Subscribe
Когато в първите дни на своя понтификат папа Лъв XIV реши да запази активни официалните си профили в социалните мрежи, наследявайки по този начин дигиталния глас на папа Бенедикт XVI и папа Франциск, много наблюдатели видяха административна приемственост. В действителност това беше по-широк проект, целящ да потвърди универсалното измерение на християнското послание в дигиталния свят, където днес се формират съвестите. Това представлява значителен символичен преход: мост между три понтификата, три светогледа и три епохи на технологичната революция. През 2012 г. Бенедикт XVI открива първия профил в Twitter, с което открива присъствието на папството в дигиталната вселена. Франциск разшири пастирския и комуникационния му обхват, като използва социалните медии като глобален амвон, от който говори за мира, миграцията и неравенството. Лъв XIV наследява този инструмент, но го адаптира към едно по-радикално предизвикателство: това за оцеляването на човека в свят, в който се появява изкуствен интелект.
ПРОЕКТЪТ ЗА ПРИЕМСТВЕНОСТ
Решението на новия папа да продължи да използва социалните медии не бива да се тълкува като рутинен жест. То е позиция, която потвърждава приемствеността на евангелското послание дори на съвременни езици. Акаунтите, преведени на девет езика и следвани от над петдесет и два милиона души, днес са един от най-големите институционални комуникационни канали в света. Тяхната постоянност свидетелства за желанието на Църквата да обитава дигиталното публично пространство не като зрител, а като активен участник. Езикът на Лъв XIV е трезв, почти аскетичен, но дълбоко осъзнаващ силата на символите. Решението да се запази непокътнат акаунтът – вместо да се създаде нов – потвърждава, че фигурата на папата, въпреки променящото се лице, остава знак за приемственост. По този начин интернет, място par excellence на променливост и забрава, се превръща в пространство на споделена памет.
ЦИФРОВО НАСЛЕДСТВО И ДУХОВНИ КОРЕНИ
Присъствието на папството в социалните медии, започнало през 2012 г. с Бенедикт XVI, се превърна от комуникационен експеримент в глобална пастирска инфраструктура. С Франциск Twitter и Instagram се превърнаха в инструменти за евангелизация и морална дипломация. По време на пандемията през 2020 г. съдържанието на аржентинския папа достигна милиарди гледания, превръщайки се в духовен ориентир за мнозина в условията на информационен хаос и социална изолация. Лъв XIV наследява впечатляващо наследство и го превръща в терен за разсъждение. Ако неговите предшественици са използвали социалните медии като канал, за да говорят на света, той изглежда иска да ги използва, за да слуша света: лаборатория за наблюдение, място, където Църквата може да разбере съвременното човечество. Но цифровото наследство не се ограничава само до комуникацията. Предизвикателството вече не е просто да се разпространяват послания, а да се защитава истината в епоха, в която информацията може да бъде манипулирана, а реалността – симулирана. Именно в този контекст речта на Лъв XIV за изкуствения интелект придобива подчертано политическо значение.
AI И НОВИЯТ „СОЦИАЛЕН ВЪПРОС“
Новият папа неведнъж се е позовавал на фигурата на Лъв XIII, автор на Rerum Novarum (1891 г.), основополагащия текст на социалната доктрина на Църквата. Точно както неговият предшественик от XIX в. се е занимавал с раните на индустриалната революция, така и Лъв XIV сега се сблъсква с противоречията на цифровата революция. Подходът му към изкуствения интелект не е апокалиптичен, а ясно критичен. Той признава ползите от технологичния напредък в областта на медицината, образованието и икономиката, но решително осъжда неконтролируемата скорост, с която иновациите напредват, често без адекватна етична рефлексия. В неотдавнашно интервю Лъв XIV признава, че ще бъде много трудно да се открие присъствието на Бога в изкуствения интелект. Това не е отхвърляне на прогреса, а предупреждение: технологията, ако е лишена от морална ориентация, може да замъгли измерението на свещеното и да разтвори човешката съвест и духовност. Това е и контекстът на отказа на папата да създаде цифров аватар на себе си, повтаряйки, че папата не може да бъде представен от изкуствен образ. В епоха, в която границите между личност и репрезентация са склонни да се размиват, тази позиция има изключителна символична стойност: присъствието не може да бъде възпроизведено, словото не може да бъде заменено от алгоритъм.
ОТ ФРАНЦИСК ДО ЛЕО
За да разберем напълно позицията на новия папа по отношение на изкуствения интелект, е полезно да я сравним с тази на неговия предшественик папа Франциск. Последният беше започнал широкообхватно размишление, в което настояваше за спешната необходимост от глобална етика на изкуствения интелект. В различни документи и речи той определи ИИ като неутрална технология, способна както на еманципация, така и на потисничество. Проблемът за Франциск не е в самата машина, а в силата, която хората проектират върху нея. Аржентинският папа се опасяваше, че автоматизацията може да задълбочи социалното неравенство и да затвърди господството на технологичните елити над народите. Оттук и предложението му за задължителен международен договор, който да регулира развитието на изкуствения интелект в съответствие с принципите на справедливостта, равнопоставеността и защитата на човешкото достойнство. Енцикликата му Dilexit nos обобщава тази визия във формула, която е едновременно поетична и политическа: в епохата на изкуствения интелект са необходими поезия и любов, за да се спаси човечеството. Лъв XIV надгражда това наследство, но го тълкува по по-философски и богословски начин. Докато Франциск наблягаше на етиката на употребата, за новия папа изкуственият интелект не е само морален въпрос, а онтологично предизвикателство: какво означава да бъдеш човек в свят, в който машините могат да имитират език, емоции и дори творчество? Отговорът на Лъв XIV е ясен: машината може да подражава, но не и да разбира; може да изчислява, но не и да разграничава; може да възпроизвежда езика на любовта, но не и да обича. Именно тук той поставя границата между това, което е човешко, и това, което не е. В едно общество, което е склонно да размива различията, Църквата – заявява той – трябва да бъде господар на различията. Докато Франциск разглежда изкуствения интелект като поле на потенциално сътрудничество между вярата и науката, Лъв XIV го разпознава като бойно поле за защита на човешката личност. ИИ – казва папата – не може да бъде оставен на самотек; той трябва да бъде управляван така, че да допринася за справедливия ред на социалните отношения, а не за тяхното разпадане.
РИСКЪТ ОТ ДЕХУМАНИЗАЦИЯ
В една от първите си публични речи Лъв XIV осъжда дехуманизацията на дигиталния свят. За него фалшивите новини, дълбоките фалшификати и манипулирането на образи и мнения не са странични ефекти на прогреса, а симптоми на по-дълбока болест: загубата на чувството за истина. Когато реалността стане предмет на договаряне и лъжата се маскира като автентичност, самата вяра рискува да се превърне в симулакрум. В свят, в който всеки образ може да бъде манипулиран, доверието се превръща в нещо добро. А защитата на доверието за Лъв XIV означава защита на човечеството. В този смисъл неговият понтификат започва с жест на културна съпротива: отхвърлянето на цифровото копиране на папата е равносилно на утвърждаване, че истината не е файл, който може да бъде възпроизведен. Технологията може да помогне, но не може да замени.
КЪМ ХРИСТИЯНСКИ ДИГИТАЛЕН ХУМАНИЗЪМ
Това, което се очертава от сравнението между Франциск и Лъв XIV, е постепенното съзряване на католическата мисъл в условията на технологичната революция. Докато първият полага основите на една етика на отговорността, вторият предлага ограничения, основани на централното място на личността и на съзнанието, че не всичко, което е възможно, е и допустимо. Новият папа не се страхува да нарече технологията с нейното име, нито да осъди икономическите интереси, които я движат. В епоха, когато изкуственият интелект решава кой да бъде нает на работа, кой да получи заем, кой да бъде видим в социалните медии, размисълът на папата придобива глобално политическо значение. Той не се ограничава с призива за етика на алгоритмите (алгоретиката, за която се застъпва Франциск), а предлага духовна реформа на дигиталното човечество. Дигиталният хуманизъм на Лъв XIV представлява убеждението, че дори в епохата на изкуствения интелект човечеството остава призвано да пази това, което никоя машина не може да възпроизведе: свободата, отговорността, способността да обичаме и да прощаваме. Така понтификатът на Лъв XIV започва под знамето на приемствеността и бдителността. Приемственост с неговите предшественици, които въведоха Църквата в сърцето на цифровия свят; бдителност пред лицето на бъдещето, в което технологията рискува да замени човечеството. Неговият глас, твърд, но без паникьорство, призовава за нов съюз между вярата и разума, между иновациите и съвестта. Ако Бенедикт XVI е въвел Църквата в интернет, а Франциск го е превърнал в пасторална платформа, Лъв XIV го превръща в поле за морално разпознаване. И по този начин той напомня на света, че истинският интелект не е изкуствен, а човешки и духовен: той е този, който може да избира, да обича, да съди и да прощава.