол в случай на сериозни и реални заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност. След пандемията от Covid през 2021 г. Европейската комисия излезе с проект за преразглеждане на Шенгенския кодекс, за да гарантира, че повторното въвеждане на вътрешен контрол остава крайна мярка, и да насърчи използването на алтернативни мерки, като например целенасочени полицейски проверки и подобрено полицейско сътрудничество. Докладът на Комисията по граждански свободи (LIBE) на Европейския парламент относно реформата на достиженията на правото на Общността в областта на свободното движение обаче е доклад в съвсем различна посока. Това означава, че според документа Шенгенското пространство вече няма да бъде толкова свободно, колкото преди пандемията. Новите правила имат за цел да позволят на държавите членки да въведат граничен контрол за определени периоди от време, когато сметнат, че това е необходимо поради различни основателни причини. Тези разпоредби обаче подкопават самата основа на Шенгенското пространство, а именно свободата на движение. Струва си да се отбележи, че членовете на ЕП искат някои от свързаните с миграцията понятия в предложението на Комисията да бъдат премахнати от шенгенското законодателство с аргумента, че те принадлежат на специален закон за убежището. Преговорите за тази реформа обаче са блокирани в Съвета на Европейския съюз. Това е така въпреки факта, че реформата на Шенген е един от приоритетите на френското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2022 г., обявен от лидера на Елисейския дворец Еманюел Макрон. Той би желал да се създаде „политическо управление на Шенген“ с редовни срещи на отговорните европейски министри, за да може „да се засили граничният контрол“. По време на тези срещи министрите на ЕС могат, ако сметнат за необходимо, да предложат създаването на механизми за спешна подкрепа в кризисна ситуация на границата на дадена държава членка.

Тези механизми за подкрепа „трябва да могат да разчитат на подкрепата на Frontex, но и на солидарността на държавите членки с полицията и жандармерията“, каза Макрон.

Като цяло за Румъния настоящата ситуация, в която доверието във функционирането на Шенген е все по-слабо, а мерките за налагане на граничен контрол подкопават основите му, носи надежда. Едно по-нататъшно разширяване с Румъния и България обаче би могло да се осъществи в контекст, в който може да се окаже натиск върху Австрия и Нидерландия да приемат разширяването на Шенгенското пространство именно с цел да се покаже, че нещата вървят добре, че Шенген работи и има бъдеще в рамките на Европейския съюз.