Subscribe
Неотдавнашното търговско споразумение между Съединените щати и Европейския съюз, което намали митата до 15 % за редица стратегически сектори, беше приветствано от институциите на ЕС и националните правителства, които обявиха споразумението за дипломатическа победа, способна да предотврати търговска война с потенциално опустошителни последици. Въпреки това, макар че решението бележи повратна точка в трансатлантическите отношения, то все още не представлява окончателно решение на структурните проблеми, които характеризират икономическите отношения между двете страни на Атлантическия океан. Споразумението, постигнато през юли между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президента на САЩ Доналд Тръмп и официализирано през август, представлява по-скоро примирие, отколкото траен мир. То предлага на европейските предприятия по-предвидима рамка, но оставя нерешени ключови въпроси, като стоманата, алуминия и най-вече хранително-вкусовия сектор, който е от основно значение за държави като Италия и Франция.
СЪДЪРЖАНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО
Съвместната декларация на ЕС и САЩ установява значително намаляване на митническите тарифи, като определя максимална ставка от 15 % за по-голямата част от европейския износ за Съединените щати. Секторите, които се ползват от нея, включват автомобили, фармацевтични продукти, полупроводници и дървен материал, които представляват значителна част от двустранната търговия. Мярката, която има обратно действие от 1 август 2025 г., предвижда също така, че стоките, които вече са обект на мита за най-облагодетелствана нация (НОН), надвишаващи 15 %, няма да бъдат обект на по-нататъшно увеличение. Този механизъм осигурява, поне на хартия, по-голяма стабилност за дружествата износители, особено за германската автомобилна и фармацевтична промишленост, които имат силно присъствие в няколко държави членки. Друг важен аспект е ангажиментът да се работи в бъдеще за разширяване на преференциалния режим към други сектори – цел, която продължава да бъде от решаващо значение за Съюза. Въпреки натиска от страна на някои правителства обаче секторите на хранително-вкусовата промишленост, виното и алкохола остават извън споразумението.
ПРОБЛЕМНИТЕ ИЗКЛЮЧЕНИЯ: СТОМАНАТА, АЛУМИНИЯ И ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
Изключенията представляват най-важният елемент от споразумението. Секторите на стоманата и алуминия, които все още са обект на 50 % мита, остават източник на напрежение между Брюксел и Вашингтон. Въпросът за свръхкапацитета в световен мащаб, особено в Китай, натежава върху възможността за по-широко споразумение: Съединените щати настояват за засилена защита на стратегическите си сектори, докато ЕС се опасява от отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на своите дружества. Също толкова важно е, че не са включени секторите на хранително-вкусовата промишленост и винопроизводството. За страни като Италия, където износът на вино е едно от основните икономически и културни богатства, липсата на тарифни освобождавания е явно ограничение. Търговските асоциации изразиха загриженост относно споразумението, което, макар и да избягва нови мита, не открива реални възможности за растеж на вече силно конкурентните пазари.
ИТАЛИАНСКАТА ПЕРСПЕКТИВА
Италианското правителство нарече споразумението „не идеално, но полезно“, като подчерта, че основното му достойнство е избягването на търговска война. Италия, която е силно зависима от износа в сектори като модата, хранително-вкусовата промишленост и машиностроенето, се нуждае от ясна и стабилна регулаторна рамка, за да планира икономическата си стратегия. В този смисъл споразумението предлага предвидимост, но все още не отговаря на нуждите на местните производители, които настояват за по-свободен достъп до американския пазар.
ИЛЮЗИЯТА ЗА СТАБИЛНОСТ: КРЕХКО ПРИМИРИЕ
От академична гледна точка споразумението може да се тълкува като типичен пример за „тарифно примирие“. Съединените щати, исторически ориентирани към защита на националната си промишленост с протекционистични политики, приеха компромиса по предимно геополитически причини: да консолидират антикитайския си съюз с Европа и да засилят индустриалното сътрудничество в стратегически сектори. От своя страна Съюзът избегна спирала от ответни мерки, които биха засегнали чувствителни сектори като германската автомобилна промишленост или швейцарско-германската фармацевтична промишленост. Въпреки това напрежението по отношение на цифровите регулации (Закон за цифровите пазари и Закон за цифровите услуги) остава нерешено, тъй като Брюксел не ги включи в преговорите, за да избегне компрометирането на регулаторната си автономия. Това означава, че потенциалът за бъдещи конфликти далеч не е елиминиран.
ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ЕВРОПЕЙСКАТА ИКОНОМИКА
Макар и приветствано, споразумението не бива да се тълкува като панацея за европейската икономика. Ползите от намаляването на тарифите ще бъдат разпределени неравномерно между държавите членки: Германия и Нидерландия, които са силно ангажирани с автомобилния и фармацевтичния сектор, ще се възползват незабавно, докато Италия, Франция и Испания остават наказани поради изключването на селскостопанския и хранителния сектор. Освен това временният и необвързващ характер на споразумението внася елемент на несигурност: Европейските дружества може да се колебаят дали да правят дългосрочни инвестиции без гаранции, че тарифният режим ще остане стабилен. Този ефект на „изчакване и очакване“ рискува да намали положителното въздействие на споразумението върху реалната икономика.