Subscribe
Думата „либерал“ има различен смисъл в Бразилия, отколкото в САЩ. В Бразилия тя се отнася до традицията, изразена от Джон Лок, Дейвид Хюм и Адам Смит: ограничено правителство, частна собственост и свободна търговия. В Съединените щати обаче думата е присвоена от умерените социалисти и по същество означава икономически интервент, натрапник. В Бразилия либералите в класическия смисъл на думата се събират от 1988 г. насам около Великден в Порто Алегре на Форума на свободата (Fórum da liberdade), организиран от сдружение на млади предприемачи и рискови капиталисти – Института за бизнес изследвания (Instituto de Estudo Empresariais). Говорил съм три пъти на Форума на свободата – през 2007 г., 2013 г. и сега през 2026 г., когато той се проведе на 9-10 април. През 2007 г. описах зеления капитализъм, или как да опазим околната среда, като определим правата на частна собственост върху природните ресурси. През 2013 г. определих основната задача на класическите либерали: да направят невидимата ръка видима, да обяснят как редът може да се развива без заповеди. Сега представих предстояща книга: “ Консервативно-либералната мисъл в скандинавските страни„: Антология, която редактирах и представих и която се издава от брюкселския мозъчен тръст New Direction.
Скандинавската традиция на свободата
В лекцията си казах, че наред с добре известната либерална традиция на Великобритания, подобна, мощна, но пренебрегвана традиция се е развила и в скандинавските страни. Исландският летописец Снори Стурлусон през 20-те години на ХІІІ в. се е позовал на двата стари германски принципа за управление по взаимно съгласие и правото на бунт. През 1765 г. финландският пастор и политик Андерс Чидениус изпреварва аргументите на Адам Смит за свободната търговия. Датският пастор и поет Н. Ф. С. Грюндвиг е учил през XIX в., че предаването на властта от княза на народа изисква спонтанна социална дисциплина, придобита в частни училища и свободно създадени сдружения. Двама шведски икономисти, Густав Касел и Ели Ф. Хекшер, през 30-те години на ХХ век използват подобни аргументи срещу централното икономическо планиране, както Фридрих А. фон Хайек в своята фундаментална книга от 1944 г. “ Пътят към робството„.
Пауло Гуедеш и четирима кандидати за президент
На Форума за свободата през 2026 г. присъстваха повече от пет хиляди души. На него говориха много видни мислители и общественици, включително бразилският икономист Пауло Гедеш. С докторска степен от Чикагския университет, където е учил при Милтън Фридман, Гуедеш е министър на икономиката по време на президентството на Жаир Болсонаро от 2019 до 2023 г., като изпълнява амбициозна програма за либерализация, приватизация и опростяване на данъчната система. В своята лекция Гедеш се възхити от факта, че през последните петдесет години планетата Земя е успяла да изхрани четири милиарда новодошли. Това е било възможно само защото човечеството се е възползвало от огромните творчески възможности на свободния и конкурентен ред. Гедеш призова политическите консерватори и икономическите либерали в Бразилия да се обединят срещу социализма. Ако те го направят, той е оптимист за бъдещето. „Бразилия няма естествени врагове. Единственият ни проблем сме ние самите“, каза той. Четирима кандидати в предстоящите президентски избори също говориха на Форума на свободата: Ромеу Зема от Нова партия (Novo), Роналдо Каядо от Социалдемократите, Алдо Ребелдо от Християндемократите и Флавио Болсонаро от (дясната) Либерална партия. Зема и Болсонаро се съгласиха, че в Бразилия трябва да се решат два спешни проблема: личната сигурност и съдебният активизъм.
Английският аристократ и американският каубой
Видях много познати лица в Порто Алегре. На чаша кафе американската икономистка Диърдри Макклоски ми разказа виц за английски аристократ, който пътувал в Дивия запад. Той попитал един каубой: „Кой е вашият господар? Каубоят отговорил: „Той не е виждал светлината на деня“. Казах ѝ, че това ми напомня за разказа на Дудо от Сен Куентин за норвежкия викинг Роло Пешеходеца. Когато той и хората му пристигнали във Франция през 885 г., един пратеник на френския крал искал да се срещне с техния вожд. Те му отговорили: „Ние нямаме вожд, защото всички сме равни“.