Subscribe
Рим печели доверие сред инвеститорите и партньорите от ЕС благодарение на фискалната дисциплина и намаляването на дефицита, но слабият растеж на БВП и глобалната несигурност представляват предизвикателство за следващите години.
Италия приключва годината с рядко срещано одобрение както от финансовите пазари, така и от европейските институции. Ангажиментът на правителството за фискална отговорност и относителната политическа стабилност под ръководството на министър-председателя Джорджия Мелони успокоиха инвеститорите и доведоха до намаляване на спредовете по облигациите до най-ниските им нива от 2009 г. насам. Въпреки това зад тази положителна оценка се крие по-сложна реалност: икономическият растеж рязко се забави и сега страната е изправена пред трудната задача да възстанови темпото, без да подкопае трудно спечеленото доверие.
Според последните оценки растежът на БВП на Италия за 2025 г. се очаква да достигне едва 0,5 %, което е по-малко от 0,7 % през 2024 г. и повече от два пъти по-малко от прогнозираните само година по-рано 1,2 %. Това забавяне отразява комбинация от външни и вътрешни фактори. В глобален план несигурността, предизвикана от подновените заплахи за мита от страна на САЩ, продължаващите геополитически конфликти и нестабилните финансови пазари, натежа върху международната търговия и инвестициите. Във вътрешен план, както отбеляза ОИСР, самата фискална консолидация потисна растежа чрез ограничаване на разходите, финансирани с дефицит.
Въпреки това консолидацията на публичните финанси беше до голяма степен неизбежна. Държавният дълг на Италия продължава да е огромен и надхвърля 136% от БВП – бреме, което се утежнява от продължаващите разходи за строителните стимули „Супербонус“, въведени от предишните правителства. Тези фактори принудиха Рим да затегне коланите. Отплатата е значителна: спредът между италианските и германските държавни облигации е спаднал до около 70 базисни пункта, което означава значителни икономии от лихвените плащания по дълга и подобрено доверие на инвеститорите.
Тази увереност бе подсилена от вълната положителни решения на международните рейтингови агенции – нещо, което Италия не е виждала от десетилетия. В края на ноември Moody’s повиши рейтинга на Италия от Baa3 на Baa2 – първото повишение от 23 години насам. DBRS я последва през октомври, като повиши рейтинга на Италия отново в категория „А“ (ниска категория А), докато Fitch вече беше повишила рейтинга ѝ на BBB+ през септември. Тези стъпки са от решаващо значение за страната, която трябва редовно да рефинансира публичния си дълг, който в абсолютно изражение достигна нов рекорд от 3 131,7 млрд. евро през октомври, според Банката на Италия.
Във фискалната сфера Италия също спечели точки в Брюксел. Очаква се дефицитът, който понастоящем се оценява на около 3% от БВП, да падне под прага на ЕС, което ще даде възможност за прекратяване на процедурите при прекомерен дефицит още през пролетта на следващата година. Правителствените прогнози показват стабилно намаляване на дефицита до 2,8% през 2026 г., 2,6% през 2027 г. и 2,3% през 2028 г. Същевременно се предвижда съотношението на дълга към БВП да се стабилизира и да започне постепенно да намалява от 2027 г. нататък, въпреки тежките разходи, наследени от предишни политики.
Перспективите за растеж обаче остават нестабилни. Търговските напрежения, предизвикани по време на ерата на Тръмп, които се появиха отново неочаквано, създадоха продължителна несигурност, която малцина очакваха преди година. В съчетание с икономическото въздействие на продължаващите конфликти тези фактори ограничиха модела на растеж на Италия, основан на износа. В резултат на това предизвикателството пред Италия – а и пред еврозоната в по-широк план – е да преосмисли източниците си на растеж, като измести двигателя от износа към вътрешното търсене.
Тази задача се усложнява от по-широкия европейски контекст. Германия, някогашната икономическа сила на континента, изпитва затруднения и след рецесията през 2024 г. отбелязва само незначителен растеж. Междувременно Франция е изправена пред политическа нестабилност и бързо нарастващо съотношение на дълга, което вече надхвърля 117 % от БВП. На този фон се откроява относителната фискална дисциплина на Италия, но тя не може сама да компенсира забавянето на европейската икономика.
В перспектива постепенното намаляване на търговското напрежение се очаква да подкрепи международната търговия на Италия, докато диверсификацията към пазарите в Латинска Америка, Персийския залив и Азия може да намали зависимостта от традиционните партньори. Предвижда се растежът да се повиши до 0,7% през 2026 г. и 2027 г. и да достигне 0,8% през 2028 г., движен все повече от вътрешното потребление и инвестициите. Ключова роля ще играят и страничните ефекти от инвестициите, финансирани по линия на Плана на ЕС за възстановяване и устойчивост (PNRR).
Бюджетният закон на правителството на стойност 22 млрд. евро отразява баланса между консолидацията и растежа. Макар и ограничен от фискалната дисциплина, той въвежда мерки, насочени към повишаване на покупателната способност и инвестициите. Основната сред тях е намаляването на втория данъчен клас на данъка върху доходите на физическите лица, с което ставката се понижава от 35% на 33% за лицата със средни доходи, след като миналата година бяха въведени данъчни облекчения за лицата с по-ниски доходи. Допълнителните мерки включват стимули за предприятията чрез увеличени амортизационни квоти, ново финансиране за цифровия и индустриалния преход, целеви данъчни облекчения за труда и подкрепа за подновяване на договорите.
Накратко, Италия възвърна доверието и стабилността си. Следващата – и по-трудна – стъпка ще бъде превръщането на това доверие в устойчив растеж.
Алесандро Фиорентино