Subscribe
Срещата на върха на НАТО в Хага на 24 юни имаше бурен пролог още преди официалното си откриване. По време на пътуването си до Нидерландия на борда на Air Force One президентът Доналд Тръмп направи изявления, които разклатиха равновесието в Алианса. Коментирайки член 5 от Северноатлантическия договор – кардинален принцип на колективната отбрана – Тръмп намекна, че прилагането му може да бъде „тълкувано“, поставяйки под съмнение една от най-стабилните основи на НАТО. Член 5, неразделна част от Вашингтонския договор от 1949 г., постановява, че въоръжено нападение срещу един или повече членове ще се счита за нападение срещу всички. Той е бил прилаган само веднъж в историята на Алианса – след атентатите от 11 септември 2001 г. Избухването на Тръмп предизвика вълна от безпокойство сред съюзниците, което го накара да коригира частично думите си, признавайки, че Air Force One не е подходящото място за такива деликатни разяснения.
НОВИ ЦЕЛИ ЗА РАЗХОДИТЕ И МОРАЛНО УБЕЖДАВАНЕ ОТ НАША СТРАНА
Централна тема на срещата на върха беше предложението на САЩ за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от националния БВП на всяка страна членка до 2035 г. Тази сума следва да бъде разделена на 3,5 % за отбрана в тесния смисъл на думата и 1,5 % за свързаните с нея инфраструктурни разходи. Това предложение предизвика смесени реакции. Европейският комисар по въпросите на търговията Валдис Домбровскис предупреди за риска от „измиване на отбраната“, т.е. тенденцията да се включват в категорията „отбрана“ разходни пера, които не са строго релевантни. В този смисъл моралното убеждаване на Тръмп се оказа повсеместно и разединяващо, като извади наяве вътрешните напрежения в Алианса относно това какви са приоритетите и критериите за оценка на ангажимента на отделните държави.
ПОЗИЦИИТЕ НА ОСНОВНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЛИДЕРИ
В контекста на срещата на върха се оформи ос между Франция, Германия и Обединеното кралство, която ще направлява дискусията. Британският министър-председател Киър Стармър потвърди ангажимента на Обединеното кралство да постигне целта за 5% разходи, като използва система за изчисление, която сумира бюджета за отбрана и бюджета за национална сигурност. Германският канцлер Фридрих Мерц нарече срещата на върха „историческа“, подчертавайки готовността на Берлин да инвестира значително в общата отбрана. В съвместна редакционна статия с френския президент Еманюел Макрон, публикувана във “ Файненшъл таймс„, двамата лидери изтъкнаха как основната заплаха за европейската сигурност идва от „ревизионистична Русия“, като отново подчертаха значението на ядреното възпиране и увеличаването на военните инвестиции. Франция и Германия, които понастоящем изразходват над 2 % от БВП за отбрана, заявиха, че възнамеряват да увеличат тези разходи до 3,5 %, като добавят още 1,5 % за по-широки разходи.
КРЕХКО РАВНОВЕСИЕ МЕЖДУ АМЕРИКАНСКИЯ НАТИСК И ЕВРОПЕЙСКОТО СБЛИЖАВАНЕ
Завръщането на Тръмп на сцената извади наяве напрежението между САЩ и някои европейски партньори, особено във връзка с разпределението на финансовата тежест в рамките на Алианса. Тръмп категорично заяви ролята, която е изиграл по време на предишната си администрация за увеличаване на вноските на съюзниците, като заяви, че НАТО е „на ръба на провала“ и заяви, че прагът от 5% представлява адекватна стойност за гарантиране на силата и функционалността на Алианса. Междувременно Макрон потърси сближаване, като се срещна с Тръмп в по-неформален контекст по време на вечеря, а генералният секретар на НАТО Марк Рюте се опита да посредничи, като похвали Тръмп в частно съобщение, което по-късно бе оповестено публично. Този жест обаче не беше приет добре от някои европейски канцеларии, които гледат с подозрение на едностранните отстъпки пред Съединените щати.
ВЪТРЕШНИ РАЗДЕЛЕНИЯ И РОЛЯТА НА РУСИЯ
Срещата на върха се проведе на фона на продължителния конфликт в Украйна и подновената настъпателност на Русия в евразийското пространство. Рюте призова за приемане на заключително комюнике в подкрепа на Киев, а Съединените щати възобновиха обмена на разузнавателна информация с останалите членове – важен знак за сближаване и солидарност. Въпреки това вътрешните разногласия остават. Докато скандинавските страни заявиха, че подкрепят увеличаването на разходите, Испания изрази категорично несъгласие с целта от 5 %, считайки я за неустойчива. Този контраст отразява трудността да се съчетаят различните икономически възможности и политически приоритети на 32-те държави-членки.
СЪЮЗ, КОЙТО ТЪРСИ НОВО СБЛИЖАВАНЕ
Срещата на върха на НАТО в Хага бе решаваща стъпка за бъдещето на Атлантическия съюз. Срещата подчерта, от една страна, решимостта на някои държави да укрепят общия отбранителен капацитет, а от друга – нарастващата сложност на поддържането на единен фронт пред лицето на вътрешни и външни предизвикателства. Думите и предложенията на Тръмп отвориха отново стари пукнатини, но също така принудиха Алианса открито да се изправи пред проблема за икономическата и стратегическата устойчивост на колективната отбрана. В един нестабилен геополитически контекст НАТО е изправена пред необходимостта да преформулира ролята си, като се направи по-последователна по отношение на средствата и целите си. Срещата на върха в Хага не разреши всички противоречия, но ясно показа, че балансът на Алианса не може повече да се основава само на автоматизми и навици: време е за конкретни и споделени политически решения.