Subscribe
Силата и слабостта на либерализма е в неговото едноизмерно мислене. Либерализмът разсъждава на базата на прости и ясни принципи. Той вярва в индивидуалната свобода. Той вярва в пазарната икономика. Вярва в откритостта. Вярва във върховенството на закона. Вярва в човешките права на всички.
И това звучи прекрасно. Кой би спорил с това? Всички ние, европейците, които обичаме демокрацията, върховенството на закона, откритостта и правата на човека, трябва просто да се съгласим, нали? И ние сме съгласни. От само себе си се разбира, че ние, западняците, вярваме в добрите и полезни социални идеали, които толкова често се свързват с нашата западна демокрация и нашата западна култура.
Но трябва да си позволим и да мислим. Трябва да си позволим да виждаме сложни контексти. И най-вече трябва да си позволим да направим компромис с реалността, която не винаги може да бъде сведена до прости принципи.
Една от причините за появата на нов консерватизъм на Запад е, че идеологията на либерализма толкова лесно води до ирационална безкомпромисност. Защото, въпреки че обичаме откритостта, понякога трябва да приемем, че твърде щедрата откритост вероятно ще създаде проблеми. Въпреки че вярваме в индивидуалната свобода, понякога трябва да си напомняме, че човешкото съществуване се състои не само от свобода, но и от неизбрани отправни точки, от установени контексти, от природни закони, от обществени изисквания, от социални изисквания. Пазарната икономика е добра, ако искаме да живеем в свобода и просперитет. Но трябва също така да кажем, че парите и растежът не са всичко в живота и че в съществуването може да има и други ценности, които също трябва да се вземат предвид в допълнение към парите и растежа. От една страна, идеали, а от друга – реалност, която изисква адаптиране и компромиси.
Понякога може да става въпрос и за противопоставяне на различни законни интереси. Различните принципи могат да се противопоставят един на друг и да изглежда, че се изключват взаимно. И тогава не става въпрос за избор на един принцип и за пълно игнориране на другия. А за намиране на подходящ баланс, компромис, прагматично решение, което дава най-добрия възможен или най-малко жалък резултат. Това става ясно от дебата, който сега се води в различни западни страни около политиката на Доналд Тръмп за депортиране.
Много внимание привлече фактът, че новата американска администрация е депортирала много нелегални имигранти. А ако става въпрос за имигранти, които са имали връзки с организираната престъпност, те са били депортирани директно в затвори в други държави. Един от случаите, който привлече вниманието, се отнася до мъж, който погрешно е бил депортиран в затвор в Ел Салвадор. Върховният съд на САЩ заяви, че депортирането е било неправилно и че не е трябвало да се случва. Върховният съд смята, че сега САЩ трябва да предприемат действия, за да осигурят освобождаването на този човек.
Разбира се, нелегалните имигранти не бива да бъдат депортирани директно в затворите, ако не са извършили никакви престъпления, освен че се намират незаконно в страна, в която нямат право да бъдат. Това важи за САЩ, а би трябвало да важи и за ЕС.
Депортирането на незаконните имигранти не е проблем. Ние трябва да правим много повече от това в ЕС. Преди всичко трябва да гарантираме, че нелегалните имигранти изобщо няма да влизат в Съюза, защото тогава ще трябва да ги наблюдаваме и да се погрижим да ги изведем. Но сега, както е в ЕС и в САЩ, де факто имаме много нелегални мигранти, които никога не би трябвало да идват тук. По същия начин имаме и лица, търсещи убежище, чиито молби за убежище са били отхвърлени, както и най-различни категории чужди граждани, чиито разрешения за временно пребиваване не са валидни и които трябва да напуснат ЕС възможно най-скоро.
Но депортациите, разбира се, трябва да се извършват в съответствие с нашите правни принципи. Не бива да изпращаме хора в затвори в Салвадор, ако те не са престъпници. Но – и тук сега трябва да зададем един важен въпрос – дали този принцип на правна сигурност, който следва да се прилага и за чуждите граждани, е толкова важен, че да рискуваме сигурността на собствените си граждани? Защото точно това ще се случи, ако на всички млади мъже, които идват в Западния свят, известна част от които са престъпници и опасни, бъде позволено да останат ненужно дълго, тъй като техните молби за убежище и делата им за депортиране трябва да се разглеждат в съответствие с нашите прекрасни принципи за равни права за всички хора.
Ето защо трябва да осъзнаем, че принципът на правото на всички хора да бъдат третирани в съответствие с нашите представи за справедливост и правна сигурност трябва да бъде противопоставен на принципа, че нашите политици също носят отговорност да се грижат за сигурността на собственото си население.
Много нелегални имигранти могат да останат в ЕС или в САЩ твърде дълго, тъй като нашите правни системи са толкова убедени, че винаги постъпваме правилно. Молбите за убежище отнемат време. Трябва да се разглеждат жалби. Тогава нелегалните мигранти могат да избягват властите и все още да живеят в нашите общности, а понякога дори да се ползват от определени права. А нашите правоприлагащи органи нямат право просто да изпращат тези нелегални мигранти извън границите ни. И това е така, защото ние толкова много държим на това всички да бъдат третирани еднакво.
Проблемът обаче е, че на тези хора се дава време да извършат престъпления в нашите страни и че невинни хора от нашето население ще бъдат засегнати и ще станат жертви на престъпления. Невинни хора ще трябва да платят цената за нашата правна сигурност. Ето как изглежда това. И нашите политици и лидери на мнение трябва да вземат това предвид, когато обсъждат миграцията, депортирането и правната сигурност.
Когато Доналд Тръмп защитава политиката си за депортиране, той се позовава именно на задължението си като американски президент да поеме отговорност за сигурността на американските граждани. В целия западен свят активистите за правата на човека са ужасени. И това е така, защото те отказват да противопоставят различни интереси и принципи едни на други. Те са свикнали да мислят, че идеалите на нашите права на човека са толкова универсални и свещени, че по никакъв начин не могат да бъдат предмет на какъвто и да е компромис или преговори. Ето защо те никога не искат да говорят за хората, които стават жертви на техните идеали. Защото и ние имаме жертви. Узбекистанецът, извършил ислямисткото терористично нападение в Стокхолм през 2017 г., при което загинаха петима невинни хора, не трябваше да остава в Швеция. Благодарение на твърде щедрите имиграционни правила с възможност за обжалване на отказите, той успя да остане в Швеция. Цената за това беше платена от петима невинни шведи.
Можем да изберем да бъдем чисти идеалисти. Можем да изберем прости принципи. Можем да изберем да отстояваме върховенството на закона на всяка цена, каквото и да ни струва това. Но тогава за това ще трябва да платят невинни хора!
Политиката на Доналд Тръмп за депортиране със сигурност може да бъде критикувана по различни причини. Но все пак е симпатично един американски президент да каже, че основната му лоялност е към американските граждани.