Още за Willmoore Kendall

В предишна статия„Европейски консерватор“ запозна читателите си с мисълта на този велик американски политически философ. Нека отново да посветим няколко реда на гения от Оклахома.

Когато анализира свободата на словото, той припомня, че съвременната доктрина относно това понятие предполага, че в едно добро (разбира се, прогресивно) общество всички въпроси трябва да се разглеждат като отворени – за по-широко обяснение на твърдението на нашия автор читателят би могъл да се обърне към „Willmoore Kendall Contra Mundum“.

Той добре открива първия проблем: какво да кажем за въпроса дали всички въпроси са отворени въпроси? Трябва ли и този въпрос да бъде отворен, или в съвременната прогресивна доктрина има само едно изключение, което заслужава качеството добро, когато се третира свободата на словото? Задължението да се разглеждат всички въпроси като отворени поражда явно противоречие.

От друга страна, разглеждането на всички въпроси като отворени е равносилно на липса на каквато и да било ортодоксалност, независимо дали става дума за религиозна, политическа, социална или икономическа.

Най-малкото, това е равносилно на задължаване на всички в това общество да действат в общественото си качество така, сякаш няма православие.

Следователно гражданите на такова общество са свободни да оспорват всяка истина; всъщност всяка така наречена истина, тъй като в такова общество няма истина или поне не съществува публична истина. Истината не би била нищо повече от възприето мнение.

Например гражданите ще могат свободно да оспорват, че семейството трябва да бъде защитено, че собствеността е естествено право, че богохулството трябва да се наказва или че опазването на границите е в интерес на общността.

Нещо повече, никой орган не трябва да защитава защитата на семейството, качеството на собствеността като естествено право, необходимото наказание за богохулство или опазването на границите, тъй като това би нарушило правата на гражданите да оспорват тези институции.

През 1960 г. Кендъл изпреварва термина „разнообразие“ като желано (не от него, а от самонарекли се прогресисти) разширение на различните мнения, оценки, Weltanschauungen или гледни точки по най-различни въпроси.

И в такива добри прогресивни отворени общества не само трябва да има голямо разнообразие от въпроси, по които цари разнообразие и съответно липса на съгласие, но и многобройните гледни точки трябва да бъдат представени във форума на обществената дискусия. Противоположният вариант би бил смятан за беден, безинтересен, недемократичен и репресивен.

По този начин всеобщото съгласие е осъдено, както е осъдено и публичното православие. Може би може да има някакво всеобщо съгласие по тривиални въпроси, като например от коя страна на пътя да шофираме. Но освен това това би означавало, че човешката спонтанност е на път да бъде убита. Докато човешката спонтанност предизвиква конфликти, друг елемент, който е много любим на прогресистите и техните по-достойни представители – марксистите.

Конфликтът е марксисткият и прогресивният начин да се открие истината. Два противоположни възгледа са по-добри от един, независимо от качеството на последния и независимо от това дали е възможно да се постигне споразумение, за да се избегне конфликт, тъй като такова споразумение е съвсем нежелателно; три противоположни възгледа биха били по-добри от два и т.н. и т.н.

Всъщност никой не бива да бъде изключен от този конфликт, търсене и състезание, независимо от това колко смешни са претенциите му. Не е ли така? Никой не греши, нищо не е грешно, защото нищо не е правилно, може би само условно правилно. Всичко зависи от съществуването – и силата – на противоположните мнения. Може би някои зрители смятат, че нещо е неправилно, но това е чисто субективно съображение, което не може да определи никого или нещо като неправилно.

Нещо повече, истината никога не се постига; тя винаги е непрекъснат процес, който се осъществява чрез динамичното развитие на конфликта. Без значение дали безбройните истини, във всички аспекти на живота, са постигнати резултати, които не изискват по-нататъшно развитие: пропорцията на диаметър към кръга, безсмъртието на душата, формалните закони на логиката, скоростта на въртене на Земята и т.н.

Кендъл сравнява този постоянно протичащ и конфликтен процес в едно прогресивно отворено общество с разширяващия се империализъм, „винаги недоволен от досегашните си завоевания“. Това, което днес се смята за условно правилно, утре ще бъде изхвърлено на боклука, за да може прогресивният разширяващ се империалист да продължи с развитието на конфликта.

Естествено, това означава абсолютна свобода на мисълта, която не се споделя от консервативния учен. Но тази абсолютна свобода на мисълта смята, че консервативната логика е намеса в абсолютизма на неговата претенция за доброто отворено и прогресивно общество.