fbpx

Ще възстанови ли САЩ свободата на словото в Европа?

Юридически - април 30, 2025

Президентството на Тръмп може би е сериозно загрижено за състоянието на свободата на словото в Европа. Първата индикация, че нещо може да се случи на този фронт, беше прословутата реч на вицепрезидента Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, в която той заклейми редица инциденти в някои европейски държави, при които хората са били посрещнати със законови последици за политически изявления.

Една от мишените на критиките на Ванс беше Швеция, а случаят, на който се позова вицепрезидентът, беше осъждането на иракския критик на исляма Салван Наджем, който беше обвинен в „подстрекателство“ срещу мюсюлманите заради изгарянето на Корана – и устни изявления, направени от неговия убит след това съдемонстрант Салван Момика. На практика Наджем беше принуден да плати глоба за изгаряне на Корана, без да е свързан с каквито и да било подстрекателски изявления.

Ванс описва инцидента така: християнски активист е наказан за участие в демонстрациите, довели до убийството на неговия приятел Салван Момика.

Колкото и хаотичен и спонтанен да изглежда Белият дом на Тръмп в много отношения, той изглежда не е забравил тревожната ситуация със свободата на словото в Европа. През април американското посолство в Стокхолм привика представители на шведското правителство, за да обсъдят въпроса за преследването на граждани на Швеция за изказвания – доста важно събитие, което обаче получи само ограничено медийно отразяване и обсъждане в Швеция.

Събитието може да покаже, че загрижеността на Джей Ди Ванс за свободата на словото в Европа и по-специално в Швеция може да се превърне в елемент от американската външна политика. Подобни дискусии очевидно са били проведени между администрацията на Тръмп и британското правителство на Киър Стармър, като част от преговорите на Обединеното кралство със САЩ за търговско споразумение. Изглежда обаче, че по време на срещата в американското посолство не са били отправени преки искания към шведското правителство. Според официалните документи американската делегация е поискала само да се запознае с начина, по който шведското законодателство регулира речта. Надяваме се, че това няма да е последната среща на американски служители с шведското правителство по този въпрос.

Остава да видим дали Белият дом ще поиска възстановяване на свободата на словото в европейските страни като предпоставка за намаляване на наскоро установените търговски бариери, както беше предложено в диалога между САЩ и Великобритания. Съществуват значителни сили, които желаят да продължат потискането на социалната и правителствената критика, не само в основните европейски правителства като Обединеното кралство, Франция и Германия, но и на високо равнище в ЕС. Проблемът, който това създава за европейската демокрация, не бива да се подценява.

Изгарящият Корана Салван Наджем не е нито първата, нито последната жертва на критикуваните шведски закони срещу т.нар. подстрекателство и реч на омразата. Друг неотдавнашен нашумял случай беше осъждането на мъж, който споделил във Facebook публикация, съдържаща карикатурна сатира на агресивни джихадисти, проникнали в Европа под прикритието на бежанци. Картинката, заради която мъжът получи условна присъда и солидна глоба, първоначално е била публикувана от медиен профил и автор със значителен брой последователи.

Делото срещу автора, за когото също е подаден сигнал за предполагаемо подстрекателство, така и не довежда до съдебно преследване. Това повдига въпроси за несправедливото прилагане на закона – дали властите не желаят да преследват известна личност за „престъпления“, за които с удоволствие изправят пред съда безпомощни обикновени хора? Това усещане за неравнопоставеност беше допълнително подчертано от приключването на подобно дело срещу високопоставен политик от националистическата партия „Шведски демократи“.

Това показва, че законодателството за „речта на омразата“ е трудно да бъде спазено без обществен и политически скандал – което, заедно с неговата неморалност, говори колко важно е то да бъде премахнато. Може би помощта на американските консерватори е това, от което Швеция и Европа се нуждаят, за да се случи това?