Финансова бъркотия по отношение на бюджета на ЕС

След кризата с Covid-19 Европейският съюз реши да започне известната си програма NextGenerationEU (NGEU) – програма за възстановяване след пандемията, която трябва да бъде напълно възстановена до 2058 г.

В самото наименование на програмата има известен сарказъм, тъй като тя ще се плаща от следващото поколение граждани на държавите членки. По-конкретно, изплащането на главницата ще започне от 2028 г., когато нова група от настоящи студенти ще започне да работи.

Неотдавна публикуваната от отдела за политика по бюджетните въпроси в Европейския парламент справка, посветена на сметката за разходите по дългосрочните заеми, свързани с НГДЕ, сигнализира за неговите финансови слабости.

На първо място, прогнозата за доходността на 10-годишните бенчмаркове за ЕС и избрани емитенти показва пълна липса на планиране от страна на Европейския съюз по отношение на разходите по заеми, дори в краткосрочен план: от юни 2021 г. до юни 2023 г. разходите по заеми са се повишили много значително, т.е. с повече от 3%.

От друга страна, справката показва, че Европейският съюз е показал явна ненадеждност на финансовите пазари като мащабен емитент, тъй като Европейската комисия обяви намерение да емитира облигации, които значително надхвърлят поисканите по-късно от държавите от ЕС суми за изплащане. По-малко от половината от държавите-членки, а именно 13 от общо 27, са поискали заеми чрез съвместния механизъм за заемане на средства на ЕС.

В абсолютно изражение Европейският съюз възнамерява да заеме около 421 млрд. евро преди края на 2026 г., за да финансира безвъзмездната помощ за държавите – членки на ЕС. Следователно както лихвите, така и главницата на този дълг ще трябва да се покриват от бюджета на ЕС от сега до 2058 г., когато дългът ще трябва да бъде изцяло изплатен.

В справката се посочва, че лихвените проценти ще останат относително стабилни до края на 2030 г., след което биха могли да се понижат бавно и да се стабилизират под 2% в дългосрочен план. Съществува обаче 50 % вероятност лихвеният процент да достигне 3,4 % през 2058 г., като в този случай разходите за финансиране на НГДЕК ще се увеличат почти двойно с оглед на прогнозите, свързани с текущите дискусии относно увеличаването на бюджета на ЕС.

По-лошото е, че за да се гарантира 90% вероятност за размера на разходите по заемите на ЕС в дългосрочен план до 2058 г., в справката се предлага потенциален максимален лихвен процент от 6,2%, което би означавало повече от три пъти увеличение на текущите обсъждания на бюджета на ЕС.

Това, което изглежда ясно, е, че ще има рязко увеличение на годишните разходи за лихви поне през следващите десет години. При умерен сценарий прогнозираните годишни и общи разходи за лихви, поети от ЕС през 2058 г., ще възлязат на 221,8 EUR, което е над половината от капитала, взет назаем от ЕС за финансиране на неговата безвъзмездна помощ за държавите – членки на ЕС.

Ситуацията би изглеждала още по-зле при най-лошия сценарий, при който общите разходи за лихви биха могли да достигнат 410,2 млрд. евро, което е едва 100 % от капитала или двойно повече от средствата, взети назаем от ЕС за финансиране на безвъзмездните средства на държавите-членки на ЕС.

Като цяло, според справката, през целия период 2023-2058 г. бюджетът на ЕС най-вероятно ще трябва да похарчи между 582 и 715 млрд. евро за изплащане на лихви и за възстановяване на дълга за безвъзмездна помощ за държавите членки в рамките на УОИИ. От този факт задължително произтичат две алтернативи: или намаляване на средствата за други приоритети на ЕС, или разширяване на бюджета на Съюза.

Втората алтернатива е свързана с допълнителни тъмни облаци: как ще се финансира това разширяване? Комисията Фон дер Лайен предложи, в допълнение към полемичната схема за търговия с въглеродни емисии и механизма за коригиране на въглеродните граници, временен [?] данък върху печалбите на дружествата.

Защо обаче компаниите и техните акционери трябва да плащат за безразсъдството на Съюза, предстои да разберем. Освен това в информацията се предупреждава, че схемата за търговия с емисии вече трябва да се финансира от други фондове на ЕС, така че сумата, която би могла да се използва за обслужване на дълга на NGEU, ще бъде значително намалена.

При тези очевидни слабости не е чудно, че някои национални правителства гледат на целия контекст със силен скептицизъм.

Източник на изображението: The Spectator